Преходът потопи Изтока в дългове
Преходът изигра лоша шега на икономиките в Източна Европа, защото направи банковите им системи по-податливи на кризи като сегашната. Въпреки това голяма част от тези страни вече са се интегрирали към световната икономика. Нужни са обаче още реформи за преструктурирането на дълговете в региона. Това се казва в доклад на Световната банка за страните в преход, посветен на 20-ата годишнина от рухването на Берлинската стена.
„Заради прехода тези икономики се оказаха по-неустойчиви на кризата от останалите развиващи се страни. Освен това икономиките в преход се интегрираха към световните пазари в период на извънредна ликвидност, когато конкуренцията на международните банкови пазари осигури огромно предлагане на кредит за развиващите се икономики. Страните трябваше да управляват по-добре риска – конкретно да залагат повече на фискалната политика, за да избегнат внезапно свиване на икономическите очаквания“, се казва в доклада.
Според Световната банка банковата система на България се намира в „златната среда“ по отношение на нейната стабилност и кредитния ръст от последните години.
Банката изчислява, че към края на миналата година около 40% от кредитния портфейл на българските банки са жилищни заеми – далеч по-малко съотношение отколкото в страни като Естония, Латвия и Чехия (в Естония например жилищните кредити надхвърлят 80% от общия портфейл). Освен това българските нефинансови компании се нареждат сред най-малко задлъжнелите от всички дружества в страните в преход. Това означава, че бум на корпоративните фалити и необслужваните кредити ще има по-ограничено влияние върху системата, отколкото в други страни от региона. На макроикономическо ниво обаче институцията посочва, че България ще е сред малкото страни в региона, които ще са в рецесия през тази и следващата година. Банката се позовава на прогнозите на Международния валутен фонд. Световната банка се връща назад в историята и разглежда предишни национални банкови кризи, като сравнява размера на лошите кредити за всеки от конкретните случаи. Сред тях място намира и икономическата криза в България от 90-те години. Данните са показателни – според Световната банка по това време 75% от всички заеми в България се считат за необслужвани (виж таблицата). Историята не познава друг такъв случай – дори и при кризите в Аржентина и Русия в края на миналото и началото на това десетилетие размерът на лошите кредити като дял от кредитния портфейл е значително по-малък.
На базата на тези данни банката изчислява, че поне засега равнището на необслужваните кредити в Източна Европа е доста по-малко от средното според статистиката от предходни кризи. В доклада се посочва, че страните в преход трябва да продължат да преструктурират дълга на банките, компаниите и домакинствата, като правителствата могат да помогнат със законодателни реформи, без обаче да прибягват до използването на средства от бюджета. „Перспективите за икономически растеж В Източна Европа и Централна Азия са значително по-лоши от тези преди кризата. Ако чуждите банки решат да намалят експозициите си в тези региони, ще са необходими общи усилия, за да е този процес възможно най-малко болезнен“, казва икономистът на Световната банка Прадип Митра.
В доклада се казва, че опасенията за експозициите на западните банки в Източна Европа са преувеличени.
Банката дава конкретен пример с австрийските банки, които според анализаторите имат експозиции в региона в размер на над 70% от БВП на Австрия. Според Световната банка обаче реалното число е два пъти по-малко – около 35% от брутния продукт. Банката обяснява, че объркването идва, защото се взема целият паричен ресурс на банките в Източна Европа. Голяма част от този ресурс обаче се набира чрез депозити, а не идва от компанията майка. По данни на Световната банка от края на миналата година чуждестранните банки постепенно са започнали да намаляват експозициите си в региона.
Има и изключения като България, където това е станало малко по-късно – към края на март. По това време Световната банка оценява експозициите на чуждите банки в страната ни на 22.2 млрд. евро. Статистиката показва още, че към края на миналата година именно България отчита най-голям за региона ръст във финансирането на местните банки от техните майки. В България ограничаването на финансовия ресурс се усеща с ръста на лихвите по депозитите. Т.нар. депозитна война продължава вече повече от година и засега няма категорични признаци за приключването й, въпреки че според анализатори банковата система се радва на добра ликвидност. В същото време продължават да растат и лихвите по кредитите.
Dnevnik.bg