Ръстът на безработицата притиска Обама

Едуард Лус
Кришна Гуха

Американският президент Барак Обама заяви, че покачването на безработицата до двуцифрено число – за първи път от 26 години процентът надхвърли 10, само подчертава „икономическите предизвикателства, които ни очакват“. В крайна сметка може да се окаже, че думите му вероятно са подценили сериозността на ситуацията.
Растящата безработица постила пътя на Обама с политически и стратегически препятствия, които изискват спешна намеса. Данните за трудовия пазар последваха наказателните поражения на Демократическата партия от вторник, когато техните кандидати бяха победени в битката за две губернаторски места – в Ню Джърси и във Вирджиния. Загубите им са резултат от смяната на посоката сред колебаещия се електорат. Независимите гласоподаватели гласуваха за републиканците, а либералите, осигурили на Обама колосална преднина при гласуването в двата щата преди година, направиха лек завой. Тревогите за икономическата посока са сериозен фактор за избора и на двете групи.
Демократите центристи на Капитолия – особено онези, които бяха избрани със слаба преднина миналата година, май решиха да си направят някои изводи. В някакъв момент лидерите на демократите в Камарата на представителите дори заговориха за отлагане на вота за здравната реформа. Само преди две седмици малко хора биха си помислили дори, че председателят на Камарата на представителите Нанси Пелоси може да се усъмни, че законът ще премине прага от 218 гласа, необходими за приемането му. В същото време много от центристите в законодателния орган се питат защо губят толкова време в дебати за здравната реформа и новите правила за търговията с въглеродни квоти, след като електоратът е зает със собствените си икономически беди.
Рейтингът на самия Обама остава висок, но делът на гласоподавателите, които декларират доверие в правителството, е спаднал от началото на мандата му. „Демократите инвестираха твърде много в здравната реформа, за да я бавят, казва Бил Галстън, политолог от института „Брукингс“. Но не е много ясно дали приемането й ще промени значително оценките, които американците дават на собствената си икономическа ситуация. Защото ползите от новата здравноосигурителна система ще се усетят едва след няколко години.“
Политическите проблеми пред Обама са подсилени от очевидната липса на идеи и от двете страни на политическия спектър относно стратегиите за създаване на нови работни места. Обама подписа законопроект, който разширява осигуровките при безработица и според който още 700 000 души ще получават помощи от средно $300 седмично. Документът разширява и кредита от $8000 за гражданите, които си купуват първо жилище.
Обама обяви, че обмисля нови данъчни кредити за откриване на работни места и повишаване разходите за „остаряващите пътища и мостове“. Но обществото е все така скептично към изявленията на администрацията, че е създала или спасила 1 млн. работни места със стимулиращия пакет за $787 млрд., а доверието в правителството продължава да пада. В резултат Обама бе ефективно лишен от възможността да прокара втори широкомащабен стимул за подкрепа на икономиката.
„Удивителното в дебата за трудовия пазар е, че никоя от двете партии няма брилянтни идеи за създаване на работни места, но демократите все пак отнасят всички удари, коментира един от икономистите, които консултират Белия дом. Всички мерки, които се обсъждат, са половинчати и краткосрочни.“
Белият дом е зает и с дебата за ефективността на предложението за данъчен кредит за откриване на нови работни позиции. Някои правителствени представители изразяват скептицизъм, защото, казват те, поне 4 от всеки 5 похарчени долара ще бъдат налети за създаване на позиции, които така или иначе ще се появят в някакъв момент. Според общоприетите изчисления разходите за откриване на едно работно място може да достигнат $50 000 на година. Това изглежда скъпо за много от гласоподавателите, но е доста по-малко от изчислените разходи по настоящия стимул, при който годишните правителствени разходи за едно работно място са около $92 000.
Дебатът за по-нататъшните инициативи за трудовия пазар се спъва и от бедственото състояние на държавните финанси. Дискусиите съвпадат с процедурите по планиране на бюджета, който трябва да е готов през февруари и който според анализаторите трябва да покаже твърд ангажимент за по-ниски дефицити или за рисков натиск върху долара и облигационния пазар.