Руанда води самотна търговска битка със САЩ срещу облеклата втора ръка
Повече от 100 шевни машини тракат монотонно в нова фабрика в покрайнините на Кигали, столицата на малката африканска държава Руанда. Това е кооперация от 83 шивачи от местни фирми, създали през 2019 година компанията Център за облекло в Кигали.
Разположен в индустриална зона, построена на един от стръмните зелени хълмове около града, центърът за облекла е резултат от стратегията на правителството с цел стимулиране на сектора на производството на дрехи. „ Откакто фабриката стартира, обучихме 130 младежи, от които 97% са жени“, казва генералният директор на компанията и съосновател Джером Мугабо. Усилията на Руанда за засилване на вътрешната си индустрия за облекло я накараха да води самотна и продължаваща търговска битка със САЩ, която датира от 2015 г. Тогава шест от членовете на блока държави от общността на Източна Африка (EAC) – Бурунди, Кения, Руанда, Южен Судан, Танзания и Уганда – обявиха, че всички ще въведат високи мита върху вноса на дрехи втора ръка. наричани тук „чагуа“. Идеята зад фактическата забрана беше да се спре вносът на големи количества евтини употребявани дрехи, най-вече от САЩ и Великобритания, които според африканските държави затрудняват растежа на местната зараждаща се индустрия за облекло.
Размерът на проблема за шестте държави беше показан от отчетените данни за 2015 г. на Агенцията за международно развитие на САЩ (USAID). Тя констатира, че през тази година държавите от EAC потребяват почти 13% (274 млн. долара; 213 млн. британски лири) от глобалния внос на употребявано облекло. Изследването също така установи, че почти две трети от населението са закупили дрехи втора ръка. Искайки да се придържат към дела си от този износ, САЩ отговориха, че предложената забрана би нарушила споразуменията за свободна търговия и заплашиха да премахнат страните от Източна Африка от Закона за растеж и възможности в Африка (Agoa). Приет през 2000 г., този закон позволява на 39 държави на юг от Сахара да изнасят безмитно хиляди стоки за САЩ. След заплахата от амеириканските санкции, всички членове на EAC с изключение на Руанда отстъпиха. Руанда засега твърдо отстоява позицията си и продължи практиката да въвежда тарифа от 4 долара за килограм върху вноса на употребявано облекло през 2018 г. САЩ контраатакува, като поставиха мита от 30% за дрехите от Руанда, което преди това не съществуваше.
„Наистина помага, че вече не се налага да се конкурираме с евтина чагуа, докато едновременно сме свидетели на бързо нарастваща средна класа, която ще може да си позволи да купава продуктите „Произведено в Руанда “, добавя г-н Пател. И все пак там, където има победители, има и губещи. „Животът стана много труден“, казва Раджабу Нзейимана, който стои зад дървена пазарна маса, натрупана високо с боксови шорти втора ръка, и кошница, пълна с чорапи втора ръка. 42-годишният баща продава употребявано облекло в продължение на седем години, но от 2018 г. е принуден да започне да го купува на много по-висока цена от търговци, които го прекарват контрабандно от конгоанския граничен град Гома в Руанда. „Продажбите ми паднаха рязко, защото трябваше да повиша цените си пет пъти, за да мога да се издържам“, казва той. Г-н Раджабу Нзейимана добавя, че сега се бори да плаща училищните такси на децата си. Оттеглянето на търговските предимства на Agoa за дрехи също прави Руанда по-малко привлекателна като производствена база за международни производители на облекла. Китайската фирма C&H Garment затвори своята фабрика в Кигали няколко месеца след като САЩ взигнаха рязко митата като контрамярка. Тогава китайците изнесоха повече от половината си производство в САЩ.
Друга китайска фирма за облекло с дейност в Руанда – C&D Products от Хонконг – е съгласна, че конфликтът със САЩ е проблем. „Очевидно е проблем“, казва Меризе Мбонюмутва, съсобственик на нейното дъщерно дружество в Руанда. Такива китайски фирми все повече се интересуват от откриването на фабрики в Африка, тъй като разходите за труд са много по-ниски, отколкото в Китай. Това, което C&D сега прави, е да изнася в Европа от своята фабрика в Руанда, като същевременно планира да изгради две производствени площадки в Танзания, за да се съсредоточи върху американския пазар. За да помогне на производителите на дрехи в страната, правителството на Руанда премахна данъците върху вноса на такива суровини като памука. А новите фабрики получават безвъзмездни средства и заеми без излишни затруднения.
Някои експерти обаче се съмняват дали Руанда ще успее да изгради конкурентна индустрия за облекло. Докато Уганда, Кения, Танзания, Етиопия и Бурунди са основните страни производители на памук, Руанда трябва да внесе тази суровина, тъй като малката планинска държава е и гъсто населена и няма условия за гобямо производство на памук. Водата и електричеството също струват скъпо, а автомобилният транспорт е изключително бюрократичен и скъп, тъй като Руанда е страна без излаз на море. Забраната за употребявани дрехи също изглежда има съвсем различен – непреднамерен и неочакван – ефект, тъй като тласка руандийците да започнат да купуват евтини, внесени нови китайски дрехи. „Правителството трябваше да изчака, докато страната изгради зряла текстилна индустрия, преди да забрани чагуа“, казва продавачът на дрехи Фелисиен Манирагуха. Той е преминал от продажба на вносни употребявани дрехи на вносни нови китайски.
Г-н Манирагуха казва още , че местното производство на облекло все още е в твърде малък мащаб и че облеклата не са достатъчно модерни. „Понастоящем местните фабрики за облекла съчетават само скучни дрехи, които приличат на униформи“, казва 30-годишният мъж. Той противопоставя това на модните дънки и тениски с флорални елементита, произведени в Китай, които продава в момента. „Руандийците вече предпочитат дрехи, които изглеждат модерни“, казва той. „Съмнявам се дали местната текстилна индустрия някога ще може да произвежда хубави, модерни дрехи, които ще станат по-популярни от евтиния китайски внос.“
Андреа ДИКСТРА, ВВС