Светът ще спечели от един по-зелен Китай

Редакционен коментар

За всеобща изненада най-голямата страна в света се оказа и една от най-гъвкавите. В речта си пред ООН китайският президент Ху Цзинтао заяви, че неговата страна смята да намали въглеродния си интензитет, т.е. количеството въглероден диоксид, което излъчва за всеки произведен долар. След като в продължение на месеци богатите и бедните страни се окопаваха все по-дълбоко, всеки в своята си половина, Ху реши да поведе света далеч от напрегнатото затишие.
Сроковете на споразумението от Киото бавно изтичат, а преговорите за нова спогодба вече се препънаха в несъвместими искания. Емисиите от парникови газове на бедните страни се увеличават – Китай съвсем наскоро измести САЩ от първото място като най-голям емитент на въглероден диоксид. Развитите страни все така държат на участието им в глобалната сделка за климата (и никой не проявява по-голям инат от САЩ, за които неучастието на Китай се превърна в извинение за отказа им от ратифициране на договора от Киото).
Колкото до развиващите се страни, сред които Индия май се очертава като най-гръмогласна, те устояха на призивите да се обвържат с ангажименти за емисиите. Те посочиха, че именно богатите страни отделят най-много въглероден диоксид. Добър ход, но макар да е оправдан, той поставя на карта бъдещето на всяка глобална сделка, ако значението му е, че индустриализираните за момента страни трябва да поемат цялото бреме по контрола на емисиите.
Дори и със справедливостта на своя страна, бедните нации губят словесната война. За разлика от намусената реакция на Индия, която бе определена като пречка за напредъка, Китай успява изненадващо леко да променя нагласите. Офертата на Ху бе първата заявка на Китай за ролята на велика сила, която конструктивно се ангажира с големите проблеми на света.
А по-важното е, че идеята е прекрасна. Редуцирането на въглеродния интензитет ще ограничи количеството на емисиите, което предвидимо ще расте, без да се възпира растежът на Китай. Това е не само честна, но и прозорлива политика: ако прерасне и в законов ангажимент, тя ще е отговор на тревогите на някои богати страни.
Целта за интензитета не слага таван на емисиите, но прави по-лесно въвеждането му в бъдеще. И дава на Китай и другите, които евентуално ще го последват, стимул да се включат в глобалната търговия с емисии в по-късен момент (дори и на основата на абсолютни горни граници). Така те ще се озоват в добра позиция за печалба.
Ху не посочи точно число на целите за интензитета, нито пое твърд ангажимент. Сега Китай ще трябва да декларира желание да преговаря за сурови и обвързващи цели на срещата в Копенхаген в замяна на безусловни съкращения от страна на богатите си конкуренти. Пекин ще трябва да използва тежестта си, за да повлече след себе си други бедни нации. Индия, която вече се отърси от отвращението си от ангажимента, ще трябва да съобрази позицията си с китайската.
Това развитие е шанс за постигане на добър компромис. И светът трябва да се възползва от този подарък.