Първи стъпки за електронната администрация

До две седмици ще заработи хибридният частен облак на държавата – тайното и защитено от земетресения, наводнения и хакерски атаки място, на което се помещават сървъри с огромен капацитет. В момента институциите разполагат с над 2000 различни по големина и капацитет сървъри, всеки от които е на различно място и се поддържа от различни хора. Идеята е на новия държавен облак постепенно да се премести цялата информация на администрациите. Министерствата на правосъдието и здравеопазването първи ще мигрират своите данни към държавния облак, като се очаква това да стане в следващите три месеца, разказаха за „Капитал Daily“ от администрацията на вицепремиера по административната реформа Румяна Бъчварова.

Проектът се плаща от вече приключилата програма „Административен капацитет“, а идеята е да се спестят средства, да се оптимизират процесите в администрацията и да се даде основа на ноторното вече електронно управление. „При такива проекти в частния сектор спестяването на средства достига до 20:1 – заради оптимизацията на хардуер, ток и поддръжка“, коментира началникът на кабинета на Бъчварова Антон Герунов. По негови сметки икономията при цялостното функциониране на облака може да достигне 60 млн. лв. годишно.

До две години пък трябва да бъде изграден и втори, дублиращ център за данни, който ще бъде финансиран по новата програма „Добро управление“ (ОПДУ).

Трудният път на е-управлението

Държавният облак е сред първите конкретни ефекти, които ще видим в следващите месеци. По думите на Герунов е-управлението има три основни компонента – закони, системи и услуги. Услугите са най-важното за гражданите, но за да се случат, първо трябва много работа по първите два. „Например подаването на заявление за разрешително за сеч. За целта може да се наложат проверки в ГРАО, Търговския регистър и НАП – една и съща услуга изисква информация от различни бази данни“, казва той. В момента работи система, която обединява 30 такива регистъра (списъкът е избран на базата кои държавни регистри са били „най-готови“ за свързване). Предстои включването на още 30.

Законът за електронната идентичност вече премина през обществено обсъждане и вероятно през юни ще влезе в парламента. Има вероятност от догодина в личните карти да се интегрира и чип за е-идентификация подобно на естонския модел. Въпросът в момента се обсъжда от работна група.
Предстои работата по законите за електронното управление, в който вече има неактуални текстове, както и за електронния документооборот. „Сега нормативните актове не отразяват факта, че може да съществува и дигитален документ и той е много различен от хартиения такъв“, обяснява Герунов.

Бързите ефекти

Най-скорошната стъпка към електронни услуги, която гражданите трябва да усетят, е въвеждането на 50 дигитални услуги в общините. Те вече бяха разработени за Столичната община. Кметът Фандъкова обаче призна, че за първите им четири месеца услугите са използвани от едва 22-ма граждани и три фирми. Причината може да е хаосът в уебсайтовете на общината. Предстои до края на 2015 г. София да се сдобие с нов електронен портал, който вероятно ще дава по-лесен достъп и до електронните услуги.
Останалите общини ще могат да кандидатстват по ОПДУ, за да интегрират същите дигитални услуги.
Вече са публични и 33 набора с данни на различни институции, сред които екоминистерството, НСИ и Агенцията по горите. Информацията може да бъде сваляна свободно и безплатно на адрес opendata.government.bg, а до края на годината трябва да бъдат публикувани още близо 100 бази данни.

Административни промени

Друга новост в администрацията са „споделените услуги“, които ще бъдат въведени до месеци. „Това означава две, три или четири звена да използват обща услуга, която да е централизирана – може да е счетоводството, отдел „Човешки ресурси“, експертният екип за обществените поръчки или IT поддръжката например“, обяснява Антон Герунов. Тази оптимизация може да започне от второстепенните бюджетни разпоредители (държавни агенции, териториални дирекции и пр.), които да използват услугите на своите първостепенни разпоредители (т.е. министерствата).

В момента Министерският съвет интегрира системите за човешки ресурси и административния регистър в една обща база данни. „Така на едно място ще може да виждаме цялата информация за хората и услугите в администрацията“, казва съветникът на Румяна Бъчварова Калина Константинова. До 2017 г. трябва да заработи централизирана система за подбор на кадри, подобна на тази на Европейската комисия. Идеята е да се създаде стандартизиран тест, който да е задължителен за всеки кандидат за държавна работа. По-този начин ще се елиминират произволните партийни назначения, смята Герунов.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *