Присъединяването към банковия съюз не е панацея
След консултации с парламентарно представените политически партии президентът Росен Плевнелиев обяви изненадваща новина, а именно че е постигнато пълно съгласие да започне незабавна процедура за влизането на България в единния надзорен механизъм за банките на ЕС като първа крачка преди присъединяването към банковия съюз. Освен това е постигнат консенсус Българската народна банка да поиска от Европейския банков орган проверка на ефективността на надзора върху българските банки, упражняван от самата БНБ. Причина за изненадващата новина е поредният епизод от историята с Корпоративна търговска банка (КТБ) – решението на централната банка да остави КТБ да фалира и да сезира прокуратурата за вероятността основният акционер в банката Цветан Василев да е откраднал близо 206 милиона лева (103 млн. евро) преди управлението на банката да е поето от БНБ.
Решението за присъединяване към банковия съюз безспорно е чудесно, но има няколко недостатъка. Първото е, че за такова решение трябва да се търси широко политическо съгласие, а не само съгласието на парламентарно представените партии, за да се избегне сценарий, при който бъдещо правителство реши да оттегли страната. Второ, членството в банковия съюз съвсем няма да реши проблеми, които произтичат от неизпълнение на ангажиментите по Механизма за сътрудничество и проверка, защото случаят „КТБ“ съвсем не е банков по своя характер, а е породен от липсата на върховенство на закона и създаването на държава в държавата, което аз наричам мутрокрация. Мажоритарният собственик на КТБ е Цветан Василев, който е известен в българското общество като спонсор на медийна империя, ръководена от скандално известния Делян Пеевски, предложен миналата година за шеф на ДАНС, което отприщи исторически по мащаб и продължителност протести в България.
Тази медийна империя успя за кратко време да унищожи крехките демократични устои, създадени колебливо след болезнен и труден преход на страната от тоталитаризъм към демокрация и членство в ЕС и неговите ценности. Всичко това пред погледа на държавата и регулаторните й органи. КТБ, освен това, доскоро беше и банката на държавните компании, в която и до ден-днешен се намират определени количества държавни средства. До миналата година значителна част от парите на държавни компании и държавата като цяло се държаха именно в тази банка, ползваща се с протекции от три поредни правителства. Проблемите с КТБ започнаха, когато двамата видни олигарси – Делян Пеевски и Цветан Василев превърнаха партньорството си във война, а това е проблем, който попада изцяло под действието на Механизма. Проблемите за банковата система са само последица.От тази гледна точка, България първо трябва да се справи с мутрокрацията, да оздрави медийната среда и да започне реални реформи, насочени към създаването на истинска, а не фасадна демокрация, и чак тогава да мисли за по-дълбока интеграция с ЕС (банковия съюз, еврозоната, Шенген).
Защо?
Защото основният фундамент на стабилността на банковата система, а също и на еврозоната е доверието, както кризата през последните пет години много ясно показа. България демонстрира през първите седем години на своето членство в ЕС, че не може да й се вярва. А след изкуствената криза с КТБ, вече е повече от ясно, че не може да се вярва и на единствения стожер на стабилността в страната – банковата система. Така че, решението на политическите лидери и президента да се премине спешно към присъединяване към банковия съюз щеше да бъде чудесно решение, ако беше осъществено, да речем, преди година-две. Сега звучи повече от неуместно, защото се търси решение там, където ако изобщо го има, то е частично.Пълноценното решение е в Механизма – изпълнете препоръките, възстановете доверието както у партньорите в ЕС, така и у гражданите си. Само че в обратния ред. Това обаче не може да стане с тези политически лидери, защото именно те допринесоха със своите действия и бездействия за създаването на сегашната ситуация.
Що е то банков съюз?
Изграждането на банковия съюз започна с решение на лидерите на страните-членки от юни 2012 година.Основната му цел е да прекъсне порочния кръг, който се заформи в началото на кризата през 2008 година, данъкоплатците да спасяват банки, които водят неблагоразумна парична политика. Банковият съюз се състои на този етап от три основни стълба – единният механизъм за банков надзор, единният механизъм за преструктуриране на закъсали банки и схемата за гарантиране на депозитите. Целта на първия стълб, към който парламентарно представените партии са заявили намерение за присъединяване, е да може да се регистрира навреме на централно европейско ниво кога и дали една банка е на път да фалира или да има финансови проблеми, така че да се предотврати „заразяването“ на цялата система (национална, еврозонова или европейска).
Тъй като в еврозоната банките са малко над шест хиляди, ЕЦБ не е в състояние да провежда директен надзор върху всички тях. Затова, тя ще следи внимателно и ежедневно само онези, които са определени като имащи системно значение. Това означава, че ако закъсат, биха могли да предизвикат сериозна криза. В национален план такъв системен риск създаде паническото теглене на влогове от Първа инвестиционна банка след затварянето на КТБ. Паниката, между другото, също беше провокирана от действия, които се третират от Механизма – а именно да се издирят и изолират източниците на разпространение на зловредните слухове, което означава безпристрастно работещи в полза на гражданите правоприлагащи органи. Тогава съществуваше реална опасност за цялата финансова система в страната. На европейско ниво обаче, като системни се разбират банки, които притежават активи на стойност над 30 млрд. евро или размерът им надвишава 20% от брутния вътрешен продукт на страната. Те са системни за зоната на общата валута, не само в национален план.
ЕЦБ ще надзирава директно и ежедневно и банки, които са поискали или са получили директна публична помощ от еврозоната, какъвто е случаят на Испания. За останалите банки, както и тези извън еврозоната, се грижат националните надзорни органи. Това означава, че те ще продължат да отговарят за надзора на кредитни институции от трети страни, които са отворили клон или предоставят презгранични услуги в ЕС. Ето тук идва и първото отрезвяване от еуфорията, че членството в банковия съюз ще бъде панацея за случаи като КТБ.
Всички страни извън еврозоната могат да заявят пред ЕЦБ намерението си да се присъединят към надзорния механизъм чрез създаването на тясно сътрудничество между съответните национални власти и ЕЦБ. За целта компетентните национални власти (БНБ, Комисията за финансов надзор) трябва да вземат нужните мерки, така че да гарантират, че ще се съобразяват и ще изпълняват съответните разпоредби на ЕЦБ. Как ще стане това при пълната липса на доверие, особено в последните дни, когато става ясно, че нито една от двете институции не е свършила работата си, за да предотврати кризата. Няма и как, впрочем, защото, отново, става дума за криза, породена от липсата на върховенство на закона, а не за чисто банков проблем.
Интересното в решението на политическите лидери в България е, че се прави заявка за присъединяване само към първия стълб, а не и към втория, тъй като двата са неразривно свързани.Вторият стълб е механизма за преструктуриране на закъсали банки. Той е крачката след надзора, защото ако надзорът установи, че дадена банка има проблеми, то вторият стълб е този, който предлага решение – дали банката да се спасява, да се преструктурира или да се остави да фалира. Вторият механизъм е доста по-сложен, защото включва и общ фонд, който да поеме разходите по оздравяването и именно благодарение на него се прекратява порочната практика данъкоплатците да плащат за грешките на финансовите институции или на съответните органи. Механизмът за преструктуриране се състои от регламент, директива и междуправителствено споразумение. Директивата се отнася за всички членки на ЕС, докато регламента (механизма) и междуправителственото споразумение се отнасят само до страните от еврозоната и онези, които допълнително пожелаят това.
Надзорният механизъм беше окончателно одобрен през септември миналата година и започва да действа пълноценно от ноември тази година, като ЕЦБ ще поема функциите си постепенно. В момента банката провежда прегледи на качеството на активите на 128 банки, за да провери стабилността им преди да поеме надзорните си функции. Тези прегледи се смятат за първото голямо изпитание за доброто функциониране на банковия съюз изобщо. Механизмът за преобразуване беше договорен след много тежки преговори тази пролет. Той започва да действа от 1 януари 2015 година, когато от страните-участнички се очаква да започнат създаването на планове за оздравяване/преструктуриране, да започне събирането на информация и координацията между националните власти, отговорни за преобразуването. От 1 януари 2016 година започва втората фаза от механизма, която засяга ранната намеса, действията по преобразуване, включително и вътрешната капитализация (от акционерите и кредиторите). Вярно е, че вторият стълб е все още в процес на изграждане, но правната рамка е вече договорена и в момента се изпълнява, и ако България иска по-дълбока интеграция, би следвало да пристъпи и към него.
Колко широк консенсус има в България?
В България като цяло европейските теми, дори толкова значителни като банковия съюз, рядко влизат в публичните дебати. Досега две поредни правителства са изразявали напълно противоположни позиции по въпроса за българското участие в банковия съюз. Когато лидерите на страните-членки започнаха обсъждането на съюза през 2012 година, тогавашният български министър-председател Бойко Борисов заяви:“Като финансово дисциплинирана държава в Европа, България винаги е държала да има единен централен банков надзор в Европейската централна банка”, каза тогава г-н Борисов и подчерта, че всяка държава, която участва в банковия съюз, независимо дали е в еврозоната или извън нея, трябва да има право на глас и този глас да е равен на гласа на страни като Германия, Франция или Гърция. Според него, „интеграцията на банковия сектор ще донесе необходимата стабилност и растеж на страната и е голяма гаранция, че няма да има банкови фалити“.
През декември 2013 година, когато беше постигнато съгласие за втория стълб на банковия съюз между лидерите на страните-членки, България беше представена от Пламен Орешарски, който тогава обяви, че страната няма интерес от участие в банковия съюз. „Хубаво е да сме вътре, обаче да ползваме всички екстри, от това че сме вътре. А когато част от екстрите останат само за страните от еврозоната, няма голям смисъл. Във всички случаи за нас е интересен опитът, все пак някога ще бъдем вътре. Така че следим с особено внимание“, каза министър-председателят, който се очаква следващата седмица да подаде оставка и да отвори възможност за предсрочни избори на 5 октомври, както гласи споразумението между същите тези парламентарно представени партии отпреди две седмици.Нито Бойко Борисов обаче, нито Пламен Орешарски инициираха дебати в Народното събрание по тази тема.
Досега преобладаващата позиция в България беше, че моментът не е подходящ за влизане нито в банковия съюз, нито в еврозоната, защото това би означавало допълнително финансово натоварване на страната. С други думи, България се отказва от това да е солидарна, поне не докато сама не изпита нужда от солидарност. Предишното правителство на Бойко Борисов, избрано през 2009-а година, имаше основен приоритет присъединяването на България към еврозоната. Тогава обаче дълговата криза се разрази и това накара много неевро-страни да отложат членството си, за да не се налага да плащат за спасяването на партньорите си. Единствено Латвия реши, че за нея е от стратегически (и основно политически) интерес да е колкото се може по-интегрирана в ЕС. Страната изпълни всички критерии и въведе единната валута от 1 януари тази година. Литва също е готова и се очаква от 1 януари да бъде втората страна, която се присъединява към еврозоната по време на кризата.
Никоя система не може да работи добре без върховенство на закона
Независимо от това дали ще се разшири подкрепата за приближаването на България към европейското ядро, основен приоритет трябва да е създаването на върховенство на закона и възпитаването на култура на уважение към него. В противен случай нито членство в банковия съюз, нито членство в еврозоната ще помогнат, когато причините за дадена криза са свързани с липсата на доверие в системата или когато системата е превзета от тесни интереси. Затова не бих се учудила, ако за членството в банковия съюз бъдат наложени същите (негласни) критерии, както за присъединяването към Шенген, тъй като и двете системи се крепят основно на доверието.
Колкото и да съм привърженик на възможно най-дълбоката интеграция на България с ЕС, мисля, че най-напред трябва да се постигне максимално широко национално съгласие, включително и от парламентарно представените партии, по спешно изпълнение на ангажиментите по Механизма и чак след това да се пристъпи към присъединяване към банковия съюз, Шенген и еврозоната. Това би показало, че България наистина иска да възстанови доверието. В противен случай прилича повече на замитане на проблемите под килима. Само че това е бомба с часовников механизъм и случаят с фризираните статистически данни от Гърция, за да изпълни критериите за членство в еврозоната, доказват това. Да, вярно е, че членството на Гърция в еврозоната на практика доведе до чаканите от десетилетия реформи, но всички знаем колко висока е цената, а България вече я плати … няколко пъти. Няма основания за притеснения, че за България е по-вредно да членува в банковия съюз, докато не е член на еврозоната, защото на практика тя е – националната валута е вързана за еврото, а банковият пазар се притежава в голямата си част от банки, чиито майки са в еврозоната.
В този смисъл трябва да се отбележи, че Европейската комисия препоръча на Хърватия в първите за страната национални препоръки да проведе стрес-тестове и проверка на качеството на активите на всички банки, които не са собственост на банки от еврозоната, паралелно с тези, които ЕЦБ провежда, защото те биха могли да създадат проблеми в национален мащаб. В Хърватия също голяма част от банковия пазар се държи от банки от еврозоната и логиката зад препоръката е, че е възможно евентуална банкова криза да се пренесе и върху дъщерните дружества, което пък да създаде неприятности в по-широк мащаб. Такъв риск съществува и в България. При това, да повторим, той се създава от липсата на върховенство на закона, а не от обективни икономически и политически фактори, какъвто е хърватският случай.
Има и още един аргумент за това, че за България ще бъде добре да започне работа по възстановяването на доверието, защото липсата му е основната причина за намаляването на кредитния рейтинг на страната от Standard&Poor's. В началото на юни агенцията реши да намали дългосрочния и краткосрочен рейтинг на България от BBB/A-2 на BBB-/A-3. Мотивите на агенцията са, че политическата среда в България продължава да е предизвикателство за извършването на реформите, необходими за справяне с „дълбоко вкоренените институционални и икономически проблеми“. Отсъствието на „значителен напредък на реформите, очакваме да задържи растежа сив, а безработицата висока“. Така че за мен лично решението за присъединяване към банковия съюз е прехвърляне на проблемите от болната глава на здравата и се надявам в името на жизненоважната необходимост от успеха на банковия съюз за оцеляването на ЕС като цяло и еврозоната в частност, България да не бъде допусната в него преди да е доказала, че е решила трайно да обърне страницата. Нещо, за което не е заявена политическа воля нито на консултации при президента, нито другаде.