Планът на Юнкер – последен шанс за съживяването на Европа
„В еврозоната растежът в третото тримесечие на 2014-а година беше умерено по-слабо от очакваното, основно заради слаби инвестиции, а инфлацията и инфлационните очаквания продължиха да спадат“, пише в обновената икономическапрогноза[на английски език] на Международния валутен фонд, публикувана на 20 януари. Това изречение разкрива не само вече добре известния факт, че в еврозоната (което е вярно и за ЕС) няма апетит за инвестиции, но и че икономическият и паричен съюз се оценява и прогнозира като цяло, а в него самия се работи на парче (по държави). И макар че през последните години в резултат на реформата на икономическото управление, направена в отговор надълговата криза в еврозонатабеше внесена известна наднационалност по отношение на икономическата политика, всъщност основната работа си остана на национално ниво. На европейско ниво се извършва наблюдението и контрола за спазването на договорените наднационални правила, а на национално се работи по всичко останало – прилагане, инвестиции, борба с безработицата.
Единственият наднационален инструмент за инвестиции, който ЕС ползваше досега – общият дългогодишен европейски бюджет – по своята същност пак работи само на национално ниво. Има оперативни програми за всяка отделна страна-членка, по които се финансират проекти в сфери, определени от страните-членки (но одобрени от ЕК). Основната цел на многогодишната финансова рамка на ЕС, каквото е официалното име на европейския бюджет, е да помогне за икономическото изравняване между богатите и бедните страни-членки. Задача, за която е спорно доколко успешно е изпълнена. Затова на ЕС му трябваше нещо, което да работи на наднационално ниво, но същевременно да носи ползи и на национално. И новият шеф на Европейската комисия предложи инвестиционния план. През ноември миналата година г-н Юнкер представи само гръбнака на идеята, за коетоeuinsideподробнописа.
Миналата седмица обаче, отново по време на пленарна сесия на Европейския парламент, но на отделна пресконференция, Юнкер и ресорните му заместници представиха цялостното законодателнопредложение[на английски език], което ще бъде регламент. Преди подробностите около структурата му обаче и как той ще работи, най-напред трябва да се подчертае, че по плана ще се финансират проекти, които са съобразени с основните политики на ЕС, най-вече политиката за растеж „Европа 2020“. Това означава проекти за развитие на транспортна, енергийна и цифрова инфраструктура; инвестиции в образование, здравеопазване, изследователска и развойна дейност; разширяване на възобновяаемата енергия и енергийна ефективност. Планът се опитва с един куршум да удари два заека – хем да изпълни със съдържание и смисъл стратегия, която върви по същия път, както и предшественичката си – Лисабонската стратегия – към сигурен провал, хем да раздвижи реалната икономика.
И тъй като вече първите реакции на страните-членки показват, че се смесват целите на европейския бюджет с тези на инвестиционния план, в проекторегламента има две лоши новини за България и за всички останали, които споделят нейните възгледи. Първата е, че няма да е възможно да се използват директно структурни фондове за капиталово участие в предложения инвестиционен фонд (EFSI). По време надекемврйската среща на върхав Брюксел премиерът Бойко Борисов обяви точно такова намерение. В отговор на въпрос наeuinsideдали България ще участва със собствен капитал във фонда, тойотговори, че тъй като страната няма да успее да усвои 100% от предназначените за нея еврофондове, тя ще участва във фонда с остатъка. Това обаче, според ЕК, няма да е възможно пряко, защото фондът не може да изпълни критериите за използване на еврофондовете. Но може да стане индиректно. Според правилата за европейския бюджет, неусвоените пари се връщат в него и след това се преразпределят обратно към страните-членки. Тогава те могат, ако искат, да ги вкарат в инвестиционния фонд.Това обаче вече ще бъде чисто национален принос, а не остатък от неусвоените фондове.
Втората лоша новина е свързана с позицията на България по проекторегламента за инвестиционния фонд. На заседанието си на 19 януари Съветът по европейски въпроси към МС прие позиция, според която трябва да има географски критерий при одобрението на проектите, което изрично се отрича в проекторегламента. Според българската позиция, проблемът е, че периферното местоположение на някои региони ги поставя в неблагоприятна позиция спрямо други по отношение на привлекателност за инвестиции. С въвеждането на географски критерий България смята, че ще се изравни привлекателността на инвестициите в тези региони. София смята също така, че е много важно финансирането на проектите да се води от целите за сближаване и икономическо изравняване. „При други равни условия инвестициите в по-бедните райони имат потенциала да генерират по-висока добавена стойност“, се казва в становището на Съвета по европейски въпроси.
От ЕК обаче индиректно отговарят, че страните-членки се поощряват да продължат да използват структурните фондове за регионални и местни проекти, с които ще се допринесе за социалното и икономическо изравняване. „ESFI няма да има средства, предназначени за определени сектори или региони. Въпреки това обаче, критериите за достъпност ще се различават в зависимост от възвращаемостта за секторите или обществото, което ще се взима предвид в този контекст“. Критериите за селекция все още не са готови. Те ще бъдат създадени, заедно с инвестиционни насоки за одобрение на проекти, когато бъде създаден фондът.
Един почти независим фонд
Фондът ще се състои от управителен съвет, който ще взима всички решения по цялостната ориентация, инвестиционните насоки, рисковия профил, стратегическите политики и разпределението на активи на фонда. Това обаче трябва да е в рамките на политическите насоки на Европейската комисия. В самото начало единствените основатели на фонда са Европейската инвестиционна банка и Комисията и затова броят на членовете и гласовете ще се определя въз основа на размера на техните вноски, а решенията ще се взимат с консенсус. Когато се появят други участници във фонда, гласовете им ще бъдат пропорционални на вноските, а решенията ще се взимат с просто мнозинство, ако няма консенсус. Малката подробност е, че нито едно решение не може да мине, ако ЕК или ЕИБ гласуват против него. Това означава, че техните гласове, като основатели на фонда, ще имат по-голяма тежест от останалите.
Заместник-председателят на ЕК, който отговаря за инвестициите, Юрки Катайнен каза, че е възможно включването във фонда на институции извън ЕС, като например суверенни фондове от Китай, Залива или другаде, но ако тяхната вноска е по-голяма от 8-те милиарда евро, с които ЕК влиза, тогава ще трябва да се вземе решение относно тяхното представителство във фонда. Както вече стана ясно още при представянето на първоначалната идея, ЕС (през бюджета си) ще участва с 8 милиарда евро, които няма да бъдат изтеглени наведнъж, а ще се събират до 2020-а година. Предвидено е за тази година например да се направи поправка на бюджета за 2015-а, така че да се прехвърлят 1.36 млрд. евро като поети ангажименти и 10 милиона кеш.
Освен управителен съвет, фондът ще има и инвестиционна комисия, която ще се отчита на управителния съвет. Нейната роля ще бъде да посочва конкретни проекти и да решава кои да получат подкрепата на EFSI без никакви географски и секторни квоти. Комисията ще се състои от шест независими пазарни експерти и един управителен директор, който ще отговаря за ежедневното управление на фонда. Той и заместникът му ще бъдат назначавани от управителния съвет по общо предложение на ЕК и ЕИБ. Проектите ще се събират в специална „тръба“, както я наричат в Брюксел. Макар че фондътощене е създаден, тръбата вече се пълни. В началото на декември беше публикувандоклад[на английски език] на работната група за инвестициите, която е идентифицирала над 2000 проекта на стойност над 1.3 млрд. евро. Тези проекти са подавани от страните-членки независимо и това, че са попаднали в „тръбата“ съвсем не означава, че ще получат финансиране. Събирането на проектите е самопървата фаза. След това предстои отсяването по критериите, които ще напише управителният съвет. ЕК уверява, че подборът на проектите няма да е политически.
От прегледа на представените от страните-членки проекти става ясно, че всяка си дърпа чергата към себе си. Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер даде ясно да се разбере, че фондът ще инвестира единствено в проекти, от които има смисъл. Няма да се инвестира в нови катедрали или нови тунели, които водят през планини, които и иначе може да се пресекат, подчерта г-н Юнкер. „Не искаме да инвестираме в проекти заради самите проекти, а за да има смисъл“, добави той. Посланието е, че ако ви се строят чешмички или увеселителни паркове в изоставени населени места го правете с национално финансиране или си хабете еврофондовете за това. „Ние трябва да се преборим с впечатлението, че нямаме други идеи освен да се борим за ядрена енергия или да инвестираме в ядрени електроцентрали. Това не е намерението на ЕК. Националният енергиен микс е проблем на страните-членки, а не на ЕК“, натърти шефът на Еврокомисията. България, впрочем, не е подала нито един проект, свързан с атомната енергия, но Полша има няколко предложения.
Друго важно послание на ЕК е, че основната мисия на фонда е все пак да стимулира инвестициите, а не да раздава пари. Затова е важно да се припомни отново, че фондът е гаранционен, не е касичка с пари. Той ще подкрепя с гаранции високорискови проекти в страни, където създаването на работни места и растеж е най-нужно, обясни г-н Катайнен при представянето на проекторегламента.
Как може да участват страните-членки?
Директно чрез вноски във фонда, чрез които те ще си „купят“ и участие във взимането на решения. ЕК от самото начало призовава страните-членки да се включат като за целта дори им предложи подсладител – техните вноски няма да се начисляват при отчитането на бюджетния дефицит или публичния дълг. Друга форма на участие е през националните банки за развитие, които обаче могат да се включат чрез специални платформи за съинвестиране. През тези платформи е предвидено и участието на частния сектор. Юрки Катайнен каза, че добре дошли са и пенсионните или инфраструктурни фондове, но той вижда тяхното участие по-скоро на ниво съфинансиране на проекти. Първоначалният замисъл на ЕК е чрез гаранциите на ЕС и с капитала на ЕИБ в следващите три години да се постигне инвестиционен ефект от 315 млрд. евро. Ако се включат повече играчи, това ще означава и по-голям инвестиционен ефект.
Най-големият проблем пред инвестициите обаче, продължава да е регулаторната тежест в много от страните-членки. Затова и Юрки Катайнен не спира да повтаря, че за да сработи планът, е необходимо задълбочаване на единния пазар в най-разнообразни области. Те не са чак толкова разнообразни, ако се изходи от изложените от ЕК приоритетни сектори за финансиране – енергийния пазар, цифровия пазар и пазара на труда. Всичко това са сфери, по които има наднационално законодателство, но то има и национално измерение. Каквото и да се направи на европейско ниво, то трябва задължително да отекне и в страните-членки. В противен случай планът няма да бъде успешен и инвеститорите знаят добре това.
Така че, ако страните-членки решат да участват със структурни реформи, това ще бъде много по-голям принос, отколкото да внесат директно пари във фонда за проекти, които може да се провалят при сблъсъка с голяма регулаторна тежест, административни пречки, бавна или зависима съдебна система, несправедлив пазар на труда, толериращ определени групи за сметка на други или пък затворен пазар на труда, липса на подготвени кадри или корумпирана местна власт. За да улесни страните-членки, а и инвеститорите, ЕК представи икарта[наанглийски език] на страните-членки с препоръки къде и в какво е най-добре да се инвестира. На тази карта се вижда ясно и къде са проблемите пред страните-членки.
Планът на Юнкер е последен шанс за съживяването на Европа. Ако той се провали, това ще е и краят на ЕС като смисъл, защото ще покаже, че той не е нищо повече от сумата на своите членки. И тогава МВФ ще трябва да започне да прави прогнози по страни-членки, а не съвкупно, за да се избегнат заблуди. В този сисъл най-смисленото нещо, казано по време на дебат в Европарламента миналата седмица по темата, беше на лидера на групата на либералите Ги Верфотстад. Според него, инвестиционният план трябва да спре да се нарича „План на Юнкер“. „Юнкеровият план трябва да стане планът на Туск, планът на Ренци, планът на Рюте, планът на Меркел. Ако искаме да излезем от кризата, ни е нужна много по-голяма ангажираност и повече обединена Европа“.