Приватизацията на БФБ и на депозитара се забавя
Приватизацията на Българската фондова борса (БФБ) и на Централния депозитар (ЦД) рискува да се забави повече от очакваното заради желанието на държавата да получи одобрение от всички възможни институции. След като през февруари Агенцията за приватизация попита Комисията за финансов надзор (КФН) дали е рисково да продаде депозитара, в четвъртък (30 април) е изпратено запитване и до Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС). Писмото идва след решение на надзора на агенцията, а поводът са притесненията, че купувачът му ще получи достъп до вътрешна информация за всички акционерни дружества в страната. Срок за отговор на запитването няма, а регулаторът вече изказа резерви по въпроса, въпреки че световната практика е борса и депозитар да се продават в пакет. Разделянето им би отблъснало и малкия интерес, който двете институции привличат в момента.
Една напред, две назад
Поредното усилие за приватизация на двете основни институции на капиталовия пазар датира от началото на годината, когато Агенцията за приватизация извади списъка, по който ще работи. За разлика от предишните опити от последните четири години този път бе декларирана и политическа подкрепа за раздържавяването на БФБ и депозитара. По информация на „Капитал“ интерес към придобиването им проявява германската Deutsche Boerse, чиято търговска платформа Xetra се ползва за търговия в България. Операторът покрива високите критерии, поставени от държавата пред потенциалните кандидати, и би спомогнал за интегрирането на местния пазар с един от най-големите в Европа.
Държавата постави висока бариера и за посредниците, които искат да работят по приватизационната оценка. От тях се иска да са изготвяли оценки и анализи за правното състояние на дружества с балансова стойност на активите над 50 млн. лв. Това условие стеснява кръга на участниците, тъй като през последните 10 години не е имало достатъчно приватизационни сделки от подобен калибър. От агенцията обясниха, че над 10 дружества от този калибър са били оценявани през периода.
По информация на „Капитал“ документи са купили пет участника, а оферти са подали три от тях. Това са консултантското дружество от София МММ, консорциум „Вълчев и Борисов“, „Бинком“, „Гиве консулт“ и „Обединение „Попов и партньори“ – „Булброкърс“. Почти всички са посочили, че оценката на БФБ и депозитара може да бъде извършена за 20 работни дни, но дали ще спечелят поръчката ще зависи също от предложената цена. Изборът на един от трите с оферти ще стане ясен след 8 май. Дотогава те дават разяснения по офертите си.
И ако при избора на посредник сроковете са ясни, няма яснота кога може да се очаква отговор от ДАНС за депозитара, макар да са помолени да реагират бързо. Надзорният съвет на агенцията трябва да вкара депозитара в годишната програма за приватизация и една тогава изпълнителното ръководство може да пристъпи към продажба. Надзорниците пък явно търсят да се презастраховат, като изискват становища от КФН и ДАНС.
В становището си от края на март финансовият регулатор посочи, че „може обосновано да се предположи, че едновременната приватизация на двете институции би представлявала известен риск за стабилността на капиталовия пазар в България“. Според КФН опасността е по-малка, ако БФБ и депозитарът преминат към инвеститор от „друга държава членка“. Затова е възможно в бъдещото състезание да бъде сложено условие кандидатите да са от евросъюза.
Заради бавната кореспонденция около депозитара сделката ще се забави и най-вероятно ще започне през есента. След кореспонденцията и евентуалния отговор на ДАНС ще трябва да се направи оценка и правен анализ и на това дружество.
Чрез Министерството на финансите държавата държи 50.05% от капитала на БФБ и 43.7% от капитала на Централния депозитар. Борсата обаче има и 6.61% дял в депозитара, така че бъдещият купувач би контролирал над 50% от двете дружества. За 2014 г. БФБ отчете 2.6 млн. лв. консолидирани приходи и нетна загуба от дейността от 479 хил. лв. Депозитарът не е обявил резултати от дейността си за миналата година.