Петте най-успели българи по света…

Българите са на всеки километър – в последните години подобно твърдение изглежда все по-достоверно. Засега няма точна статистика колко нашенци са потърсили късмета си в странство. Сигурно е само, че броят им расте. Според някои, емигрантите са един милион. Други качват числото с още толкова и с натежало сърце отбелязват, че по-качествената част от сънародниците ни си е отишла.

В същото време, както никога досега, у нас се забелязва бум на „вносните“ българи. Лицата им се разтягат в любезна усмивка, когато ни посрещат ни в дюнерджийници и китайски ресторанти или ни пробутват всевъзможни джунджурии на пазара „Илиянци“. Тук обаче няма да се занимаваме със средностатистическите представители на „Другата България“.Предпочетохме да разгледаме най-успелите българи, родени у нас и прочули се в цял свят. Интересуват ни и онези чужденци, взели български паспорт, за да печелят титли за страната ни. Бързият мониторинг показа, че сме „изнесли“ главно хора, свързани с изкуството и медиите, а „вносът“ се изчерпва със спортисти.Кои са най-ярките представители на „другата България“ по света и у нас, четете в култовата ни рубрика „Пет плюс пет“.1. Ралица Василева
Снимка: ФРАНС ПРЕС
„Навсякъде сме заобиколени от неща, които се повтарят – олимпийските игри, телевизионните сериали или рекламите. Човекът жадува да види нещо, което се появява един-единствен път и след това изчезва завинаги“.

Първата българка, пробила в Си Ен Ен и станала известна на милиони зрители в цял свят. Днес в телевизията на Тед Търнър работят още трима нашенци, но Василева проправи пъртината. Заминава отвъд океана през 1992-а със син на 7 години и 20 долара в джоба. Започва в предаването CNN World Report, сега е сред най-популярните лица на медията и водеща на World News. Отразявала е войната в Босна, Арабско-израелския конфликт, интервюирала е световни лидери като Михаил Горбачов, Ариел Шарон и Хенри Кисинджър.

Чарът и професионализмът на Ралица дори бяха възпяти. Фронтменът на „Джетро Тъл“ Йън Андерсън споменава елегантността и трапчинките й в парчето „Ти не си Ралица Василева“. „Де да беше умелата, образована и елегантна Ралица. Ех, Ралица, с безгрижните трапчинки“, въздъхва рокаджията.Преди да огрее Си Ен Ен синият поглед на Василева блестеше в БНТ. Кариерата й обаче започва в радиото, където е преводач-говорител в английска редакция. Василева е „Доктор хонорис Кауза“ на Американския университет в Благоевград. Въпреки, че я познават милиони зрители, няма самочувствието на най-успялата българка.

2. Кристо

Снимка: ТАНЯ НИКОЛОВА
„Мисля на френски. Знам, че някои хора това ги смущава, защото смятат, че това е протест срещу българския ми произход. Но ако те живеят 40 г. в чужбина, ще ме разберат“, обяснява без притеснение Кръстева.

Космополитът от Габрово, опаковал със стотици метри плат Райхстага в Берлин и Пон Ньоф в Париж. Човекът, осеял с чадъри Япония и Калифорния и превърнал Сентрал Парк в Ню Йорк във врата към други светове с проекта си „Портите“. Единственият българин в изобразителното изкуство, предизвикал преситения от сензации и консуматорство Запад.

Роден преди 72 години като Христо Явашев, той рядко споменава българската връзка в биографията си. Не забравя обаче родината си и понякога участва в благотворителни акции. Преди време предостави скици на свои проекти на Художествената гимназия и парите от продажбата им отидоха за нуждите на училището.Името на Кристо винаги върви залепено с това на жена му Жан-Клод. Тя е другото му аз – Явашев е мозъкът и фантазьорът, а съпругата му – мениджърът на всичките им начинания. И двамата минават за чудаци. Казват, че произведенията им нямат специално послание. Единствената им цел е да направят света по-красиво място или да ни накарат да видим по нов начин познатите пейзажи.

3. Юлия Кръстева

„Вярвам в предопределението на съдбата и в това, че всеки има мисия. Моята беше да покажа какво мога и как се вдигат тежести. Животът ми дълги години беше подчинен на това и мисля, че направих всичко много добре“.

Българската следа в списъка със 100-те водещи умове на света, направен от американското списание Foreign Policy и британското Prospect. Писателка, философ, семиотик, семантик и психоаналитик. Родена в Сливен през 1941-а, Юлия Кръстева е в листата на най-големите интелектуалци като представител на Франция. Живее в страната на Волтер повече от 40 години и мисли на френски, а не на български.

Сред най-известните й книги са романите „Чужденци на самите себе си“ (1988), „Самураите“ (1990), „Старецът и вълците“ (1991), както и изследванията „Черно слънце ­ депресия и меланхолия“, „Любовни истории“, „Езикът ­ този непознат“, „В началото бе любовта“, „Новите болести на духа“, трилогията „Женският гений“.През юли 2000 г. университетът в германския град Байройт я направи „доктор хонорис кауза“, две години по-късно със същото звание я удостои и Софийският университет. Проф. Кръстева стана първата носителка на награда в памет на Лудвиг Холберг, норвежко-датски писател, за принос в граничните области между език, култура и литература, както и към теорията на феминизма. Доктор хонорис кауза е на Харвардския университет в САЩ.

4. Антонио Кръстев

Снимка: ПЕТЪР ГАНЕВ
„Понякога чета български вестници в интернет. Но ще спра, защото се депресирам. Когато се прибирам, виждам приятни, космополитни млади хора. Но не съм сляп и за факта, че в страната се краде от най-младите и от най-бедните“.

Най-силният човек на планетата – според признанието на американското списание „Пауър лифт“, дошло след феноменалните му постижения в щангите. Двайсет години никой не е подобрил резултата на Антонио Кръстев от 216 кг в изхвърлянето в свръхтежка категория, постигнат на световното първенство в Острава '87. Два пъти печели златото на света, толкова са и европейските му титли.

От 1991-а се подвизава в Северна Америка. Първо работи като треньор по тежка атлетика в университета в Торонто, Канада. За три години взима местен паспорт и заминава за Щатите. Там е живял на много места – Лос Анджелис, Сан Франциско, Лас Вегас, Минеаполис, Ню Йорк. Сега се е установил в Ленсинг – столицата на Мичиган. В Америка Кръстев работи главно като треньор, но и други неща, когато се налагало да запушва дупки. От тази година 47-годишният шампион реши да подхване бизнес и в България. Предложи на кметската управа на Хасково да направи модерен фитнес център в града и местните първенци приеха. Ако нещата не потръгнат, ще хване обратно пътя за Америка.

5. Румен Петков

През 70-те превзе сърцата ни с приключенията на щъркела Чоко и жабока Боко, веселеше ни и с комикси в списание „Дъга“. Двайсет години по-късно замина за САЩ. Средностатистическите американци четат името му във финалните надписи на излъчваните по Cartoon network култови филмчета „Джони Браво“, „Лабораторията на Декстър“, „Крава и Пиле“ и „Уди Кълвача“ на „Юнивърсъл“. От 10 години Румен Петков преподава и анимационна режисура в престижния американски университет CalArts, основан от фамилията на Уолт Дисни.

Петков е отличен със „Златна палма“ в Кан, но така и не вижда приза. Печели наградата заедно със Слав Бакалов за филма им от 1983-а „Женитба“. Понеже не са командировани на фестивала научават за признанието по телефона. И до днес остава неизвестно къде е сега палмовата им клонка.…и пет чужденци с наш паспорт

1. Армен Назарян

Когато в далечната 1762-а Паисий Хилендарски отправя вопъла си „О, неразумни и юроде! Поради що се срамиш да се наречеш българин…“, едва ли е предполагал, че някога един арменец ще се обижда, че не го признават за българин. Този човек се казва Армен Назарян, роден е преди 33 години и е състезател по борба. У нас му казват Джобния Херкулес. От 11 години живее в България и затова време е развял знамето й от върха на почетната стълбица 5 пъти на европейско първенство, веднъж на Олимпиада и три пъти на световен шампионат.

Дълго време Назярян с нескрита болка питаше: „Защо толкова хора се радват за мен, взимат автографи и ми викат „Най-велики българин си“, а вестниците продължават да ме наричат натурализиран арменец или арменец с български паспорт и замесват името ми в скандали. Аз вдигам българското знаме, това е най-голямата чест. Слушам химна на България“.Каквито и победи да има на тепиха за Армен най-важно остава семейството. Досега съпругата му Инга го е дарила с три деца – синовете Едмон и Гриша и дъщеричката Инеса.

2. Максим Стависки

Снимка: МОНИТОР
„Вчера бях световен шампион, любимец и идол на много хора, а сега съм престъпник… Срам ме е да погледна хората в очите“

През март танцува в бяло „Седемте смъртни гряха“ на леда в Токио. До него беше половинката му Албена Денкова. Месец по-късно президентът Георги Първанов ги удостои с орден „Стара планина“ – заради двете им световни титли по фигурно пързаляне и приноса им в българския спорт. След още четири месеца Макс, както всички с обич го наричаха дотогава, отне човешки живот при катастрофа…Беше сам в джипа си и според показанията на дрегера с 1,1 промила алкохол в кръвта.

Както и да се развие оттук нататък животът на 30-годишния руснак, Максим вече е в историята на България. Защото именно той донесе златото в страна с две ледени пързалки.

3. Килиан Албрехт

Мълчаливият алпиец в редиците на чуждестранния легион. 34-годишният австриец е сред най-ухажваните спортни звезди от журналистите, но вместо разточителни интервюта пуска само срамежлива усмивка. Миналия сезон скиорът записа историческото 13-о място за България на слалома в Оре. Собственото му най-добро постижение е четвъртата позиция на слалома от Олимпиадата в Солт Лейк Сити през 2002-а.

Когато взе наш паспорт, Албрехт не скри амбицията да се върне в Топ 30 на света и да печели медали за България. Преди пък месец обяви: „Подготовката ми в Нова Зеландия мина на много високо ниво и никога не съм бил по-силен физически. Успях да тествам новите си ски и свикнах с тях. Целта ми минимум е да завършвам във всеки старт от Световната купа.“На Килиан явно му харесва в България, защото доведе тук най-близките си хора. Първо показа на 17-годишния си брат Йоханес красотите на Пирин. Оттук мина и чаровната му приятелка Никол Енемозер, която е актриса и изпълнява главната женска роля в „Моцарт – Бих почел Мюнхен“.

4. Зоран Янкович

„Сега не съм в най-добрата си форма, но ще направим добра зимна подготовка и пролетта ще бием наред“, зарече се Зоран.

Един от първите натурализирани българи на футболния терен, прославил се с оранжевата фланелка на „Литекс“. Последните шест сезона игра в Китай за тима на Далиен и спечели няколко шампионски титли. През цялото това време беше и в националния отбор на „Лъвовете“ и игра на Европейското първенство в Португалия през 2004-а. След мача със Словения септември миналата година в София феновете му обърнаха гръб и ядосано го пратиха да яде плескавици в Сърбия.

Янкович обаче има други планове – миналия месец каза „чао“ на китайците на бенефис, събрал 70 000 души. И „кацна“ в Ловеч, търсейки крилото на Гриша Ганчев. Без излишни притеснения 33-годишният нападател изрази надежда, че ще приключи със спортната си кариера именно в „Литекс“.

5. Алфредо Торес

Снимка: МОНИТОР
„Все едно дали живееш от едната страна на земното кълбо, или от другата – има едно слънце и една луна. Животът започва всяка сутрин“, казва Алфредо.

Вля живец от слънчева Хавана в монотонния софийски пейзаж. Шоколадовият Алфредо се подвизава и като преподавател в собствено денс студио, и в театрални постановки и видеоклипове, и като гост-преподавател в НАТФИЗ. Истински голяма популярност обаче получи с шоуто „Стар Академи“, където показваше стъпките на кандидатите за слава и правеше хореографията на изпълненията им.

Тази година Алфредо Торес донесе на България златото от Европейското първенство по салса. Състезанието се проведе в Англия и танцьорите на AlfredoStyle Team спечелиха титлата.Биографията на кубинеца е съща толкова известна, колкото бисерната му усмивка. Роден в Хавана през 1967-а в семейството на треньор по бокс. На 18 години го приемат да учи в Националната школа по танци в Куба, където изучава джаз балет, румба, капоейра. След завършването кандидатства в школата към най-престижното кабаре в Хавана – „Тропикана“ и печели. От випуска от 40 души, само двама са избрани в края на двегодишното обучение да работят в кабарето и един от тях е Алфредо. Само след 6 месеца той вече е солист на „Тропикана“, което е признание за професионалните му възможности. През 2001 г. Алфредо получава покана да работи във вариетето на хотелски комплекс в София. България му харесва и се установява у нас за постоянно. Жени се за българка, има няколко деца.