Производителност и инвестиции в нови технологии – предизвикателства за българската икономика
Гл. ас. д-р Цветан ИЛИЕВ
МВБУ – Ботевград, ВТУ „Т. Каблешков” – София
Свободното движение на капитали, стоки, услуги, идеи и хора през националните граници е основен белег на глобализацията. Настъпилите в световен мащаб промени са свързани с либерализацията на търговията и със значително технологично усъвършенстване на транспорта и комуникациите. Тези промени изправят страните пред редица предизвикателства, свързани с придобиването и запазването на конкурентни позиции на глобалните пазари на стоки, услуги, капитали и работна сила.
Според характера на водените конкурентни съревнования биха могли да се обособят три типа стратегии. Развитите страни от Централна Европа, Югоизточна Азия, Китай и Индия понастоящем се конкурират за вида на високотехнологичните производства и услуги – електроника, софтуер, финансови услуги и др. Други страни пък възприемат като модел на развитие най-успешните световни стратегии и подходи за повишаване на конкурентоспособността и икономическия растеж, включващ благоприятен режим на корпоративните данъци, директни стимули и достъп до високообразовани специалисти, агресивно привличане на преки чуждестранни инвестиции и др.
Една от най-новите тенденции се характеризира с движение на дейности с интензивно присъствие на знанието, като научно-изследователските проучвания, в следствие на движението на стоки и капитал в предишните етапи. В световен мащаб е налице добре развита мрежа от международни компании в областта на научноизследователската и развойна дейност (НИРД), извън най-развитите страни. Това контрастира с предишни виждания, че НИРД ще останат да се развиват само в най-напредналите страни, защото се нуждаят от висококвалифицирани специалисти, знания и поддържаща инфраструктура.[1]
Описаните стратегии за конкурентно поведение оказват силно моделиращо влияние върху световната икономика. В някои изследвания се подчертава, че очакванията през следващото десетилетие Азия и Тихоокеанското крайбрежие да са движещата сила на световния растеж не само като индустриално производство, но и по отношение на науката и технологичното развитие.[2] Докато за Европа се предвижда нейното относително индустриално и технологично превъзходство да намалява.[3]
Посочените процеси поставят пред икономическото развитие на България редица предизвикателства по отношение действието на пазарите, технологичното усъвършенстване и развитието на образованието и работната сила. Опитът от последните 20 години дава основание да се каже, че страната ни няма да може да разчита на възможностите, които се разкриват пред нея, както по отношение използване на собствени предимства, така и при преодоляване конкурентните й слабости спрямо други страни. В условията на все по-глобализиращ се пазар, основен фактор за оцеляване и развитие е конкурентоспособността на производството.
Ролята на държавата и нейните институции в този процес е в създаването на необходимите условия и предпоставки за развитие на бизнеса и повишаване на производителността, с която се използват националните ресурси – труд и капитал. Производителността е стойността на резултата, произведен от единица труд или капитал. Тя е следствие както от качеството и характеристиките на стоките, така и от ефективността, с която се произвеждат. В дългосрочен план производителността е основната детерминанта на жизнения стандарт на нацията, тъй като е фундаменталната причина за националния доход на глава от населението.
Механизмът на нарастването на производителността би могъл да се анализира от различни гледни точки. От една страна той е в основата на повишаването на конкурентоспособността на икономиката, съдействайки за по-ефективното производство на повече и по-конкурентни стоки. От друга – изисква нейната непрекъсната модернизация, при което се подобрява качеството на продуктите, усъвършенстват се технологиите и организацията на труда, изгражда се висококвалифицирана работна сила. От трета – генерира повече национален доход, който, облаган с данъци, дава възможност на хората да ползват по-качествено здравеопазване, образование, околна среда, както и да бъдат по-добре подпомагани уязвимите социални групи – възрастни, хора с увреждания, деца и др.
Според един от най-авторитетните съвременни икономисти Майкъл Портър: „Поддържането на конкурентно предимство за дълго време изисква неговите източници да се усъвършенстват. Усъвършенстването на предимството предполага по-напреднала технология, умения и методи и непрекъснати инвестиции.”[4] Това от своя страна изисква постоянна модернизация на условията за труд и технологичните процеси и повишаване качеството на стоките.
Икономически израз на формираното предимство е производителността на факторите, която осигурява просперитет и повишено благосъстояние. Производителността е функция на конкурентната среда, в която оперират икономическите агенти, а „… увеличената производителност е добро лекарство за повечето икономически болести.”[5]eпящите институции, която подпомага нацията продуктивно да използва и да повишава качеството на вложенията си”[6]. Не можем да не се съгласим с една от основните тези на М. Портър, че „благосъстоянието зависи от създаването на бизнес среда заедно с подкр
Проблемите на конкурентоспособността на производството в голяма степен са свързани с общата макроикономическа среда и с нейното въздействие върху пазарните механизми. Възможностите за генериране на икономически растеж на основата на качествено усъвършенстване на производството и създаването на по-продуктивни работни места може да се определи като основен приоритет пред развитието на България като член на ЕС.
Установилата се в последните години тенденция на постоянен икономически растеж в нашата страна, изпреварващ по темпове този в ЕС, би могла да се определи като резултат от финансовата стабилизация на икономическата система, стимулирана от провежданата през последните години структурна реформа и от механизма на въведения през 1997 г. валутен борд. Въпреки множеството критики, паричният съвет се оказа важен фактор за постигането на положителни икономически резултати. Подобрената конюнктура на международните пазари също благоприятства българските производители и износители и допринесе за положителното въздействие върху развитието на икономиката.
По-високият темп на икономически растеж генерира работни места и съответно намалява безработицата при наличието на екстензивен характер. Този тип растеж е свързан с осигуряването на капацитет на производството и е трудоемък. Интензивното нарастване на продукцията е плод преди всичко на нови технологични решения. Растежът се постига в резултат на качествени изменения и има предимно трудоспестяващ характер. От гледна точка на факторите за растежа, може да се каже, че в българските условия той е по-скоро екстензивен. Това от своя страна формира определена степен на конкурентоспособност на българското производство.
От теоретична гледна точка, една икономика би могла да се определи като конкурентоспособна когато са налице следните предпоставки:
Ø високо качеството на комбинираните в производствения комплекс фактори;
Ø високопродуктивна технология на съчетаване на производствените фактори;
Ø адекватна на съвременните пазарни тенденции икономическа структура на производството;
Ø институционалните условия, стимулиращи развитието на бизнеса.
Проблемът с конкурентоспособността на българската икономика се анализира през призмата на развитието на такива променливи като структура на производствения комплекс и външнотърговския сектор. Структурата на производството се анализира от гледна точка на приноса на отделните икономически сектори в БВП и БДС, а външнотърговския сектор – чрез промените в износа и вноса по отделни стокови групи. За постигането на по-голяма степен на сравнимост на статистическата информация при изследването на тенденциите в горните променливи величини е използван методът на дефлиране на стойностите и тяхното приравняване в съпоставими цени от 2000 г.
В резултат на приложения метод реализираният средногодишен растеж на БВП за периода 2000 – 2007 г. е около 5 на сто, като за последните осем години икономиката е нараснала с 19,9%.[7] Тази тенденция свидетелства за положително развитие като цяло, но от гледна точка на конкурентоспособността трудно би могло да се каже, дали тя кореспондира с нея или просто е плод на екстензивно нарастване на производството чрез увеличаване на заетостта на факторите – и по-точно на труда.
Статистическата информация за измененията в заетостта през отчетния период показват непрекъснато нарастване, като през 2007-ма спрямо 2000 г. броят на заетите е нараснал със 733, 9 хил. (табл. 1).
Таблица 1.
Заети в българската икономика по сектори за периода
2000 – 2007 г.
Години
Общо заети
Брой заети по икономически сектори
промишленост
сел. Стопанство
Услуги
хил. души
%
хил. души
%
хил. души
%
2000
2 980.11
843.64
28.3
781.57
26.2
1354.90
45.5
2001
2 968.07
831.75
28.0
766.80
25.9
1369.52
46.1
2002
2 978.56
829.26
27.8
769.09
25.8
1382.10
46.4
2003
3 020.67
837.08
27.7
758.54
25.1
1 425.05
47.2
2004
3 236.39
892.08
27.6
807.69
25.0
1 536.62
47.4
2005
3 253.52
889.82
27.4
800.28
25.0
1 563.42
47.6
2006
3 612.0
1 011.10
28.0
738.60
20.4
1 862.30
51.6
2007
3 714.0
1 052.20
28.3
731.70
19.7
1 930.10
52.0
Източник: Статистически годишник за съответните години и http://www.stat.bg
Това увеличение би могло да се отдаде на разкриването на много програми за заетост, като част от активните мерки на пазара на труда, прилагани от българското правителство. Сам по себе си, този факт показва, че това са работни места, създавани основно по оста „безработица – нискоефективна заетост”. Такъв тип заетост не може да се обвърже реално с процесите на реформиране в българската икономика и не допринася за повишаване на нейната конкурентоспособна база сред останалите страни от ЕС.
Не трябва да се отрича и фактът, че една част от работните места са създадени в преструктурирани производства и отрасли, където социалната справедливост е на заден план, а водещо значение има производителността на работещите и пазарната целесъобразност. Трудно е, обаче, да се прецени каква част от тези работни места са резултат от ефективна трансформация на производствената база или от инвестиции в нови производства.
Разпределението на заетите по сектори на националната икономика следва логиката на развитие на световните стопански процеси. Най-голям е броят на работните места в услугите, следвани от промишлеността и селското стопанство. През 2007 г. техните относителни дялове в общата заетост са съответно 52,0, 28,3 и 19,7%. При анализирането на тези данни, не би могъл да се пропусне факта, че трансформационните процеси са свързани с нарастване на заетостта в услугите за сметка на промишлеността и селското стопанство. По мое мнение, тази тенденция се дължи на настъпилите промени в потребителското търсене. На този етап, потребителите са ориентирали своите предпочитания преобладаващо към услуги, а не както в периода между 60–те и 80–те години на ХХ век – към промишлени стоки. Нещо повече, поставянето на икономиката и производството на интелектуална основа през ХХІ век „…предизвиква промяна в цели индустрии и промишлени сектори. Променят се производствените устои – от масово производство и масово потребление се върви към предлагане на по-специализирани продукти и услуги.”[8]
Оценката на ефективността на нарастването на заетостта и нейното преструктуриране в посока към услугите би могла да се извърши чрез анализ на измененията в производителността на труда (таблица 2).
Таблица 2.
Производителност на труда в българската икономика по сектори за периода 2000 – 2007 г., по съпоставими цени от 2000 г.
Години
Общо, лв.
Секторно разпределение, в т. ч.
промишленост
сел. стопанство
услуги
2000
8977,13
8442,48
4223,73
9796,38
2001
9334,43
8736,13
4289,59
10211,29
2002
9515,49
8551,19
3934,25
10577,71
2003
9718,74
8859,30
3944,29
10568,73
2004
9317,67
8624,00
3573,88
10231,64
2005
9437,30
8977,04
3205,88
10646,55
2006
9076,17
8878,31
3355,85
9441,99
2007
9364,47
9455,43
2629,37
9809,07
Източник: Изчисления на автора по Статистически годишник за съответните години и http://www.stat.bg
През разглеждания период производителността на труда общо за икономиката нарства с 4,31%. В промишлеността отчитаният ръст е 12 на сто, а в услугите едва 0,13 на сто. Тенденцията в селското стопанство е към сериозно намаление, като за 2007 спрямо 2000 г. то е 37,75%. Тези данни биха могли да се интерпретират в няколко посоки. На първо място, следвайки промените в заетостта, съкращаването на работни места в промишлеността и тяхното нарастване в услугите и свързаното с това нарастване на производителността в двата сектора може да се определи като естествен процес. В промишлеността този факт бихме го отдали на ефективното преструктуриране чрез закриване на рентабилни производства, а в услугите ръстът е по-скоро екстензивен, изразяващ се в изграждане на капацитет. От друга страна, услугите все още не са достигнали максималните си възможности, имайки предвид новите тенденции в глобален план, свързани с повишаване интелектуалната основа на обслужването и продължаващата специализация в производствения процес. Глобалните процеси едва ли ще подминат и нашата страна, тъй като сме страна – членка на една голяма икономическа общност, където процесите на дифузия и конкуренция са сериозно засилени.
На второ място, масовизирането на промишлените стоки притъпява до известна степен потребителското им търсене, което задължава производителите от този сегмент на икономиката непрекъснато да се усъвършенстват, въвеждайки нови и по-ефективни методи на работа и повишавайки по този начин производителността на труда.
На трето място, процесите на спад в заетостта и производителността на труда в селското стопанство протичат паралелно и могат да се отдадат, от една страна, на грешките в политиката за развитие на сектора от началото на 90–те години на ХХ век. Разрушена беше базата, на която трябваше да се модернизира селскостопанското производство и от там се стигна до тотален срив. Селата се обезлюдиха, младите хора не желаят да се занимават с подобни дейности, а на новите агропредприемачи ще им трябват доста години, докато успеят да стъпят на крака и да станат конкурентоспособни на силно субсидираното производство в европейските страни. Това налага разработването и прилагането на една целенасочена политика в средно– и дългосрочен план, включваща система от мерки, които да стимулират пазарното и конкурентно развитие на сектора. Възможности има, особено със стартирането на Програмата за развитие на селските райони 2007–2013 г., финансово осигурена със средства от структурните фондове.
Анализирайки основните показатели, очертаващи конкурентоспособността на българската икономика, не трябва да се пропускат износът и вносът. В тези сфери ясно могат да се очертаят предимствата или изоставането в сравнение с развитите икономически страни. Тенденциите във външноикономическия сектор сочат, че за периода 2000– 2007 г. вносът е нараснал с 96,4 на сто, а износът – с 59,7%. При така отчетеното изоставане в ръста на износа от този на вноса е необходимо да се подчертае, че бюджетният дефицит се е увеличил приблизително 5 пъти.[9] Тези данни дават основание да се подчертае, че българското производство все още изостава в значителна степен във възможностите си за представяне на международните пазари. Причините биха могли да се търсят, от една страна, в ограничаването на износа предимно към страните от СИВ в 60–те до 90–те години на ХХ век и свързаната с това производствена ориентация. От друга страна, проведените пропазарни реформи от края на 90–те години на ХХ век все още не са дали онзи резултат, при който може да се каже, че производствената основа вече е формирана напълно и е способна да понесе конкурентния натиск на съвременните пазари. Естествено, нарастването на износа не може да не се интерпретира като положителен момент за развитието на икономиката.
От гледна точка на конкурентоспособността интерес представлява стоковата структура на износа и вноса. През 2007 г. делът на потребителските стоки в общия износ е 24 %, на суровините и материалите (чугун, желязо, стомана, цветни метали, пластмаси и торове) 45 на сто, а на инвестиционните стоки – 16%.[10] Тези данни показват, че нашата страна изнася предимно стоки с ниска степен на преработка и малка добавена стойност. Несъщественият дял на стоките с инвестиционно предназначение е негативен момент от гледна точка на конкурентоспособността. Това е така, защото при този тип стоки стойността е надградена със знание, което осигурява установяването и поддържането на трайни връзки по стойностната верига и гради имиджа на страната пред външния свят.
Статистическата информация за вноса очертава следната структура през 2007 г.: 16% потребителски стоки; 56% суровини, материали и енергия; 28% инвестиционни стоки (машини, уреди и апарати, транспортни средства). Като важен елемент на растежа инвестиционните стоки са представени със сравнително нисък дял. Нещо повече – сред тях преобладаващ е делът на транспортните средства. Този факт може да се види ежедневно по пътищата на страната. Същевременно делът на машините и оборудването също е малък. Големият внос, и от там сериозният външнотърговски дефицит, не биха били такъв проблем за нашата страна, ако в него преобладаваха инвестиционните стоки. Това би могло да се определи като белег за конкурентоспособност на една икономика, тъй като осигурява поддържане на производства с висока добавена стойност, което в бъдеще ще рефлектира върху структурата на износа, доходите и общественото благосъстояние.
Подобна е била ситуацията и в страни като Чехия и Унгария в края на 80–те и началото на 90–те години на миналия век. За разлика от нашата действителност, при тях е бил и остава преобладаващ делът на инвестиционните стоки във вноса. Фактор за повишената конкурентоспособност стават чуждестранните компании, чиито производства формират 75% от износа им.[11] Тези компании не разчитат единствено на по-евтина работна ръка, тъй като това не е дългосрочен фактор по отношение на конкурентоспособността на производството. Определящо тук е наличието на образована работна сила, която ще осигури добавената стойност чрез по-ефективното прилагане на интелектуалния фактор в производството.
В този смисъл, логично е да се подчертае, че постигането на напредък в началото на ХХІ век е въпрос, свързан с използването на знанието като двигател на стопанското развитие. Неслучайно, една от приоритетните цели на ЕС, посочена в Лисабонската стратегия, е превръщането му в конкурентна и динамична икономика, основана на знанието. Нейното практическо реализиране се явява гаранция за висок и устойчив икономически растеж.[12]
Постигането на конкурентно предимство през ХХІ век е възможно чрез използаване уменията на високо квалифицираните трудови ресурси и чрез внедряване в производството на иновативни техники и технологии. Ето защо, на съвременния етап на обществено–икономически взаимоотношения обменът на знание се превръща в основен принцип за развитие и напредък, наред със свободното придвижване на стоки, услуги, капитал и хора. Тук е основателно да поставим въпроса за мястото и ролята на България в процеса на обмен на интелектуални постижения и съобразяване с детерминантите на икономиката на знанието.
Данните, които предоставя нашата стопанска действителност, обаче, не могат да се определят като обнадеждаващи. През 2005 г. разходите за научно–изследователска и развойна дейност (НИРД) в България са 208 млн. лева и представляват 0,5 % от БВП. Разликата по този показател със средните равнища в ЕС е почти четири пъти. Изоставане има и спрямо останалите нови страни членки на ЕС, като то е особено значимо спрямо Чехия, Словения и Унгария.
През 2006–2007 г. може да се предположи, че има известно догонване поради значителния внос на продукти и ПЧИ от напреднали страни, което от една страна стимулира растежа чрез трансфер на технологии и от друга изисква по-високи вътрешни разходи за НИРД за усвояване на тези технологии.[13]
Според проведено сравнително изследване за страните от ЕС делът на иновативните фирми у нас от всички предприятия в индустрията и услугите е 16 %.[14]Това ни нарежда на последно място в ЕС – 27. Негативен по своето значение е и фактът, че това състояние се превръща в трайна тенденция за нашата страна в последните 10 години. Това показва слабата конкурентоспособност на българското производство на европейските пазари. На тази основа би могъл да се направи изводът, че ниската степен на иновативност изправя стараната ни пред сериозно предизвикателство по отношение на възможностите за постигане на висок и устойчив икономически растеж.
Отрасловият анализ на иновативните предприятия потвърждава направения извод. Значително е изоставането, отчетено в транспортния отрасъл, където иновативнитие фирми са едва 25 на сто от средното европейско равнище (ЕС – 27). По-добри позиции се отчитат при дейностите, типични носители на иновациите – компютърни технологии, инженерни и консултантски дейности (61 % от средното равнище за Общността), финансово посредничество (61,5 на сто). Тези отрасли могат да се определят като по-високо конкурентни и като донякъде способни за достойно представяне на единния европейски пазар. Нещо повече, в световен мащаб секторът на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) се възприема като генератор на растеж и заетост. Новите информационни технологии повишават производителността, интензифицирайки производството. В страните от ЕС растежът на производителността се дължи 40 на сто на тях, а в САЩ делът им е 60 %.[15]
Постигането на тези равнища в българската стопанска практика изисква формирането и прилагането на целенасочена държавна политика към ИКТ, която да бъде финансово обезпечена. В подкрепа на това ще посоча, че в САЩ този сектор поглъща 30 % от разходите за НИРД, а в ЕС – 20 на сто.[16] У нас тези разходи са на критично ниско равнище – както посочихме едва 0,5 % от БВП се отделят за НИРД. Като голямата част от тях се извършват от държавния сектор, а малка част от частните предприемачи.
Сред основните причини за ниската степен на развитие на ИКТ – дейности у нас можем да посочим:
● високите разходи за внедряване на иновации и НИРД;
● МСП са финансово ограничени и често дори липсват средства за такива дейности;
● липса на подходящи източници на финансиране за подобни дейности;
● в нашата страна няма създадени високотехнологични центрове и лаборатории, където да се провеждат изследвания;[17]
● държавата не осигурява финансови и фискални стимули за насърчаване на иновативни фирми;
● търсенето на иновативни продукти е незначително;
● от една по-прагматична позиция иновационната дейност изисква значителен по обем финансов ресурс, а процесът на НИРД и внедряване на нови технологии е разположен в широк времеви диапазон;
● резултатите от дейността са свързани с голяма доза несигурност.
От макроикономическа гледна точка стимулирането на иновационната дейност е важно за конкурентоспособността на производството и растежа. За теоретичното и емпиричното потвърждение на тази наша теза има достатъчно проведени изследвания.[18] Развитието на бизнес процесите в сферата на ИКТ не може да се осъществи без реалното сътрудничество на бизнеса и образователните институции и по-точно – висшите учебни заведения (ВУЗ).[19] Една от основните детерминанти на икономиката на знанието е партньорството между тези две звена на стопанския механизъм. Университетските центрове трябва да подготвят кадри за нуждите на производството, но и да генерират нови идеи. От наличието на тази обвързаност до голяма степен зависи създаването на иновативни продукти, с по-висока добавена стойност, и поставянето на производството на нова технологична база. В крайна сметка, това е процес на създаване на конкурентни предимства.
Показателни за потребността от подобна обвързаност са данните за ЕС – 27, където 9 на сто от фирмите са обвързани с университети или други изследователски звена. В нашата страна този дял е едва 6 %. Сред водещите страни по този показател е Финландия с 33 на сто, а насоката на извършваните изследвания е към усъвършенстване на съществуващата продуктова база. Инициатор на изследванията обикновено е бизнеса, който финансира проучванията.[20]
Трябва да подчертаем, че тази практика е в унисон с един от основните приоритети на Лисабонската стратегия, а именно – нарастване дела на иновациите, финансирани от бизнеса.[21] Възможен източник на финансиране на този процес са чуждестранните инвестиции, които в последните години бележат значителен растеж. Факт с негативно значение по отношение на възможностите за технологично усъвършенстване на производството е насочването на тези инвестиции предимно в ниско продуктивни сфери (жилищно строителство). Това дава основание да подчертаем, че в нашата страна няма изграден работещ механизъм за привличане и задържане на чуждестранните инвеститори. Нещо повече, липсва средно– и дългосрочна стратегия за абсорбиране на знанието, внасяно по линия на чуждестранните инвестиции.[22] Тя трябва да включва мерки, които стимулират конкурентоспособността на МСП. Естествено процесът е затруднен допълнително от липсата на големи ядра от мултинационални корпорации в отделните отрасли на икономиката. На преден план излиза необходимостта от създаване на благоприятен бизнес климат, който въз основа на стратегическото ни географско положение и по-евтината квалифицирана работна сила, да привлече големи инвеститори. Това ще позволи на МСП да се включат в трансфера на иновативни производствени технолигии, изпълнявайки ролята на доставчици и подизпълнители на голямата компания. В това отношение страни като Полша, Чехия и Унгария са далеч пред нас. Те успяха да привлекат такива компании в машино– и автомобилостроенето, във фармацевтиката и др., което в значителна степен промени експортната им структура и ги превърна в устойчиви на глобалната конкуренция.
Казаното дотук дава основание в обобщен вид да препоръчаме следната система от стимули за технологично обновление на бизнеса, като част от една по-дългосрочна визия на държавната политика, отнасящи се до бъдещите конкурентни позиции на страната:
v пълно възстановяване на разходите, извършвани от фирмите за НИРД, чрез намаляване на облагаемата печалба с техния размер;
v пълно възстановяване на разходите, извършени от фирмите за саздаване на съвместно изследователско звено с ВУЗ, чрез намаляване на облагаемата печалба с техния размер;
v освобождаване на работодателите от дължимите за тяхна сметка осигурителни вноски при наемане на лица с ообразователна и научна степен „доктор” до размера на минималното трудово възнаграждение, за дейности, свързани с образователна или развойна дейност и съпътстващите ги услуги;
v данъчни облекчения за фирми и физически лица, извършващи дарения за развитие на НИРД.
Осъзнавайки, че предложените стимули не са панацея за всички проблеми, свързани с развитието на НИРД и с повишаването на конкурентоспособността на производството, можем да кажем, че те по-скоро трябва да насочат вниманието на институциите в тази посока. В противен случай, нашата страна би останала встрани от съвременните технологични тенденции, а от там и благосъстоянието на българите би било все така ниско.
[1] Вж. Reiljan, J., M. Hinrikus, A. Ivanov. Key Issues in Defining and Analysing the Cometitiveness of a Country., Tartu University Press, Tartu, 2000, p. 15 – 29.
[2] Вж. Lall, S., M. Albaledjo, M. M. Moreira. Latin American Industrial Competitiveness and the Challenge of Globalization. Intal – ITD, June, 2004, p. 21 – 27.
[3] Вж. Voinea, L., L. Simionescu. Annual survey report on research, development, innovation and competitiveness in the Romanian industry., GEA Group of applied economics, February, 2005.
[4] Портър, М. Конкурентното предимство на нациите. „Класика и стил”, С., 2004, с. 98.
[5] Тофлър, А., Х. Тофлър. Революционното богатство. „Обсидиан”, С., 2007, с. 276.
[6] Вж. Портър, М. Конкурентното предимство на нациите. „Класика и стил”, С., 2004, с. хi.
[7] Изчисления на автора по статистически годишник за съответната година и http://www.stat.bg.
[8] Тофлър, Ал., Х. Тофлър. Револючионното богатство. „Обсидиан”, С., 2007, с. 156; По въпроса виж също: Shettcat, R. Structural revolution: The interaction of product and labor markets. – Intereconomics, January/February, 2001, p. 35.
[9] Данните за износа и вноса в периода 2000 – 2007 г. са изчислени чрез метода на дефлирането по цени от 2000 г., http://www.stat.bg.
[10] Изчисления на автора по: Статистически справочник за 2008 г., НСИ, С., 2008, с. 193 – 197.
[11] Вж. Carone. G., C. Denis, K. Mc Morrow, G. Mourre, W. Röger. Long-term labour productivity and GDP projections for the EU25 Member States : a production function framework. – ECONOMIC PAPERS, N° 253, June 2006,http://europa.eu.int/comm/economy_finance.
[12] Вж. Иновациите в икономиката базирана на знанието. Комюнике на Европейската комисия до Съвета на министрите и Европейския парламент. Европейски иновационен център, 2001. Innovation in a knowledge – driven economy, COM (2000) 567, 20.09.2000. http://www.mi.government.bg
[13] Вж. Иновации.бг. Българската иновационна политика в Европейския съюз. Фондация “Приложни изследвания и комуникации”, С., 2008, с. 69.
[14] Вж. More Research and Innovation – Investing for Growth and Employment: A Common Approach., Implementing the Community Lisbon Programme: COMMUNICATION FROM THE COMMISSION TO THE COUNCIL, THE EUROPEAN PARLIAMENT, THE EUROPEAN ECONOMIC AND SOCIAL COMMITTEE AND THE COMMITTEE OF THE REGIONS, COM(2005), р. 8
http://ec.europa.eu/invest-in-research/pdf/download_en/comm_native_com_2005_0488_4_en_acte.pdf
[15] Вж. Ulen, Th. S., N. Garoupa. The Market for Legal Innovation: Law and Economics in Europe and the United Statets., University of Illinois Law and Economics Research Papers № LE07 – 009, p. 60 – 72.
[16] Вж. Gordon, R.: Why Europe Was Left at the Station when America’s Productivity Locomotive Departed? August 2004, NBER Working Paper Series w10661.
http://faculty-web.at.northwestern.edu/economics/gordon/P368-CEPR.pdf
[17] Трябва да подчертаем, че в световната практика такива звена се създават в големи компании, позиционирали своите бизнес ресурси в различни части на света и изградили в отделни страни структури от вертикален и хоризонтален тип. Такива компании не навлязоха на българския пазар и това е сериозна предпоставка за липсата на изследователски центрове.
[18] Едно от значимите теоретични и практически изследвания по въпроса е: Frischmann, B. Innovation and Institutions: Rethinking The Economics of U. S. Science and Technology Policy., Vermont Law Rewiev, Vol. 24, 1998.
[19] По въпроса за сътрудничеството между бизнеса и университетите, като възможност за саздаване на канал за трансфер на нови технологични решения виж: Кирев, Л. Транснационалните корпорации и глобализацията на научноизследователската дейност., „Стопански свят”, Свищов, 2003, с. 217 – 231.
[20] Данните за нашата страна са от: Иновации.бг. Българската иновационна политика в Европейския съюз. Фондация “Приложни изследвания и комуникации”, С., 2008, с. 88 – 110, а за ЕС: Вж. More Research and Innovation – Investing for Growth and Employment: A Common Approach., Implementing the Community Lisbon Programme: COMMUNICATION FROM THE COMMISSION TO THE COUNCIL, THE EUROPEAN PARLIAMENT, THE EUROPEAN ECONOMIC AND SOCIAL COMMITTEE AND THE COMMITTEE OF THE REGIONS, COM(2005)
http://ec.europa.eu/invest-in-research/pdf/download_en/comm_native_com_2005_0488_4_en_acte.pdf
[21] Вж. Fannon, Ir. L., Regulation and Competitiveness: A mysterious and difficult relationship in the European Union., EUSA Conference, Montreal, May 2007, p. 4 – 10.
[22] Вж. Кирев, Л. Транснационалните корпорации и глобализацията на научноизследователската дейност., „Стопански свят”, Свищов, 2003, с. 145 – 165.