Ревизия повиши ръста на икономиката до 3.9% през 2016 г.

Ръстът на българската икономика за миналата година вече е 3.9%. Това стана ясно след стандартната ревизия на данните за брутния вътрешен продукт от страна на Националния статистически институт (НСИ). Промяната е с 0.5 процентни пункта в посока нагоре спрямо публикуваните през март предварителни годишни стойности на показателите.

Разбивката по компоненти показва, че ускорението на темпа идва предимно от подобрение при потреблението и износа. В същото време инвестициите дърпат растежа надолу още повече след промените – докато предварителните данни показваха спад от 4%, сега понижението е 6.6% спрямо 2015 г. Така стойността на произведените стоки и услуги на територията на страната нараства с 1.5 млрд. лв. до 94.1 млрд. лв. по текущи цени през 2016 г.

Промяна са претърпели съответно и тримесечните данни за тази и миналата година. При сезонно изгладените стойности всички ревизии са в посока нагоре освен за трето тримесечие на 2016 г. (виж графиката). В същото време пък реалните числа за периодите януари – март и април – юни от тази година са понижени.

На какво се дължи промяната

Обновените показатели показват няколко изменения. Подобрение се наблюдава при ръста на общото потребление и износа, където повишението е със съответно 1.5 и 2.4 процентни пункта (виж таблицата). По отношение на първия показател промяна в посока нагоре има както при домакинствата, така и правителството (с 1.4 и 3 пр.п.), като така приносът на държавата към растежа излиза на положителна територия. Същевременно при износа става ясно, че преоценката идва предимно от услугите – ръстът им през 2016 г. нараства от 2.8% до 8.6%, но и темпът на експорта на стоки е ревизиран нагоре (с 1.3 пр.п.).

Статистическият институт не публикува по-подробна информация за актуализациите, но коментира, че ревизии от подобен мащаб са се случвали преди и това не е прецедент. „Има две причини за ревизия на данните – регулярни, при които постъпва нова или актуализирана информация и нерегулярни, при които настъпва промяна в използваната методология. Тъй като в случая става въпрос за първия тип ревизия, би било добре НСИ да публикува малко повече информация за настъпилите промени, които не са пренебрежителни“, коментира Калоян Стайков от Института за пазарна икономика. „Така например, ако при износа или вноса на стоки и услуги може да има известно забавяне, то не става ясно на какво се дължи голямата корекция нагоре при потреблението или корекцията надолу при инвестициите“, допълва още той.

Какво означава това за 2017 г.

Без по-подробна информация е трудно да се правят изводи за текущата година. Но тъй като базата от 2016 г. се е увеличила, на теория това означава, че икономическият ръст през тази година спрямо миналата може да не е толкова висок, колкото първоначално се предполагаше. Така например реалният ръст на икономиката, който премахва ефекта от инфлацията, вече е ревизиран надолу за първите месеци на годината. Ако досега увеличението за периодите януари – март и април – юни беше съответно 3.9% и 4.2% на годишна база, новите стойности са 3.6% и 3.9%, информира в.Капитал.

Производителността на труда също е ревизирана нагоре

Ръстът на производителността на труда също отбелязва повишение след ревизията – с 0.5 пр.п. до 3.4% през миналата година. Така всеки зает е създал средно по близо 27.2 хил. лв. от текущото производство на стоки и услуги в България, докато преди стойността беше малко над 26.7 хил. лв. Данните обаче показват понижение през периода януари – март и април – юни тази година.

financebg.com