Сбогуване с чуждия инвеститор?
Колкото по-често препрочитам стари вестници, толкова по-малко желание имам да чета новите. Ако се върнем назад, лесно ще преценим стойността на „сигурните“ прогнози и на „стратегическите“ размисли на разни финансови пророци, налагащи публичното икономическо мнение по света. Ако някой се е заблудил сто пъти, нормалните хора просто спират да се интересуват какво говори. Да вземем например т.нар. „анализи“ на Данске Банк, самонарочила се за мозъчен център по източноевропейска икономика. Преди две години мозъците от споменатата банка предричаха колапс на българската икономика, който „доказваха“ скнижното плашило „дефицит на платежния баланс“. Идеята е следната: щом платежният баланс на една държава е в тежък дефицит, значи там има остър недостиг на „твърда“ валута (грешка първа). Което е много страшно нещо (втора грешка). Колкото по-високо е отношението на дефицита в платежния баланс на една държава към брутния й вътрешен продукт, толкова тежко е финансовото й състояние; толкова по-рискова е тя (грешка номер три). Сред новите европейци коефициентът е най-висок в България. Следователно тя е най-застрашена от колапс. Пророчеството не се сбъдна, с три грешки в логиката изводът няма стойност. Вярването, че дефицитният платежен баланс е непременно пагубен за икономиката, бе култивирано в дълбоката древност на златнодевизния стандарт от шаманите на Международния валутен фонд и Световната банка. Тогава е било значително по-достоверно. В днешно време митът е само градска легенда. Стига и един поглед към платежния баланс на САЩ за последните 20 години, за да стане ясно колко е фалшиво сказанието. Но вкорененото икономическо суеверие се взема за аксиома. А където очевидно не действа, това се приема за аномалия. Например България. Всъщност
„българско чудо“ няма,
просто разумът опровергава суеверието. „Изненадващата“ финансова стабилност на България лесно се обяснява, ако се сетим, че „дефицит на платежния баланс“ не значи липса на твърда валута в икономиката. Напротив, доказва тъкмо достатъчната наличност на твърда валута. В условия на стриктно спазван и преобезпечен валутен борд дефицит въобще не може да възникне, ако в страната не е била налична валутата, която да го покрие. Никой не може да внесе стока или да плати външна услуга, ако няма валутата, с която да плати (или пък доставчикът да го кредитира, т.е. сам да даде на купувача „твърда валута“ назаем). Значи „дефицитът“ показва, че страната има устойчив баланс на валутните потоци, а не обратното. Поради същата причина
ще пропадне поредното предсказание
за колапс на българската икономика поради изтегляне на чуждестранните инвестиции. Икономическите прорицатели врачуват: Как България издържа толкова голям дефицит на платежния баланс? Някой внася валута в страната. Това може да са само чуждестранни инвеститори (първа грешка). Сега светът е в криза и чуждите инвестиции във всички страни се свиват. Понеже България е рискова страна (втора грешка), значи чуждестранните инвеститори ще си изтеглят инвестициите оттам (трета грешка). Тогава България ще фалира. Не, България няма да фалира. (Поне не заради чуждите инвеститори. Само ако парламентът приеме някаква абсурдна икономическа политика може да повтори провалите от 1990 и 1996 г.). Пророците на кризата трябва да схванат очевидното: чуждестранни
инвестиции не могат да се изтеглят
от България. Те не са ликвидни. Не са в пари. Нагледна илюстрация са най-масовите през последните години чужди инвестиции в недвижимости. Джон купил нивата на Иван за милион евро. Как ще „изтегли“ Джон инвестицията от България? Онзи милион, дето го е дал на Иван, вече не е на Джон. Джон евро няма. Милионът си е на Иван. Джон има нива и няма как да я „тегли“ накъдето и да било. Може наистина да я продаде и отново да добие пари, които да „изтегли“. Но за целта ще трябва да намери някой да купи нивата, т.е. ще трябва да поеме една яка загуба. Но, от друга страна, господа пророците трябва да се запитат
защо им е на чужденците да бягат
от България? Защо ирландците да теглят пари от България? Мигар в родината им е по-сигурно? Не подсказват това новите рекорди, поставяни от бившия европейски шампион по растеж. Сред страните в стара Европа Ирландия има най-дълбок спад, най-висок годишен бюджетен дефицит, а завчера отбеляза най-многолюден протест – 100 хил. души недоволстваха от икономическата политика на страната си. Икономическата логика е тъкмо обратна на мрачните прогнози. Устойчивото развитие и благоприятния данъчен режим дават у нас възможности, каквито в богатите страни няма. Публикувано преди дни изследване на KPMG нареди София в десятката най-благоприятни локации за изнасяне на дейности – далеч пред днешните лидери Шанхай и Бангалор. Ако бяха включили Силистра или Монтана, щяха да ги наредят на още по-предна позиция. В бизнеса често суеверия и страх вземат връх над здравия разум. Но най-силна е лакомията. В търсене на изгодата бизнесът забравя страховете си. Когато България мине през глобалната криза, без да разруши двата стълба на надеждността: паричната стабилност и удобния данъчен режим, инвестициите към страната ще надминат няколко пъти сегашните.
Емил Хърсев, д-р ик.