Първи сме по най-добри данъци, но изоставаме по бизнес среда

България е първенец по данъчни реформи, но не и по бизнес среда. Свалянето на данъците и осигурителните вноски няколко години поред така и не успя да превърне страната ни в супердестинация за инвеститорите. Редица международни проучвания от тази година показаха, че България не е подобрила позициите нито по икономическа свобода (75-о място в изследването на института Фрейзър), нито по условия за правене на бизнес (44-то място в изследването Doing business на Световната банка). В тези световни класации продължаваме да сме далеч от добрите примери.
В условията на криза намаляването на административните бариери пред бизнеса е една от най-важните мерки за подобряване на конкурентоспособността на компаниите у нас. Засега обаче новото правителство все още е на фаза обещания. А такива са давани от всяка предишна власт. Бизнесът няма да се умори да иска:
Намаляване броя на регулаторните режими. Големият проблем тук е незаконното въвеждане на регулации от страна на общините. Проучване на БСК отпреди две години показа, че общините администрират 60 лицензионни режима, без да имат право на това. При разрешителните режими по закон трябва да има около 280, но на практика са 1012. В антикризисния план правителството на ГЕРБ си е дало срок до края на ноември да намали броя на регулаторните режими – лицензионни и разрешителни. Т.е. имат два месеца за реакция. Пак до края на ноември е срокът да се съкратят и сроковете за даване на отговор по тези режими. Само не е ясно как ще се реши проблемът с общинските регулации. Дали областните управители ще получат указания да направят ревизия на всички незаконно въведени режими и да ги отменят.
Саморегулация. Бизнесът настоява по-леките режими да се дадат за администриране на браншовите организации, така както със закон се предоставиха правомощия на строителния бранш и винарите. Аутсорсването на административните услуги също е стара песен, която обаче така и не бе изпята докрай от нито едно правителство.
Намаляване размера на таксите, които фирми и граждани плащат към администрацията. В противоречие със Закона на административното регулиране таксите са многократно по-големи от разходите по тяхното извършване. В антикризисната програма на правителството е обявен обществен мониторинг и на сроковете, и на въведените такси, което все още не е ясно как ще става на практика.
Да се въведе ефективен административен регистър. Той и в момента съществува, но е пълен хаос. След като закриха министерството на държавната администрация, не е ясно кой го поддържа. Работодателските организации настояват този регистър да е публичен, в него изчерпателно да се води график на движението на всички заявления за упражняване на дадена стопанска дейност и да е проследимо дали се спазва процедурата. До момента правителството не се е ангажирало да подобри работата на този регистър.
Да се въведе принципът на мълчаливото съгласие. Обещание, поето от ГЕРБ предизборно, по което обаче засега се мълчи. Според бизнеса при липса на отговор в срок по дадено искане за разрешение от страна на фирмите би трябвало по презумпция да се приема, че държавата е съгласна. У нас обаче е точно обратното – при липса на отговор се счита, че позицията на държавата е Мълчалив отказ, при това без никакви мотиви. Което при тегавите и неясни срокове за отговор на държавата е прекрасен извор на корупция – хем не отказваш открито на инвеститора, хем всеки момент може и да реагираш правилно, ако получиш нещо в замяна.
Намаляване на първоначалния капитал за откриване на фирма. Червена точка за Бойко Борисов. Вече е факт промяната в Търговския закон – първоначалният капитал на търговските дружества е 2 лева. Не така обаче стои въпросът, когато една фирма трябва да излезе от пазара заради фалит.
Ускоряване на съдебните производства по несъстоятелност. Именно това ще доведе до намаляване на корпоративната задлъжнялост, включително и на междуфирмената. Работодателските организации искат също така по-опростени и бързи процедури и въвеждане на механизми за изчистване на задълженията чрез клиринг и изграждане на пазар на дългови инструменти. Правителството е приело това предложение, но без срок на изпълнение.
Администрацията да не може да иска от юридическо лице данни, които вече са предоставени на държавата. В този случай е редно администрацията по служебен път да си осигурява достъп до подобни документи, вместо предприемачите да хабят време и средства да ги вадят отново и отново.
Да се намали броят на платежните нареждания, които прави бизнесът към бюджета. В момента всеки месец фирмите правят средно около 30 превода към приходната агенция за данъци и осигуровки. Средно годишно това му коства 140 млн. лв., изчисли неотдавна БСК. Фирмите искат всичко това да става с едно нареждане, а данъчната администрация да разпределя вноските по отделните фондове. Както става ясно, на този етап това е невъзможно. От финансовото министерство са направили предложение за обединение на някои платежни нареждания в едно, но това ще намали броят им докъм 25, което пак е много за фирмите.
Най-после да се определи изпълняващ орган за приетите преди години закони за ограничаване на административното регулиране и за електронното управление. Поради тази причина те не се спазват, няма виновни, няма и санкционирани.
Съобразяването с всички тези препоръки може да стане в кратки срокове, казват бизнес организациите.

Мила КИСЬОВА, Pari.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *