Разширяването на ЕС на Изток не бе безболезнено

International Herald Tribune

За двадесетте години от разпада на комунистическата система в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) регионът постигна забележително икономическо и политическо преобразяване.
Промяната обаче не бе лека. Тласкани към осъществяване на пазарни реформи, приватизация на държавно контролираните неефективни промишлени сектори и модернизация на крайно западналата инфраструктура, правителствата на тези страни въведоха, макар и в различна степен, някои много болезнени промени.
През 2004 г. към ЕС се присъединиха осем държави от ЦИЕ – Полша, Чехия, Словакия, Естония, Латвия, Литва, Словения и Унгария. Три години по-късно ги последваха България и Румъния.

По-ниски разходи за труд

Членството в съюза мигновено предизвика рязък скок на преките чуждестранни инвестиции в тези страни, след като капиталовложителите побързаха да се възползват от по-евтината работна ръка и по-големия и стабилен вътрешен пазар, осигурен от прогресивното обединение на Европа. Дори сега ЦИЕ предлага по-ниски разходи за труд в сравнение със Западна Европа.
Членството в ЕС отвори повечето от новоприетите икономики за глобализацията. Обратната страна на медала е, че регионът не бе подминат и дори бе сериозно засегнат от опустошението, което глобалната финансова криза, а после и тази с гръцкия дефицит нанесоха на пазарите и банките през последните две години.
„След дълъг период на т.нар. сближаване регионът изпадна в дълбока рецесия през 2009 г.“, казва Питър Хоулик, директор на Виенския институт за международни икономически изследвания. През 2008 г. икономиките от ЦИЕ бяха със среден растеж от 4,2%. Миналата година обаче брутният вътрешен продукт (БВП) се срина и в крайна сметка отбеляза свиване с 3,6%.
Ефектът не бе еднакъв навсякъде и в региона се появиха големи контрасти. БВП на Латвия падна с 19%, този на Литва – с 15%, а на Унгария – с 6,5%. В същото време единствената страна от ЕС с растеж бе Полша, като през миналата година производството дори се увеличи с 1,4%. Стига рецесията да не се окаже W-образна, регионът вече е на път да се възстанови, като прогнозата на Световната банка е за среден растеж от 1,6% през тази година.
Последиците от кризата обаче все още се усещат. Първата жертва на спада стана частният сектор, след като банките в региона, повечето собственост на западноевропейски финансови институции, станаха по-предпазливи и лесното кредитиране секна.
Томас Мироу, директор на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), заяви, че кризата е провокирала по-сериозни размишления относно следствията от финансовата интеграция и ролята на трансграничните банки в региона. „Финансовата интеграция донесе предимно ползи, но не можем да си затваряме очите и за вредите от нея“, заяви този месец Мироу на ежегодната конференция на банката в хърватския град Загреб. И добави: „В конкуренция за пазарен дял при условията на изобилна глобална ликвидност трансграничното банкиране се превърна в главния виновник за безпрецедентния кредитен бум в региона. Резултатът бе висока задлъжнялост на частния сектор, която на свой ред може директно да бъде обвързана със спада на производството по време на кризата и е сериозна пречка пред възстановяването.“ Нещо повече, голям брой домакинства и компании взеха заеми в чуждестранна валута. „Това направи много икономики уязвими за опасността от масови банкрути в случай на обезценяване“, казва Мироу.
ЕБВР отпуска средства, за да запази активността на западните банки в ЦИЕ. Въпреки това частният сектор остава притиснат. „Проблемите се дължат на засилена предпазливост от страна на банките, обяснява Томас Лаурсен, директор на Световната банка за Полша и балтийските държави. Условията по финансирането за частния сектор вече са много по-тежки и това засегна инвестициите. Заради рецесията пък печалбите се свиха. Липсата на средства за частния сектор ще забави растежа.“
Други анализатори са обезпокоени от ефекта, който глобалното разрастване на държавните дългове може да окаже върху региона.
„Гръцката криза не е ограничена в еврозоната“, казва Марек Дамбровски, директор на Центъра за социални и икономически изследвания във Варшава. „Ако погледнете икономическите прогнози за света, в много развити страни, като САЩ и Япония, има огромно раздуване на държавните задължения в резултат на финансовата криза и рецесията, както и на краткосрочната фискална политика. Гърция не е изолиран случай“, продължава той.

Влошени перспективи за растежа

В резултат на това все по-голям дял от спестяванията ще бъдат поглъщани от набирането на заемни средства от правителствата, което ще остави по-малко паричен ресурс за частния сектор. Това означава, че перспективите за растежа ще се влошат в глобален мащаб през следващите 5-10 години, прогнозира той. Това не е добра новина за ЦИЕ. Изобилието от евтини кредити и капитал, от което регионът се облагодетелства, „се изпари почти напълно“, пояснява Дамбровски.
Колкото по-дълго се бави връщането към растеж, толкова по-голям е рискът от нарастване на безработицата. Според последния икономически доклад на Световната банка за региона, публикуван миналия месец, към януари тази година тя е стигнала 4,6 млн. души, или 9,5% от работната сила, при 2,9 млн. (6,5%) през юни 2008 г.
Безработицата, която обикновено следи тенденциите при растежа, варира сериозно в отделните страни. По данни на ЕБВР равнището й в Латвия е достигнало 16% през последното тримесечие на 2009 г. В Словакия тя е била 13%, в Естония и Унгария – над 10%, а в Полша – 8,5% В други държави обаче е била по-ниска – около 7% в Чехия, Словения и България.
Продължителността на безработицата също расте, тъй като конкуренцията за трудови позиции става по-голяма. През първото тримесечие на 2008 г. за всяко свободно място в региона е имало по шестима безработни. Към четвъртото тримесечие на 2009 г. броят им вече е 27.
Средният дефицит в ЦИЕ за миналата година бе 6,5% от БВП, доста над тавана от 3% за членките на еврозоната, превърнал се в обект на много по-сериозно внимание вследствие на рецесията и кризата с гръцкия дълг.
Стремежът на правителствата от региона е да смъкнат фискалните си дефицити под 3% от БВП в периода 2011-2013 г. – амбициозна цел, която изисква повсеместни съкращения и икономии. Големият въпрос е дали управляващите в тези страни могат да убедят гражданите да приемат още промени.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *