ПЕЧАЛЕН РЕКОРД: БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА 25 ГОДИНИ ТЪПЧЕ НА ЕДНО МЯСТО

Растежа на българската икономика от 1980г. насам

Защо да не вземем като пример по-близка държава, например Албания? Тази икономика има най-висок растеж в периода след 1980 г. и най-добри перспективи до 2019 г.

Напоследък, във връзка с навършването на 25 години от началото на прехода от командна към пазарна икономика у нас, бяха направени множество опити за анализ и равносметка. За да преценим обаче какво именно се случи през пози период, е добре да погледнем как се развиваше българската икономика преди прехода, както и какви са прогнозите за следващите няколко години. Добра основа за това ни дава базата данни на Международния валутен фонд, станала достъпна преди пролетната сесия на МВФ и МБВР.

На Графика №1 са представени данни за нарастването на БВП в постоянни цени в България, Албания, Полша, Австрия, Румъния и Аржентина. Страните са подбрани така, че да включват различни региони, валутно-курсови режими и степени на развитие.

ГРАФИКА №1

ИНДЕКС НА БВП НА ИЗБРАНИ СТРАНИ, 1980=100%

По данни на МВФ

Както се вижда от графиката, до 1989 г. България изпреварва всички включени държави от гледна точка на динамиката на БВП. В периода 1989-1993 България заедно с останалите посткомунистически държави, преминава през т.нар. рецесия на прехода, която, естествено, не засяга Австрия и Аржентина. В последствие обаче, почти всички посткомунистически държави, с изключение донякъде на Румъния, бързо се възстановяват и към 1995-1998 достигат предкризисното равнище. Българската икономика обаче все още произвежда по-малко, в сравнение с 1989 г.

Възниква въпросът как да си обясним това незавидно положение? Чисто визуално, основните причини са две- неочакваната и съвършенно ненужна криза от 1996-1997 г. и бавното развитие на икономиката след това.

Какво обаче предизвика самите отклонения от нормалното развитие, тъй като динамиката на българската икономики е именно ненормална- в света практически няма друга страна, която 25 години да тъпче на едно място.

При по-внимателен анализ ще видим, че отклоненията от общия тренд на развитие са свързани с отклонение от общоприетите принципи и схеми на икономическата политика. През периода 1995-1997 г. България се опита да провежда пазарноориентирана реформа без приватизация, с безумна парично-кредитна политика и с не по-малко безумното съчетание на контрол върху цените с либерализация на износа, довело до криза в снабдяването с хляб в една традиционно земеделска страна.

След опита да бъдат отменени законите на пазара, последва звой на 180 градуса, изразяващ се в преминаване към крайни форми на неолиберализъм. Последният се прояви във варварска приватизация, пречупила гръбнака на българската икономика, въвеждането на валутен борд, представляващ архаичен механизъм от епохата на златния стандарт и колониалните империи, преминаване към плоско данъчно облагане и приемането на закони, ограничаващи размера на държавните разходи под необходимия санитарен минимум. Подобен пакет от законово закрепени екстремно неолиберални принципи няма в нито една страна в света.

Да започнем с валутния борд. Всички европейски страни, където този механизъм беше приложен бяха изключително тежко засегнати от кризата 2008-2009 г. и се постараха да се освободят от него чрез влизане в еврозоната. Преди тях това направи Аржентина и макар и с цената на сериозна дестабилизация показва значително по-голям напредък от България. Т.е. всички, но не и България, взеха радикални мерки за динамизиране на своите икономики.

Освен това, ние сме единствената страна-членка на ЕС, където се прилага плоско данъчно облагане в чист вид. Разбира се, може да се възрази, че има и други посткомунистимески държави, където подобен данък се използва. Това обаче не е съвсем вярно. Първо, България е единствена в ЕС, където няма необлагаем минимум. Второ, страните, където все пак е в сила единна ставка на подоходното облагане, задължително се прилага принципа на „хоризонталната прогресивност”, което означава наличие на специални облекчения за хората с ниски и средни доходи. И най-сетне, по неясни причини, България е единствената страна в ЕС, където делът на държавните разходи в БВП задължително следва да бъде под 40%, което, от своя страна, е значително под средното равнище за Европейския съю. При такива ограничения България никога не може да разполага с достътъчно средства за инфраструктура, здравеопазване, образование и пенсии. Това пък, както знаем от собствен опит, е гаранция за постепенна деградация на нацията.

Може да се възрази обаче, че в България все пак има нарастване на БВП на глава от населенито дори в сравнение с 1989 г. това е вярно, за което може да се съди по Графика №2.

ГРАФИКА №2

ИНДЕКСИ НА БВП И БВП НА ГЛАВА ОТ НАСЕЛЕНИЕТО В
БЪЛГАРИЯ, 1980=100%

По данни на МВФ

Както се вижда от графиката, особено след 1997 година, прогресът на личните доходи е свързан преди всичко с намаляване на населението. Младите хора предпочитат да нямат деца, а възрастните просто изчезват. Това е резултатът от неолибералния модел. При това, жертването на населението в името на личния просперитет не ни прави по-богати в сравнение със страните, които предпочитат да следват здравия разум, а не идеологически схеми.

Много често пред нас се поставя задачата да станем нормална средноевропейска страна. Средноевропейските държави обаче са далеч от нас като манталитет и държавни традиции. Защо да не вземем като пример по-близка държава, например Албания?

Албания, както се вижда от Грфика №1 има най-висок растеж в периода след 1980 г. и най-добри перспективи до 2019 г. Редица български икономисти твърдят, че България не може без валутен борд, тъй като ние не сме в състояние да провеждаме политика на инфлационно таргетиране. Албания обаче успя. В Албания беше въведено плоско облагане с параметри почти същите като у нас и след като се оказа, че последното не позволява финансирането на жизнените потребности на страната, албанците много бързо се върнаха към нормалното прогресивно облагане. Подобни мерки взе и Румъния.

Благодарение на валутния борд България се оказа в капана на т.нар. зависимо от траекторията развитие (path dependance), т.е. веднъж възприети икономически механизми е трудно да бъдат изоставени- тъй като излизането от валутния борд е свързано с неизбежна дестабилизация на икономиката, нито една политическа сила няма смелостта да го направи. В резултат на това България следва траектория на развитие, която я води към изчезване като нация. Ние сме точно като лудия летец на German Wings, включил автопилота на понижаване срещу масива на Алпите.

Това, което трябва да направим, е нещо изключително просто- трябва да се откажем от всякакви екстравагантини механизми и да прилагаме това, което използват държавите с успешно и устойчиво икиномическо развите- прилагане на нормална парично-кредитна политика, умерено прогресивно подоходно облагане, държавни разходи като дял от БВП близки до средните в ЕС и разбира се, върховенство на закона. Нищо повече.

Проф. Гaнчо Т. Ганчев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *