Сезонът на бартера

Когато чекът пристигне в тайландския ресторант „Патпонг“ в Чингфърд, Англия, предприемачът Рег Бъроус обикновено плаща с карта. Но не става въпрос за класическите „Виза“ или „Америкън експрес“, а за „Бартъркард“. Като член на едноименната търговска мрежа „Бартъркард“ (Bartercard) той получава „точки за търговия“ вместо пари в брой всеки път, когато неговата фирма – „Глоубъл екуипмънт трейдинг“ (Global Equipment Trading), работи за други клиенти на мрежата. После той може да похарчи този кредит в която и да е от 75-те хиляди компании от целия свят, членуващи в мрежата. От началото на годината досега Бъроус е разменил близо 410 хил. щ. долара под формата на стоки и услуги, като по този начин си освобождава пари в брой за други цели. „На бартер сме купували всичко – от климатици, компютри и маси до камиони и железни врати – разказва той. – Това е феноменален инструмент, който може да повиши стойността на почти всяка компания.“
В период, когато бизнесът се бори да преодолее рецесията, все повече компании се обръщат към мрежи за обмен от типа на „Бартъркард“. По данни на Международната асоциация за обратна търговия през 2008 г. над 400 хил. компании са обменили 10 млрд. щ. долара в глобален мащаб. За 2009-а експертите на асоциацията очакват този обем да се увеличи с 15 процента. „Бартъркард“ – най-голямата мрежа за обмен в света, е начело в това отношение. От януари досега търговията чрез нея е на стойност над 2 млрд. долара – с 20% повече, отколкото през 2008 година. Основана в Австралия през 1991 г., когато страната е потънала в рецесия, днес мрежата има бизнес в девет държави – включително и в Нова Зеландия, Шри Ланка, Тайланд и Обединените арабски емирства, и се гордее с разнообразни клиенти – рекламни агенции, електротехници, хотели, доставчици на хартия, ресторанти, преводачи и дори зоологически градини.
Бартерът, разбира се, не е нещо ново – компаниите редовно уреждат размени и сами. Но „отглеждането“ на тези отношения изисква време и среща различни препятствия. „Много сделки за директен бартер не завършват успешно извън нашата мрежа, защото компаниите трябва да се уцелят една друга в подходящ момент и при подходящи интереси“, обяснява Уейн Шарп – основател и главен изпълнителен директор на „Бартъркард“. Докато собственикът на ресторант може да има нужда от печатни услуги на стойност 10 000 долара в рамките на седмица, малко вероятно е точно в този момент притежателят на печатница да се нуждае от риба и чипс на същата стойност, които ресторантьорът може да му осигури в замяна. „С нашата услуга сделката е завършена – казва Шарп. – Ресторантът дължи 10 000 долара на мрежата, а не на печатницата.“
Системата на „Бартъркард“ е подобна на банковата, тъй като включва месечни извлечения и безлихвена кредитна линия и гарантира сигурност и отчетност, които неофициалният бартер не е в състояние да даде. Членовете й трябва да предадат кредитен чек и да подпишат договор, с който обещават да доставят стоки своевременно. На езика на бартера услуга, която струва 600 долара, е еквивалентна на 600 търговски точки, а членовете на мрежата се контролират постоянно един друг.
Те не са длъжни винаги да приемат клиенти за бартер. „Има моменти в годината, когато нашият хотел е пълен и ние знаем, че можем да си осигурим плащанията в брой – казва Стивън Хил, собственик на хотел в Югозападна Англия. – Случва се обаче и да не можем да го направим – и тогава се намесва „Бартъркард“. „Винаги когато има незаети стаи, Хил пуска обява за бартер в сайта на „Бартъркард“ или чрез посредниците на компанията, които работят в сто офиса по света, за да свързват членовете на мрежата. Ако 70% от хотела е пълен, цената за запълването на иначе празна стая е буквално нула. Освен това така се привличат клиенти, които могат да се завърнат в хотела в бъдеще – и да похарчат пари в брой. Хил, който чрез този механизъм пласира услуги за близо 100 000 долара годишно, използва кредита си, за да плаща месечната сметка на хотела за цветя, която възлиза на 650 долара, а неотдавна преобзаведе осем от хотелските стаи, без да похарчи и цент. Чрез бартер той купил и бижута, които после препродал на гости на хотела. Системата работи и за лична употреба. Съпругата на Хил похарчила част от бартерните кредити на хотела за козметични и зъболекарски услуги, а с остатъка семейството отишло на ски ваканция във Франция.
Цялото това оживление означава и по-голяма печалба за „Бартъркард“. Частната компания налага еднократна членска такса от порядъка на 1200 – 2400 долара в зависимост от мащаба на бизнеса, 5.5% в брой и 1% търговска такса за всяка сделка. Шарп е убеден, че компанията ще продължи да се разраства дори когато икономиката се подобри. „Компаниите ще имат нужда да наемат нови служители и да започнат отначало рекламните и маркетинговите си кампании, които спряха през рецесията – казва той. – Бартерът освобождава налични ресурси за това.“ Това е концепция, в която Шарп очевидно вярва – компанията използва търговските си кредити даже за да плаща наема на централата си във Великобритания.

Вестник Банкер