Пускат за приватизация и ВМЗ Сопот
Така депутатите с 86 гласа „за“, 19 – „против“ и 6 въздържали се одобриха правителствената стратегия за продажбата на Вазовските машиностроителни заводи, предаде БТА.
Шестимата народни представители от „Атака“, които при вота бяха в залата, се обявиха срещу стратегията. Читирима от ДПС се въздържаха, както и двама от левицата. Други 13 от Коалиция за България бяха против. 80-те депутати от ГЕРБ, присъствали на гласуването, и 6-ма от Синята коалиция подкрепиха документа.
Според кабинета идеята е да се запази и разшири предметът на дейност, както по отношение на отбранителната продукция, така и на гражданската. Сред целите на сделката е и модернизация на производството на дружеството и неговото запазване като основен фактор на заетостта в региона.
На инвеститорите да бъдат предложени 118 000 000 броя акции, което е 100 процента от капитала, предвижда стратегията. Цената следва да бъде в лева или в евро, като 20 на сто от капитала / 23 600 000 броя акции/ може да бъде заплатен и с непарични платежни средства.
Определена е и процедурата по продажбата – публично оповестен конкурс. Участниците в сделката трябва да приемат условието ВМЗ-Сопот да не бъде обявено в несъстоятелност или в ликвидация за 5 години, считани от датата на придобиване на собственноста върху продаваните акции.
Няма да се допускат и съкращения на работници и служители в срок от 3 години. Предлаганата средносписъчна численост на персонала трябва да не е по-малка от тази към датата на обявяване на конкурса. Редуциране броя на заетите през 3-те години от мораториума е възможно само при пенсиониране и естествено текучество.
Условие за прехвърляне на акциите е и потенциалните инвеститори да погасят всички публични задължения на заводите и просрочените вземания на работниците и служителите в определения към датата на подписване на приватизационния договор размер.
За да бъдат допуснати до конкурса, кандидатите трябва да притежават удостоверение за сигурност, издадена от компетентен орган, а чуждестранните инвеститори – потвърждение от български компетентен орган за право на достъп до класифицирана информация.
От „Атака“ и от опозицията поискаха по-големи гаранции за заетостта на работещите в заводите и изплащането на задълженията от новия инвеститор. Депутатите поставиха и въпроси за националната сигурност, тъй като ВМЗ е най-голямото дружество у нас, свързано с отбранителната промишленост.
„Атака“ настоява за ясни аргументи защо се стигна до приватизация на едно от най-големите военно-промишлени предприятия в България и как ще се гарантират работните места на около 3 500 работници, заяви Любомир Владимиров. Неговата партия е за прецизиране на стратегията и намеренията за раздържавяване. Владимиров добави, че не е залегнало изискването в раздържавяването да участват само български фирми, тъй като ВМЗ е свързано пряко с националната сигурност.
Николай Петков от ГЕРБ отговори, че стъпката е в посока на стабилизиране и запазване на военно-промишления комплекс /ВПК/, тъй като дружеството е във фактическа несъстоятелност от края на 2007 г..
В стратегията е записано, че са гарантирани дълговете към държавата и работниците, останалите дългове – към контрагентите по доставките, не са гарантирани, посочи Румен Овчаров от левицата. Затова най-логичната стъпка е да се очакват искове. Близо 140 млн. лв. са задълженията на дружеството, част към държавата и работниците, но по-голяма част към бизнеса, подчерта Овчаров. Колегата му Петър Мутафчиев настоя държавата да запази някакъв дял във ВМЗ, който може да е 34 процента.
Делян Добрев /ГЕРБ/ увери опонентите, че новият собственик рано или късно ще се издължи към частните контрагенти. Дълговете не се изчистват след приватизацията, аргументира се той.
Според Йордан Бакалов от Синята коалиция приватизаицята на ВМЗ е закъсняла с доста години, защото ВПК е разчетен за 117 хилядна армия в мирно време, а в момента БА е 35 хиляди, други са и реалностите, и военните блокове. На този етап няма по-добър вариант за ВМЗ, коментира той. Раздържавяването на дружеството, по думите на Бакалов, не противоречи на стратегията за национална сигурност. Неговите притеснения са, че в кризата няма да се появят купувачи.
Заместник-министърът на отбраната Валентин Радев беше категоричен, че в МО нямат притеснение за националната сигурност заради продажбата на ВМЗ-Сопот. Нужно ли е на министерството дружеството в това му състояние, попита риторично той. От думите му стана ясно, че 0,5 на сто от БВП са произведени от ВПК, а през 2009 г. заетите в отбранителната промишленост са 15 хиляди души. От тези 0,5 на сто МО купува през годините само 5-6 процента от продукцията, включително и тази на ВМЗ, допълни заместник-министърът.
Финанси