Поскъпваме най-бързо, но пак сме най-евтините в Европа
~Данните на Евростат показват, че за 2013 г. средните разходи за труд на час в ЕС са 23,7 евро, варирайки от 3,7 евро в България до 40,1 евро в Швеция. В сравнение с 2008 г. тези разходи нарастват с 10% за ЕС-28, като България отбелязва най-голям растеж – 44,1%, а в пет страни дори се отчита спад за същия период.
Може би никой няма да се учуди, че България отново е на дъното, нито че растежът на разходите за труд е най-висок.
От една страна причината за малките възнаграждения е ниската база – разходите са над осем пъти по-ниски от средното за ЕС през 2008 г. и над шест пъти през 2013 г.
Но от друга страна ръстът не се дължи на увеличение на производителността, а на административно повишаващите се минимуми на заплащане и осигуряване – и минималната работна заплата, и минималните осигурителни доходи са се увеличили с над 40% за периода 2008-2013 г.
В същото време от началото на кризата най-големите съкращения са при ниско квалифицираните работници, което изкуствено повишава средната работна заплата, а оттам – и средните разходи за труд за страната.
Роля за повишаването на разходите за труд има и увеличаването на производителността на труда.
От 2008 г. до 2012 г. (последните сравними данни за ЕС) производителността на труда в България се е увеличила от 4,3 до 4,8 евро на изработен час.
Все пак, въпреки ниската база и при този показател, производителността на труда в България не се повишава достатъчно бързо – през 2008 г. тя е била над 7 пъти по-ниска от средното на ЕС, а през 2012 г. разликата се е стопила до едва 6,7 пъти.
По-ниската производителност не означава, че българите работят 6.7 пъти по-малко, а че произвеждат по-евтини продукти. Това е резултат от множество фактори, сред които е и фактът, че повечето български компании са подизпълнители или междинни звена в производствените вериги на чуждестранни дружества, т.е. в България се създава само малка част от добавената стойност на крайните продукти.
Повишаването на производителността на труда и това на разходите за труд е доста непропорционално в случая на България. При Естония, Ирландия и Латвия, например, ръстът на производителността на труда е сходен с този в България, но разходите за труд в тези страни са нараснали с едва 7,6% от 2008 г. при над 44% в България.
Това отново говори за вредното административно повишаване на разходите за труд далеч над ръста на производителността, което пък води до ниска заетост на нискоквалифицираните работници.
В същото време реален и стабилен ръст на заплатите и по-голямата заетост на населението може да се постигне само чрез по-добри условия за бизнес, облекчаване на разходите за труд и по-висока квалификация на работната сила в България.