Поне още месец данък „Уикенд“ ще е с неясни правила.

Прилагането на данък „Уикенд“ ще е неясно още поне един месец. Причината е, че в проекта на финансовото министерство за правилника към Закона за ДДС липсва каквато и да е конкретика за механизма и методиката, новите редакции по-скоро няма да бъдат добавяни, а и няма обявена дата за приемането му. Освен това от Националната агенция за приходите (НАП) обещават методология до края на януари. Указанията са нужни на фирмите, но има риск и в тях да има спорни моменти, които няма да бъдат обсъдени със засегнатите компании.

Проектът на правилника предстои да бъде окончателно изготвен от финансовото министерство, после одобрен от Министерския съвет, а накрая обнародван в Държавен вестник. Дотогава данъчните служители ще се позовават само на общите разпоредби в Закона за ДДС, влезли в сила от 1 януари 2016 г. Там е записано само, че при едновременно използване на стоки или услуги извън дейността на съответната фирма се дължи ДДС за частта за лична употреба. В закона и в правилника няма минимален праг за стойността на стоките, което значи, че и най-дребните предмети трябва да бъдат следени и отчитани. Това ще създаде нова ненужна бюрокрация за стотици хиляди компании и риск от субективно третиране от страна на НАП.

От пресцентъра на Министерството на финансите обясниха за „Капитал“, че във варианта на правилника към ЗДДС, който предстои да бъде внесен за гласуване в МС, отново няма да има разписани детайлни правила, по които да работят данъчните. Такива би трябвало да бъдат изготвени от НАП и приходната администрация ще се ръководи по тях, допълват от ведомството.

По време на заключителната годишна пресконференция на Министерството на финансите в края на декември директорът на Националната агенция за приходите Бойко Атанасов обеща „да няма никаква промяна в поведението на администрацията“, а „бизнесът по никакъв начин няма да усети тежест или различно отношение от страна на НАП“. Той също така пое ангажимент приходната агенция да е готова с ясна методология и указания, както и с принципите, които данъчните ще съблюдават при прилагането на разпоредбите при извършването на ревизионните производства.

Компаниите обаче са притеснени от липсата на конкретика в публикувания преди повече от две седмици първи вариант на правилника именно заради липсата на яснота. В становището на КРИБ, с което „Капитал“ разполага, е записано, че има редица обстоятелства, които не са регламентирани и могат да доведат до объркване, а оттам и до финансови загуби за бизнеса. Такива се очакват и заради необходимостта фирмите да платят за ъпдейт на счетоводния си софтуер. А тъй като в правилника е записано, че неговите разпоредби ще действат от началото на февруари, на практика компаниите разполагат с изключително краткия срок от един месец.

Работодателската организация изтъква, че в проекта за прилагане на Закона за ДДС е предвидено само изменение в справка-декларацията и дневника за продажбите. Там е записано, че ще има отделна клетка 23, съответно колона 16, в която регистрираните по ДДС компании да декларират начисления от тях данък. В проекта обаче не са описани никакви детайли, механизъм или методика как ще се определя данъчната основа, респективно начислява ДДС, когато една стока и/или услуга се използва едновременно както за независима икономическа дейност, така и за лични нужди на собственика, на работниците и служителите, или за цели, различни от независимата икономическа дейност, се казва в становището.

КРИБ: Необходими са промени

Според работодателската организация има и други пропуски, които Министерството на финансите трябва да попълни, преди да внесе правилника за гласуване от правителството. Те са свързани с определянето на данъчната основа, върху която следва да се начислява ДДС за личното ползване.

На първо място в становището е записано, че в Закона за ДДС и в правилника за прилагането му не е регламентирано дали следва да се начислява ДДС за лични нужди, ако при вноса, покупката или придобиването на стоката/услугата не е ползван данъчен кредит (например за придобиване на стока, която още към момента на покупката е било ясно, че е за безвъзмездна доставка, или лек автомобил 4+1, за който е забранено правото на данъчен кредит).

Тук се дава пример с решение на Съда на Европейския съюз, който в конкретно дело е приел, че при ползването на автомобил – дълготраен актив, предназначен отчасти за лично и отчасти за професионално ползване, данъчно задълженото лице има възможност да направи избор. За целите на ДДС то може или да включи изцяло този актив в имуществото на своето предприятие, или да го запази изцяло в частното си имущество, като по този начин го изключи напълно от системата на ДДС, или да го включи в своите стопански активи само в частта, която се използва ефективно за професионални цели. Данъчните експерти са на мнение, че според решението на съда би могло да се приеме, че ако регистрираното по ЗДДС лице не е ползвало кредит за придобиването на стоката или при получаване на услугата, впоследствие не следва да начислява ДДС, ако използва тази стока/услуга за безвъзмездните доставки на услуги, приравнени на възмездни.

Като друга слабост в проекта на финансовото министерство е изтъкната липсата на правила, които да казват ясно дали в данъчната основа при лично ползване ще се начислява ДДС и върху разходи, за които не е бил начислен данък, като работна заплата, осигуровки и т.н.

В изменението на правилника може да се регламентира и методика за основните положения при разпределяне на преките разходи по видове стоки и/или услуги, когато те се използват и за лични цели. Не съществува пречка тази методика да бъде разписана и като документ, който да бъде публично оповестен, смятат експертите на КРИБ.

Друг проблем, който ще се окаже практическо затруднение за бизнеса да раздели ползването и да определи съответно частта за своите бизнес нужди, за която има право на данъчен кредит и не следва да начислява ДДС, е отпадането на задължението на министъра на финансите да изготвя методика. Липсата на методика за разпределяне на преките разходи, свързани както с независимата дейност, така и с лични цели, би могла да стане обект на субективно тълкуване от страна на администрацията и потенциални данъчни задължения както по ЗДДС, така и по ЗКПО и ЗДДФЛ на бизнеса, поради неприемане на определения от самото лице механизъм за разпределение.

В проекта биха могли да бъдат регламентирани и необходимите документи и доказателства, за да се приеме, че стоките/услугите се използват само за независимата икономическа дейност и не е налице лична употреба по видове стоки и услуги (например за автомобилите с право на данъчен кредит пътни листове, от които са видни изминатите километри), пише още в становището на КРИБ.