Свирепата кампания в САЩ срещу укриването на данъци носи повече вреди отколкото ползи
От началото на този месец, започнаха да влизат в сила част от разпоредбите на т.нар. “Закон за данъците по чуждите сметки” ЗДЧС, това е американски закон, който беше приет през 2010 с цел да се намали използването на офшорните банки, по-специално на тези в Женева и Цюрих, където се укриват активи подлежащи на данъци. Законът, част от който влезе в действие на 1 юли, е най-важното и спорно развитие през последните десетилетия в международната борба срещу укриването на данъци. Хората с пари се страхуват от него и го мразят заради сложността му, досега му до целия свят и високите разходи за съобразяването с него. Висш банкер го отрече оприличавайки го на “зашеметяващо допълнително териториален”.
Привържениците на прозрачността го обичат, защото той заплашва да разчупи стария модел на обмяна на данъчна информация между държавите “при поискване”, който според тях не носи ползи и е мек спрямо измамите. Те се надяват, че ЗДЧС ще въведе автоматична обмяна на данни, което няма да позволи да бъдат укривани данъци.
В действителност, ЗДЧС превръща чуждите банки и други финансови институции в полицейски отдел на Американските служби за вътрешни приходи. Те трябва да избират между предаването на информация за клиенти, които са “американски лица” или предаването на 30% от всички плащания, които получават от Америка. Заплахата изглежда работи. Повече от 77 000 финансови фирми се записаха. Над 80 държави постигнаха споразумение с Америка, за да позволи последната на техните банки да предават данни.
Финансовата индустрия се мъчи да определи кои фондове и други небанкови единици се броят за “финансови институции” под този закон. Има объркване и кой е “американско лице”. Дефиницията е широка и включва не само граждани, а също и сегашни и бивши притежатели на зелени карти, както и не американци с различни лични и икономически връзки със САЩ. Някои канадци, които пътуват до Америка през годината също могат да попаднат в този списък. Докато сложността на приложенията става все по-очевидно, американските власти трябваше да разширят няколко крайни срока. Банките например, ще получат две годишен мораториум при положение, че се опитват да съблюдават закона.
Седем милиона американци, които живеят в чужбина вече бяха побити от тръпки заради ЗДЧС. Хиляди бяха посъветвани от местни банки и инвестиционни посредници, че повече не са желани заради цялата олелия. Много други сега ще трябва да изхарчат хиляди долари, за да оправят книжата си дори и да не дължат данъци.
Рекордните 2999 от тези обезсърчени емигранти вече се отказаха от националността си или зелените карти през 2013 година. Повече от 1000 направиха същото през първото тримесечие на 2014. Други останаха американци и се борят срещу недружелюбните банки. Използвайки анти-дискриминационни закони, американски холандец съди холандски кредитор, който предварително е затворил сметката му, както и тези на 149 други лица. Той спечели делото през април. От своя страна американските власти признават проблема и се опитват да омекотят ударите. Наскоро беше въведена програма за американците в чужбина, които неволно не са успели да попълнят правилните формуляри.
ЗДЧС поставя също и бреме върху данъчните служби като генерира ненужна информация. Агенцията има да обработи много повече информация с много по-малко персонал, което е на път да я срине.
Не е ясно и дали закона ще оправдае появата си. Изпечените укриватели на данъци не са толкова наивни, че да държат пари на свое име. ЗДЧС ще проникне в някои от офшорните компании и други структури, които стоят зад тях, но изследователи от Сената и други експерти са на мнение, че остават дупки в закона.
В тази връзка остава и въпроса дали ЗДЧС ще изплати сам себе си. Броейки само разходите на американските финансови фирми, отговора е може би, ако доведе до поне 800 милиона долара на година, каквито са оценките на Конгреса. Обаче цялостните разходи, носени основно от не американски банки, вероятно ще надхвърлят допълнителните данъчни постъпления.
Друг въпрос е дали ЗДЧС ще бъде превърнат в схема, която ще бъде промотирана от ОИСР, клуб от предимно богати държави, където участващите ще споделят годишно данни за финансовите сметки. ЗДЧС беше одобрен от около 50 държави, в това число европейски, Индия, Китай и Бразилия. Разликата е важна. Обмяната на информация ще се базира на местожителството, не на гражданството.
Докато повечето държави систематично са притискани за данъчна информация, вниманието се насочва към желанието на Америка да отговори реципрочно. Например латино американците са големи клиенти на банки във Флорида, но Америка остава придирчива относно това с кои правителства ще обменя данни и колко. Америка разполага и с ограничена информация по отношение на собствениците на офшорни компании, тъй като не събира техните имена. В някои отношения Америка не е по-благосклонна към данъчни злоупотреби от данъчните райове, които критикува.