Реиндустриализация ли? Това е чиста кражба

Присъщият недостатък на капитализма е неравното разпределение на благата,присъщото качество на комунизма е равното разпределение на нищетата

В България се говори твърде много за политика и малко за икономика. Тя, икономиката, отдавна е на самотек. Няма правителството, което да се похвали с нещо реално направено /освен, може би, магистралите на Бойко/. Усещането за разграбване, разруха и натрапчивия гнил мирис на корупция е все така натрапчиво. Кой мисли за икономиката? Само една група от средни и дребни предприемачи, които се борят да оцелеят в кризата и след нея с крехката надежда, че или светът ще тръгне нагоре. Естествено, това е много вероятното. Въпреки всичко се заговори за една нова тема, също наложена от Европа: Реиндустриализация. Още отсега казвам, че това е хубава дума, изпълнена с много надежда, но също така приложена в сегашната политическа ситуация и с тези политически субекти, си е чиста измама. Поредните “икономически фокуси и магии”, които само ще доведат до нови парични потоци към олигархията.

Реиндустриализация с цел обогатяване на най- богатите. Кой иска това? Да видим и защо? Първо, каква беше индустриализацията в България? С нея се свързва социализма. Масовото строене на заводи и преминаването на България от селско- стопанска към промишлено-аграрна страна. Взето в количествени показатели страната показва добри резултати, като през 70-те и част от 80-те години нормалния икономически растеж е над 6%, което от сегашната ситуация изглежда недостижимо.

Много сиспомнятс носталгияонези години,когато имаше работа за всички. Заплатите бяха малки в сравнение със сега, но пък също ги имаше за всички. За да не стане обаче носталгията водеща тема, то благоденствието се мереше с това да се редиш със списъци по цели нощи и дни за телевизор, пералня или хладилник, което за западния свят не беше екстра поне от няколко десетилетия. И още – да чакаш 15-20 години за Лада 1500. Тук е подходящо да припомним една мисъл на Чърчил, тогава недолюбван и открито мразен политик, но сега модерен и оказал се учудващо прав: Присъщият недостатък на капитализма е неравното разпределение на благата, присъщото качество на комунизма е равното разпределение на нищетата.

Погледнато икономически тоталитарните и централизирани системи имат едно предимство. Те планират, организират и разпределят по- правилно ресурсите вътре в системата, но губят от едно нещо наречено пазар, който позиционира самата система. Срещу него никой никога не е спечелил!

Преди столетия Адам Смит беше описал “невидимата ръка на пазара” и тя винаги побеждава. Независимо как се планира, кой го прави и дали той е умен или пък представлява колектив от най- умните в света, пазарът винаги е излизал победител. Защото никой не знае пътя и посоката на света! Кое е доходно, перспективно и кое ще отмре. Когато е създаден интернет, това е станало случайно и за забавление. Никой не е мислил, че ще се превърне в индустрия за милиарди. Аналогичен е случая с Фейсбук. Сега никой не мисли, че това е само игра, защото се превърна в индустрия, по-голяма от редица промишлености. Създаването на самия компютър е само с математическа и изчислителна цел и никой не е предполагал масовостта му и навлизането в ежедневието на човека. Новите технологии в комуникациите се развиват за месеци и дори сега никой не смее и не иска да прогнозира на къде и как ще вървят. Появяват се само футуристични и общи насоки и то по-скоро като прогнози, но без сериозна цел. Тоест животът и пазарът са непрогнозируеми, непредвидими и неизвестни! Това не е по-силите на човечеството, колкото и гениално да е то, та камо ли на управлението на коя да е държава. Изатовасоциализмътсе провали.

То не знаеше пътя напред, но строеше заводи, които после се оказаха, ненужни, нецелесъобразни и излишни. Милиарди налети долари в завода за тежко машиностроене в Радомир, Шишманци и стотици други, някои от тях дори не проработили. При капитализма лошото планиране води до загоби за частника, при социализма плащат всички. Но не те решават какво да става със собствените им пари. А кой взима решенията? Партията и вожда. Значи един решава, а друг плаща. Къде е отговорността? Все едно вашите семейни доходи да ги разпределя домоуправителят. В соцлозунга “Прави се за хората” има скрит смисъл. Всичко е за тях, защото именно те плащат загубите. Друг пример – Кремиковци. Още с началото на строителството се разбира, че находищата на суровина, заради които е проектиран заводът, са малко, но се продължава по приумицата на не знам кой партиец. Резултат – милиарди загуби и дотации чрез държавата, продажба за $1, разграбване и какво ли не. Като се замислиш, ако има икономически смисъл да строиш такъв комбинат, то ще е до източника на суровини, а те са в Русия. Кому е нужно рудата да се разтоварва с кораби, да се товари на вагони и да се кара на другия край на България? Ако имаш хиляди декари домати в Тракийската низина, ще построиш ли завод за консерви в Силистра или Русе? Да, промишлените мастодонти раздаваха заплати, работа ама временно, защото не можеш да губиш цял живот. Все някога, ако не си ефективен, ще фалираш.

Все още имахора, коитоказват,че при социализма имаше работа. Да, ама без смисъл, цел и посока. Посоката беше да победим капитализма. И толкова. Тази икономически неправилна система на управление доведе до там, че през 1989 година 60% от българската промишленост да бъде дотирана, т.е само 40% е била от части (само в СИВ) конкурентна. Тя е хранила останалите 60% и всички работещи в нея. То е същото като в казармата, когато имаше такова правило: да копаеш дупки и да ги зариваш, но числения състав да не стои и да бездейства, но и да взима заплата. Така беше с индустриализацията. Така ще стане и с реиндустриализацията, и то много по-зле. Защото тогава е правена без зла умисъл, докато сега това ще е основната цел: да се вземат едни пари от народа и да ги дадем на едни наши хора, които естествено, че ще дадат и на нас. На всичкото отгоре дори и пари няма, а ще се теглят кредити. Вие съгласни ли сте някой да вземе пари от вас ( чрез държавния бюджет) и да ги даде на някой (който после ще се окаже техен човек) просто така, с добрата идея да правим реиндустриализация. Чужди пари най-лесно се харчат! Аз не искам моите да ги харчи друг!

Единствената логика е: да похарчим общите пари за лични цели под модерния лозунг за реиндустриализация! Да, възраждане на икономиката трябва да има. Да, възраждане на промишлеността трябва да има! Но така направена само ще храним политическите кърлежи и като резултат – ще обеднеем. Да храниш палачите си е чист мазохизъм! Реиндустриализация ще има в много страни, най- вероятно развити и на север, там където политическата класа има традиции и демокрацията е присъща черта на държавата. В страни като нашата с балканско-баджанашко-юнашка псевдодемокрация това ще си е просто друг вид кражба.