Прогнозират спад при всички зърнени култури у нас през 2015-а
Новите правила за субсидиране на сектора и климатичните проблеми през миналата и тази година и ще окажат негативно въздействие върху зърнената реколта в България.
Този извод е направен от група експерти от Центъра за икономически анализи на селското стопанство към Институт по аграрна икономика. Те в партньорство с Изследователския институт по храните и аграрната политика на Университета Мисури в САЩ изготвят секторни анализи по видове култури, пише Farmer.bg.
Според учените през жътвената кампания 2015/16 се очаква спад в производството при всички култури, като най-голямо намаление ще има при царевицата. През миналата година добивите от царевица бяха значителни, но поради ограничения износ, складовете са пълни и затова тази пролет бяха засети по-малко площи от тази култура.
Като припомнят как се развиваше реколтата от 2013 г. досега, експертите посочват връзката между размера на засетите площи и добивите от декар.
През 2013 г. площите с пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед и рапица достигат най-високия си дял от използваемата земеделска площ в страната – 61%. Още от 2014 г. обаче се наблюдава намаляване на терените със зърнени и маслодайни култури, предизвикано от лошите климатични условия.
Интересни са и показателите за прибраната реколта. През 2013 година в страната беше произведено рекордно количество пшеница – повече от 5,4 млн.тона. През 2014 обаче условията не позволиха повторение на този добив и той беше в рамките на 5,1 млн тона. Добре се вижда тенденцията за увеличаване на произведените количества слънчоглед, достигайки през 2013 г. почти 2 млн. тона, а високият добив на царевица миналата година, повлия за най-високия общ размер на произведените количества от петте култури през разглеждания исторически период (1998-2014).
Прогнозите на експертите са, че до 2020 г. при условие, че няма екстремални проявления на климатичните фактори и при предвиденото минимално намаление на площите, може да се очаква, че производството от наблюдаваните култури в средносрочен аспект ще бъде стабилно на нива близки до 5 млн. тона при пшеницата, над 2 млн. тона при царевицата, около 1,8 млн. тона при слънчогледа. Не се очаква значителен ръст при производството на рапица и ечемик.
По отношение на цените учените смятат, че и тази година световните цени, които са определящи и за вътрешния пазар, ще останат около миналогодишните.
Затова и ценовите равнища, които се установяват на глобалните пазари ще бъдат основният определящ фактор за вътрешната търговия. България изнася под една или друга форма между 50-70% от производството на зърнени и маслодайни семена, което я поставя в силна зависимост от глобалната пазарна конюнктура.
Очаква се осреднените годишни цени на меката пшеница на ниво стопанство да не надхвърля 280-300 лв./тон, малко над 600 лв./тон за слънчогледа и рапицата, малко под 300 лв./тон при царевицата.
Оказва се, че през последните 4-5 години страната ни изнася устойчиво над 2 млн. тона мека пшеница. За 2012 г. сме първи по износ на слънчогледово семе в света, като в абсолютна стойност количествата експортиран слънчоглед се повишават и през 2013 и 2014 г.
Добрата реколта от царевица през предходната година също допринесе за високия износ. Предвижданите количества за износ в средносрочен до план 2020 г. при пшеницата се очаква да бъдат в рамките на 3 млн. тона, 1,1 млн. тона при слънчогледа, 1,5-1,7 млн. тона царевица.