Рязък скок на електроенергията за бизнеса

Огромен скок от 22% на сметките за електроенергия на бизнеса и минимална промяна за домакинствата. Това е предложението на регулатора за промяна от средата на годината. Целта е ясна – да се спаси затъналата НЕК. Предложението почти изравнява цените за компаниите и гражданите. А логиката в развития свят е бизнесът да се развива добре и да е конкурентен, а през неговия успех да има доходи, с които да се плащат битовите сметки. В година на избори обаче явно досегашната линия се изоставя.

Вдигането може да фалира компании, защото след увеличението българските цените на енергоемките индустрии ще са с 30-40% по-високи от тези в региона. Дори и в момента, т.е. преди скока, разликата спрямо плащаното в Германия от тези индустрии е около 20%, сочат от Българска федерация на индустриалните енергийни консуматори. Малка група дружества гиганти като „Лукойл“ и металургичните заводи могат и да се спасят от скока, ако енергийното и финансовото министерство произведат една наредба. Но останалите хиляди компании, които не се водят енергоемки и големи, могат да спрат да съществуват заради разходи, които обезсмислят работата им.

Какво се променя

Ръстът идва от намерението на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) да изравни една компонента в цената на тока за бизнес и домакинства. Въпросната добавка се нарича „цена задължения към обществото“. В нея влиза скъпата енергия: разходите за въглищните централи „Ей И Ес Гълъбово“ и „КонтурГлобал Мариа-изток 3“, тази от възобновяеми източници и част от производство на топлофикации и заводски централи.

Досега за свободния пазар тази компонента беше 18.93 лв./мВтч без ДДС, докато за бита излизаше над 50 лв., макар и скрита в крайната цена, която потребителите плащаха. Сега намерението на КЕВР е да увеличи въпросната надбавка до 40.21 лв., а мрежовите такси от 7.98 лв. на 8.86 лв. за мегаватчас. Така крайната цена ще достигне около 122 лв. за мегаватчас, което е увеличение с 22%.

Несигурното изключение

По закон големите индустриални предприятия трябва да бъдат спасени от това голямо поскъпване. Такива поправки бяха направени през март. Според тях министерствата на енергетиката и финансите трябва да разработят наредба, която да позволи част от големите потребители на енергия да плащат по-ниска цена задължения към обществото с цел да се запази тяхната конкурентопособност. Въпросната наредба все още не е факт, тъй като крайният срок това да се случи е краят на август, което започва да притеснява индустрията.

„Ако наредбата не влезе в сила, някои заводи просто ще бъдат затворени“, коментира Константин Стаменов, председател на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори. По думите му изготвянето на наредбата се случва много бавно, но все пак идеята е тя да бъде готова до 1 юли.

Ако за предприятия от ранга на „Стомана индъстрис“ обаче все пак има спасителна сламка, по-малките фирми, които ползват средно напрежение, ще трябва да плащат с 22% повече. Сметките показват, че приходът на НЕК от увеличената цена за свободния пазар, на която са всички средни и големи компании в страната, ще е 482.5 млн. лв.

И ЕРП-тата ще плащат повече

Докладът на регулатора съдържа още една важна промяна и тя е, че надбавката „Задължения към обществото“ вече ще се плаща и от електроразпределителните дружества за енергията за технологични разходи, чиято цена се запазва на 30 лв. за мегаватчас. Това са близо 4 млн. мегаватчаса електроенергия, което ще донесе на НЕК допълнителен приход от близо 160 млн. лв.

НЕК почти спасен

Така направени сметки показват, че постепенно НЕК ще започне да излиза от финансовата дупка, в която компанията затъна в последните години. Изчисленията на КЕВР сочат, че при тази ценова рамка приходите на НЕК за юли 2015 – юли 2016 г. ще бъдат с 346 млн. лв. повече (общо 2.54 млрд. лв.). Според доклада на регулатора държавната компания трябва да спести още 130 млн. лв. от ограничението, което беше наложено за изкупуване само на високоефективното производство от топлофикациите и заводските централи, въпреки че първоначално този ефект беше оценяван на около 250 млн. лв. Причина за консервативната прогноза на регулатора вероятно е фактът, че вече е почти средата на годината и реално мярката няма да може да бъде приложена в пълна степен. Според източници от сектора все още НЕК продължава да купува изцяло количествата от топлофикации и заводски централи.

Бонусите за чиновниците за четири месеца са над 155 млн. лв. Министерствата и агенциите не са намалили разходите си за персонал през първите четири месеца на годината, а точно обратното. През тази година те трябва да ги свият с 10% (каквито са изискванията на закона за бюджета), а от месечния бюлетин на финансовото министерство за изпълнението на бюджета се вижда, че разходите за възнаграждения и социални осигуровки не само не намаляват, но и се увеличават. Те са достигнали 1.275 млрд. лв. и в номинално изражение са нараснали с близо 160 млн. лв.

От Министерството на финансите уточниха за „Капитал“, че данните за четирите месеца на двете години не могат да бъдат сравнявани по този начин, тъй като има разлика в обхвата на данните. Според експертите от финансовото ведомство разходите за възнаграждения и осигуровки за първите четири месеца на 2015 г. спрямо същия период на предходната година са само с 1 млн. лв. повече. Причината е, че от март към досегашните „възнаграждения и осигурителни вноски“ вече се добавят и „други възнаграждения и плащания за персонал“.

И в двата случая обаче се вижда, че четири месеца след влизането в сила на новия бюджет министерствата и агенциите все още не са започнали да спазват закона. За да не го нарушат, ръководителите задължително трябва да компенсират увеличението на разходите до края на годината. Трябва да се отчете, че някакво наваксване все пак има, тъй като към февруари разходите бяха с около 20 млн. лв. над нивото от миналата година.

Допълнителни стимули

Гледайки месечните бюлетини за изпълнението на държавния бюджет от началото на годината, се вижда, че промяна се е случила през март, като тогава за пръв път се включва перото „други възнаграждения и плащания за персонала“. Тук влизат допълнителните материални стимули, бонусите, плащанията в натура и др. Ако вземем предвид новата методология, тогава излиза, че тези допълнителни плащания са на стойност 155.7 млн. лв.

От МФ изчислиха, че на съпоставима база разходите за заплати и осигурителни вноски по държавния бюджет към края на април за 2014 и 2015 г. са съответно 1.119 и 1.120 млрд. лв.

Трудни стъпки

В Закона за държавния бюджет за 2015 г. финансовият министър Владислав Горанов заложи 10% свиване на разходите за персонал на разпоредителите с бюджет. В номинално изражение това е около 350 млн. лв. Някои министри вече обявиха, че съкращаването на служителите няма да им излезе никак евтино, тъй като това струва допълнителни пари на ведомствата заради обезщетенията. Правосъдният министър Христо Иванов заяви, че ще съкрати 700 щатни бройки (не всички заети), но финансовите икономии, които ще се направят от самите съкращения, няма да стигнат за обезщетяване на останалите без работа.

Други министри обявиха, че не могат да съкратят разходите с толкова голям процент, тъй като това ще блокира някои от дейностите. Най-голям проблем имат силовите ведомства – МВР и отбраната, където между 85 и 90% от бюджетите им са предназначени за заплати.

Вижда се обаче, че освен липса на възможност липсва и желание от страна на ведомствата да се извърши належащата оптимизация. До края на февруари министри и директори трябваше да предложат на Министерския съвет промяна в устройствените си правилници, с които да коригират утвърдената им численост на персонала. Справка в сайта на правителството показва, че за първите два месеца на годината е била одобрена само една промяна – в Министерството на правосъдието.