Пол Кругман: Развитите страни не могат да банкрутират

След необявения банкрут на Гърция ръководителите на най-големите централни банки се превърнаха в малки деца, вярващи в страшни истории. Време е да пораснат и да разберат, че в развитите държави гръцкият сценарий е невъзможен, твърди нобеловият лауреат Пол Кругман, цитиран от БГНЕС.

Когато през 2008 светът беше поразен от Великата рецесия, отговорните за икономиката чиновници започнаха да търсят начини да спрат спада на БВП. Две години по-късно се случи събитие, което напълно преобърна съзнанието на финансовите регулатори: Гърция се оказа на ръба на банкрута.

Тази криза по време на криза до такава степен наплаши директорите на централни банки на останалите държави, че те престанаха да мислят за нивата на безработица и се вълнуваха единствено и само от това гръцкият сценарий – инвеститорите губят доверие в платежоспособността на правителствата – да не се повтори и в тяхната родина.

За да убедят инвеститорите в своята надеждност на практика всички членове на Европейския съюз наложиха режим на строги икономии. Даже във Великобритания, която не е част от зоната с единна валута, новото правителство реши за всеки случай да ограничи всички разходи до минимум. А в САЩ думата „аскетизъм“ стана основа на правителствената риторика.

Политиците се държат като деца. Те се плашат от страшни приказки и вярват в добрата фея, която уж ще задържи инвеститорите.
Основният въпрос остава: възможно ли са кризи, подобни на гръцката, в държави, които, за разлика от Гърция и останалите европейски длъжници, имат своя собствена валута, получават кредити в нея и поддържат плаващ обменен курс.

Гръцкото чудо

Кризата, която преживя люлката на съвременната цивилизация, е уникално явление в съвременната икономика. В историята все още няма прецеденти, при които страна, имаща своя валута и получаваща заеми в нея, да изпадне в подобно положение.
Азиатската криза от 90-те години на миналия век не беше криза на суверенния дълг. Решаващ фактор стана големият дълг в чуждестранна валута, който бяха натрупали азиатските „тигри“.

Неприятностите във Великобритания от средата на 70-те години на ХХ век също нямаха нищо общо със суверенния дълг, който беше нисък – около 50% от БВП. Той беше предизвикан от високата инфлация. Най-близко до гръцкия сценарий е била Франция през 20-те години на ХХ век.

Париж преди 100 години

През 1919 Франция празнуваше победата в Първата световна война. Но тази победа беше постигната на много висока цена. Млади мъже в трудоспособна възраст загиваха или бяха ранени на фронта, а тежестта на дълга беше по-висока, отколкото в САЩ днес. Войната дискредитира съществуващият в страната политически ред.

Разгърналата се борба за власт между различните партии направи невъзможно решаването на проблема с дълга. Ако разсъжденията на пророците на банкрути бяха истина, тогава Франция трябваше да преживее икономическа катастрофа. Държавният дълг надхвърляше 200% от БВП, политическата система не работеше, е инвеститорите не се доверяваха на финансовите регулатори. Франция обаче даже не се доближи до състоянието, описвано с думичката, започваща с буквата „Б“.

В същото време в страната беше установен плаващ обменен курс. Между 1922 и 1926 франкът загуби почти две трети от своята стойност спрямо долара. Но това не доведе до рязък ръст на лихвите по държавните ценни книжа. Напротив лихвите се понижаваха. А френската индустрия растеше със сериозни темпове. Положението беше много по-добро, отколкото в съседна Великобритания.

В същото време и инфлацията също растеше. Но тъй като Франция се намираше в капана на ликвидността /ситуация, когато нито понижаването на лихвите, нито увеличаването на паричното предлагане не стимулира икономиката/, растежът на цените беше много полезен – той помагаше да се обезцени огромния пост военен дълг на страната.

Държавният дълг не уби и Япония

Още един пример на държава, която отдавна трябваше да потъне, а се държи над водата, е Япония. Страната на изгряващото слънце, за разлика от Франция през миналия век, още през 90-те години попадна в капана на ликвидността и до ден-днешен не може да излезе от него.

Вероятно по тази причина японската Централна банка обещава на инвеститорите да се държи безотговорно и безжалостно понижава курса на йената. Изчисляването на реалната инфлация в Япония е достатъчно сложен процес. От 2012 цените са се покачили с 200 базисни пункта. Това означава, че притежателите на японски облигации вече загубиха около 20% от своите пари.
Въпреки това японските власти не изглежда да са развълнувани от това, че никой няма да купува техните ценни книжа. В същото време в САЩ постоянно се чуват приказки за това колко ужасно ще бъде, ако азиатските кредитори се разочароват в страната. И съдейки по реакциите на инвеститорите, японците са на прав път, защото, докато йената се обезценяваше, лихвите въобще не растяха.
За момента е рано да се правят изводи, но последната статистика показва, че японската икономика най-накрая започна да расте

Изводи

Защо тогава Гърция се оказа в тази ситуация и банкрутира? Валутната независимост – ето ключът към икономическия успех. Цялата работа е във валутния режим. Когато се сравнява нивата на дълг и получаването на кредити в страните, влизащи в еврозоната, с това на страните, имащи своя валута, се стига до интересни заключения. Когато държавният дълг на страните от еврозоната надхвърля критичното равнище, те попадат в порочен кръг – лихвите започват да растат и държавният дълг се надува още повече.

Затова страните, които получават кредити в собствена валута са неуязвими за кризата на ликвидността. Именно по тази причина Испания и Великобритания могат да имат еднакъв държавен дълг и бюджетен дефицит, но банкрутът ще заплашва само първата от тях. А това означава, че политиците в САЩ, Великобритания и останалите страни с независими валути е време да пораснат и да престанат да се боят от банкрута.