Пенсионните промени: по-високи осигуровки без запушване на пробойните
Малко по-високи осигуровки, символичен ръст на възрастта за пенсиониране, загърбване на стария план за повече пари по лични сметки на работещите, микроскопични мерки за ограничаване на ранното пенсиониране на силовите служители и нула действия срещу многохилядната армия от пенсионери инвалиди. Това е резултатът от петмесечното мислене от страната на управляващите и обсъждането на предложенията с работодатели и синдикати. Финалният вариант няма как да бъде наречен пенсионна реформа, каквато заявка имаше. Последният вариант, одобрен от кабинета, който ще тръгне към парламента, има 2-3 стъпки, които не решават 5-милиардния дефицит в пенсионната система.
Разбирателство в последния момент
Осигурителните вноски ще нараснат с 2 процентни пункта за две години, а не както предлагаше социалният министър Ивайло Калфин – с 4.5% за 12 години. Това е една от промените, които бяха направени в първоначалния вариант на правителствения пакет минути преди да влязат за одобрение от Министерския съвет. Измененията във варианта, обсъден на тристранния съвет миналата седмица, бяха определени от правителството, работодатели и синдикати като „необходими компромиси“, които да позволят реформата да продължи.
„Доволен съм, че правителството и социалните партньори внасят в Народното събрание съгласуван законопроект по толкова важна и чувствителна тема. Всеки от нас прояви национална отговорност и направи своите отстъпки, за да приемем един съгласуван и съдържателен пакет“, коментира социалният министър. И работодателите, и синдикатите изразиха удовлетворението си от свършената през изминалите пет месеца работа, но също така остават на мнение, че на основните проблеми, като например фиктивните инвалидни пенсии, трябва да се намери решение в най-кратки срокове.
Новата тежест
Най-същественият „компромис“, постигнат в сряда сутринта, е ограничаването на ръста на осигуровките. През 2017 и 2018 г. ще има увеличение с по 1%, като допълнителната удръжка от възнаграждението на работещите ще отива за попълване на фонд „Пенсии“, т.е. в НОИ. И в сега действащите разпоредби на социалния кодекс е записано, че от 1 януари 2017 г. вноската ще се увеличи с 2%, но тя трябва да отива в универсалните пенсионни фондове (УПФ), т.е. по личните партиди на работещите.
Според разчетите на НОИ увеличение с 1% би вкарало в НОИ допълнителен приход от около 300 млн. лв. на година. Те ще се плащат от работодатели и работещи.
„Можехме да съберем повече пари в системата, ако бяхме останали на варианта с по-голямото увеличение на вноските. Получихме обаче уверение от финансовия министър Владислав Горанов, че събираемостта ще се увеличава през следващите няколко години“, коментира президентът на КНСБ Пламен Димитров. Той изтъкна, че за първите 4 месеца на тази година приходите от социални и здравни вноски са с около 280 млн. повече от същия период на миналата година. „Това означава, че 1% вече е компенсиран само благодарение на по-добрата събираемост“, добави той.
Работодателите са на мнение, че въпреки по-слабото увеличение стъпката не е никак малка за тях. „Това всъщност е компромис, който правим, защото си даваме сметка, че в сегашния си вид пенсионният модел е „изтърбушен“ и не може да съществува“, коментира Румен Радев, зам.-председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). Според него усилията към момента са изцяло в посока да се укрепи първия стълб, но трябва да се мисли и как да се развива капиталовият пазар, да се създават условия за правене на бизнес и за ограничаване на сивия сектор. „Това са основните задачи, които предстоят“, смята той.
Според Димитър Бранков, зам.-председател на Българската стопанска камара (БСК), балансирането на системата и постигането на адекватни размери на пенсиите зависят не само от реформата на пенсионноосигурителната система, но и от координирани действия в посока възстановяването на заетостта в страната. По данни на БСК за последните 25 години българската икономика е загубила 2 млн. работни места.