Рецесия през 2012, затягайте коланите

От тази гледна точка следващата година вероятно ще е по-лоша от настоящата за България.
Според последната официална прогноза на Европейската комисия за догодина, икономическият растеж в ЕС няма да надвиши 0.6%, а този в еврозоната – 0.5%. МВФ е малко по-оптимистичен (може би просто защото публикува последната си прогноза по-рано, когато дълговата криза в ЕС не изглеждаше толкова грозна). Фондът очаква ръст на ЕС от 1.4%, а на еврозоната – от 1.1% догодина (спрямо прогноза съответно за 1.7 и 1.6% през 2011 г.).
Според ИПИ обаче МВФ и EK, не са известни с най-реалистичните прогнози, като традиционно техните доклади са доста по-оптимистични от тези на инвестиционни банки, рейтингови агенции.
Така например, докато ЕК коментира, че рискът от нова рецесия в ЕС догодина става все по-реален, инвестиционната банка Morgan Stanley в прав текст казва, че Европа вече е навлязла в нова рецесия и догодина икономиката на еврозоната няма ще отбележи спад от 0.2%.
Големият въпрос е как тези перспективи пред глобалната и европейската икономики ще се отразят върху българския икономически растеж. Според ИПИ е ясно, че ако еврозоната е в рецесия, така че България също ще регистрира растеж близък до 0%.
Най-силно засегнати от европейската криза ще са износът и инвестициите, тъй като 61% от българския експорт и 80% от преките чуждестранни инвестиции идват от ЕС.
Възможно е дори в повече от едно тримесечията през следващата година да имаме отрицателен растеж на износа.
Страните от региона, към които изнасяме, също няма да ни помогнат. Икономиката на Турция, която е четвъртият по големина пазар за български експорт, се очаква да се забави значително догодина, с растеж под 1%. А и останалите страни в региона са силно зависими от ставащото в еврозоната.
Ясно е, че ако не расте икономиката, няма как да растат доходите, а оттам и потреблението. Потреблението зависи от текущите доходи, от спестяванията и от кредитите, които потребителите взимат.
Никой от тези три фактора, обаче, не вещае активизиране на потреблението през 2012 г. Наистина, официалната статистика отчита нарастване на (официално декларираните) заплати, но това се дължи най-вече на административното вдигане на минимална работна заплата и осигурителните прагове, както и на значителните съкращения на ниско производителни работници с по-малки заплати.
В същото време заетостта продължава да намалява, а безработицата расте. Потребителските кредити също се свиват през цялата 2011 г. и най-вероятно тази тенденция ще продължи поне и в първата половина на 2012 г., предвид затегнатите изисквания и намалялото търсене.
От друга страна, според ИПИ, спестяванията, ако съдим по депозитите на гражданите, растат на годишна база през последните 12 месеца, което предполага нагласи за отложено потребление.
В крайна сметка общата картина за България не е никак розова: износният ръст в най-добрия случай ще се забави значително догодина, потреблението ще остане свито, а чуждите инвестиции надали ще достигнат дори скромните нива от тази година.
В този смисъл, както правителството, така и всички останали трябва да запазим коланите си затегнати, препоръчва ИПИ, ако искаме да преминем и през новата рецесия без дълбоки белези. А очакванията за възобновяване на растежа, инвестициите и вътрешното потребление ще трябва да отложим поне за още една година.

Десислава Николова, ИПИ