Поведенческите принципи в управлението на фирмата
Поведенческата теория изучава крупната фирма, която работи в условия на известна неопределеност и конкурентни пазари. Една от нейните отличителни черти е вниманието към организационни проблеми, които съществуват в същностната природа на един корпоративен бизнес. Поведенческата теория разбира и изследва фирмата като организационна структура с много цели изискващи взимането на много на брой и сложни решения. Приема се, че фирмата е съставена от различни групи: управители, акционери, работници, снабдители, клиенти и други. Може да се отбележи също така, че се получава конфликт между отделните членове, защото потребностите на различните участници се конкурират помежду си за съответните ресурси на фирмата.
Знанието, което произхожда от поведенческата концепция онагледява представата, че в съвременните условия предприемаческата дейност се осъществява основно от изпълнителното тяло на фирмата. Характерно за това изпълнително тяло е, че хората в него боравят с ограничено време и с несъвършена информация. Поради тази причина фирмата осъществява стремеж към постигане на задоволително поведение, а не оптимално поведение. С цел да се обясни това задоволително поведение на фирмата, в теорията се е наложило понятието ограничена рационалност.
Друг характерен белег на поведенческата теория е така наречената среда на неопределеност. В случая се има предвид пазарната неопределеност и неопределеността на възможната реакция от страна на конкурентите. Пазарната неопределеност може да се разбира и като наличност на възможни колебания и промени в нагласите на потребителите, или с промени на техниките на производство. Пазарната неопределеност може да бъде частично компенсирана чрез изследователска и проучвателна дейност с цел събиране на информация, но не може да бъде напълно избегната. В такъв случай компанията избягва да планира дългосрочно и осъществява своята работа в рамките на по-къси времеви хоризонти.
Поведенческата концепция анализира фирмата и като адаптивна организация. Това означава, че фирмата се обучава от натрупания в миналото опит. Именно за това някои експерти определят този процес като памет на фирмата, която се учи от натрупания си опит. Ако в дългосрочен план организацията може да се стреми към максимизиране на печалбата, то в краткосрочен план организацията е по-склонна да насочва усилията си към процес на обучение.