Помощ! Банките ни грабят ІІІ – Няма банкери, има компютри. Няма преговори за лихви, има софтуер

Може би всичко с банките и отношението им към клиентите е наред? Може би вън няма сняг, а цветя и рози? Не ги ли виждате? Аз не. Просто големите пари както купуват много внимание, така и могат да затворят устата на всеки. Много хора са гледали как по БТВ в „Тази сутрин“ Левон Хампарцумян се скара на водещите, че работят против банките. Резултатът – вече 10 дни няма нищо за тях в големите телевизии. Сякаш те не съществуват и няма назряло недоволство срещу тях. Затова продължавам да давам своя принос, като разяснявам въпросите, касаещи отношението гражданин-банка в поредица от статии.
Целта ми не е да „срина“, „руша“ или „преча“ на банките. Без тях не може никъде по света, а и в България положението не е толкова зле дори спрямо Европа! Стабилността ни, дори и да не я харесваме на мизерното й равнище, се дължи на тях и на независимостта им от политиците. Ако беше обратното – Боже, пази България! Проблемът е, че те държат, а и са си извоювали законодателно това право, да решават всички въпроси едностранно.
В свободния пазар винаги има две страни. При банките е само една – тяхната, а над тях е само „арменският поп“! Това не е свободен пазар на банкови услуги, казва се олигопол, но трудно се доказва. Само се чувства като преса, като натиск. Гражданинът е изправен в ъгъла като животно в клетка и само от господаря зависи дали сега да бъде заколен или другата Коледа!
На самите банки не им е лесно. 2012-а ще е най-критичната им година. Те не знаят колко потенциално лоши кредита притежават. Към момента са 9 милиарда лева, но ако се развихри неконтролируем фалит на фирми, ще стане като лавина. При тази междуфирмена задлъжнялост от над 150 милиарда лева, не се знае къде ще се пропука системата. И тогава? Може ли да настъпи неконтролируем фалит на банки? Е, те тогава ще я втасаме, ама здравата.
Банки фалираха и бяха спасени в Белгия, Франция, Ирландия и къде ли не. Това задълбочи кризата в Европейския съюз. За тези банкови решения плащаме опосредствено дори и ние. Правим го чрез еврото, чрез стагнацията в Европа, намалените поръчки, намалените доходите и чувството, че светът е пред разпад! Че края на 2012 е наистина краят! Не е така. Просто сме в поредната по-дълбока, може би дори най-дълбока икономическа и финансова криза за последните 100 години. Светът стои на прага на нов финансов и икономически ред. Картината трябва да се пренареди. Така не може да продължава и няма да продължи, защото поредното закърпване на положението в света ще значи, че следващата криза, ако прескочим тази, ще е последна. Засега обаче тези въпроси се решават от Обама, Меркел и Саркози. Последният е само за участието.
Който следи, знае, че Обама начерта преди дни пътя на Америка, а донякъде и на света, а Меркел сега в Давос – на Европа и еврото. Засега краят на Европа и еврото, Америка и долара се отлага за неопределено, но не близко бъдеще. Най-черният сценарий е избегнат! Сега ще има много безработица, намалени доходи и мъка за най-бедните граждани на света за един дълъг период. Избегнато беше приключването на еврото и долара като валути и загубата на спестените пари в световен план. Освен получатели на кредити, гражданите са и спестители. Ако валутните системи се бяха срутили, в България щяха да изреват много повече хора от тези, които се оплакват от банките сега.
За добро и лошо банките са концентрирана енергия. Те са проводникът, „кръвоносната система“ в България и света!
Разбирането за банка на българина е остаряло, и то много. Той гледа на тях като на трезор с пари, от който, като ти трябва, си вземаш. В България след фалитите на банките през 1996-1997 г. се промени цялата финансова система. Дотогава банките бяха основно български и доведоха положението дотам чрез тях да се ограби народа най-долно и безсрамно и най-много за всички времена! Това някой желаеше ли го? Никой, освен тези, които ни ограбиха. А те бяха бивши ченгета, ДС-та, мутри и малко политици. От всички незаконни дейности – наркотици, проституция и какво ли не, се печели в десетки и стотици пъти по-малко, в сравнение с банковите измами, ограбили народа чрез фалитите си!
Тогавашните измамници станаха днес големи бизнесмени, строители на съвременна България. Затова навлизането на чуждите банки у нас беше спасение за самите нас. Те въведоха нови правила и стандарти – европейски. Кое е особеното? Съвременното разбиране за банки е супермаркет за банкови продукти.
Всичко се решава в чужбина. От централата планът се спуска надолу така, както ни спускаха някога социалистическите планове, и се държи на изпълнението му.
Как се създават тези планове от хора, повечето от които дори не са стъпвали в България? Става, като се четат показатели като кредитни рейтинги на агенции, макрорамка, национални, регионални и световни прогнози. Тоест,  пътят на България е начертан отвън, банките го спазват и дават кредити само по начертаната пътека. Затова е безкрайно важно да имаме висок кредитен рейтинг, финансова стабилност, ниска задлъжнялост, а не обратното. Това е първичното, правилното и необходимото България да се развива успешно в бъдеще. Другото е популизъм водещ към Гърция! (А тя не е приключила с пропадането си.) Пактът за финансова стабилност е важен като слънцето и въздуха за всяко живо същество!
Когато централите на банките задават параметрите на своите банки в България, какво става? Знаете ли, че е забранено да се кредитират цели отрасли в България? Като туризъм, шивашка промишленост и др.? Там само се обслужват дадените преди време кредити. По строго изградената система от централите в София се спускат нареждания по клоновете. И така: няма типично банкерство. Няма познаване на клиента, личен контакт, ако щете и морални ценности, няма преценка! Има банков продукт, компютри и схеми.Човекът липсва! Дори и потребителските кредити се одобряват и раздават от София. От директори на офиси и клонове не зависи нищо, освен организацията и изпълнението на плана спуснат от горе. Не от нашата централа, а още по-отгоре – от чужбина. Дори прочутите лихвени проценти по кредитите никой не знае как се получават, изчисляват и т.н. Просто се въвеждат данните в компютъра и той изчислява по програма, зададена от централата майка. От какво, как и защо е този лихвен процент – никой не знае, ама никой. Затова винаги банките ще са на печалба!

Светозар Гледачев, финансов анализатор      /Препратена от читател/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *