Развитието на младежката безработица в страните от Еврозоната

Статистиката на младежката безработица обхваща възрастовата група от 15 до 24 г. Относителният дял на безработните младежи в страните на Еврозоната за периода от 2007 г. до 2013 г. нараства от 15% на 24%. При това този ръст значително изпреварва повишаването на общата безработица.

Развитието на младежката безработица в отделните страни-членки на Еврозоната през последните 7 години е доста различно. Докато в Германия зе забелязва дори намаляване, в Австрия и Малта слабо повишаване, в Гърция и Испания равнището й се движи между 50% и 60%, в Италия, Португалия и Кипър е около 40%, в Ирландия около 30%. Докато преди кризата младежката безработица в Ирландия и Кипър е ниска, то в Испания, Гърция, Португалия и Италия тя е на относително високо ниво, както и във Франция и Белгия, страни, които са сравнително по-слабо засегнати от кризата.

Най-силно засегнати от безработицата са младежи с незавършено средно образование. Безработицата сред тях расте значително по-бързо в сравнение с безработицата сред завършилите средно и висше образование, независимо че в някои страни този ръст е също значителен. Така например, равнището на безработицата сред младежите с висше образование в Испания се е увеличило с 30%. Докато в Испания младежката безработица сред младежите с незавършено средно образование се дължи на кризата в строителството, то в Кипър сред младежите с висше образование тя се дължи на кризата в банковия сектор на страната.

Докато за периода от 2007 г. до 2013 г. в Еврозоната броят на заетите със безсрочни трудови договори остава приблизително на предкризисното ниво, то броят на заетите със срочни договори намалява с 10%. Броят на младежите с безсрочни и срочни договори обаче намалява значително по–силно – съответно с 22% и с 18%.

Прави впечатление, че относителеният дял на заетите младежи със срочни трудови договори в общия броя на заетите младежи е значително по-висок в сравнение с показателя на всички временно заети в общия брой на заетите – съответно 50% и 18%. Както е известно, една значителна част от работещите на срочни трудови договори са заети в отрасли на стопанството, които като правило са по-силно зависими от конюнктурата като строителство, търговия, туризъм. Прекратяването на безсрочните трудови взаимоотношения е сравнително по-трудно в сравнение с временните не на последно място поради по-голямана правна защитеност на безсрочно заетите. Освен това като правило при съкращаване на броя на заетите фирмите постъпват по принципа „Last-in-first-out”.

Следва да се спомене, че официалните данни за младежката безработица са непълни, защото те не отчитат т.н. скрита младежка безработица, т.е. тази част от младежите, които поради ограничените възможности да започнат работа продължават да се образоват. Отчитането на тази част от младежите би довело до увеличаване на равнището на младежката безработица в Еврозоната с цели 3%, а в Ирландия и Испания съответно със 16%и 10%.

Младежката безработица се превръща в едно от най-сериозните предизвикателства за европейската политика.

Томас Тилман