Сливанията и поглъщанията като поведение за получаване на пазарно влияние

12.01.2011 0 коментара международни пазари

І. Дефиниране на поведението „Сливане” и „Поглъщане”.
ІІ. Мотиви за сливане и поглъщане

Повишаване на ефективността на фирмените дейности
Монополен мотив
Спекулативен мотив

ІІІ. Видове сливания

Интеграционни сливания
Хоризонтални сливания
Вертикални сливания

Диверсификационни (конгломератни)сливания
Последици от конгломератните сливания

Политика по отношение на сливанията и придобиванията

ІІІ. Сливания, поглъщания и динамична ефективност.

І. Дефиниране на поведението „Сливане” и „Поглъщане”.

В предходната тема бе разгледана детерминиращата роля на разходите за производството на продукцията в даден отрасъл както по отношение на размера и броя на фирмите на пазара, така и по отношение на типа на пазарната структура за отрасъла. Обединяването на фирмите в даден отрасъл, от една страна, създава предпоставки за получаване на влияние чрез по-големия мащаб и създава бариери за проникване в отрасъла, а от друга, може да бъде единствената алтернатива за оцеляване на някои фирми. Ако се очаква намаляване на разходите при обединяването на фирми, работещи на различните етапи на производство на даден краен продукт, фирмите рано или късно ще предприеме подобна политика за интегриране.
Термините сливане и поглъщане в не специализираната икономическа литература често се използват като синоними. За целите на индустриалната икономика, изследваща връзката между резултативността, поведението и структурата на отраслите в икономиката, точното дефиниране на понятията е от първостепенна важност.
Общото за двете понятия сливане и поглъщане е, че те отразяват поведение на фирми в един или различни отрасли, насочено към обединяване на стопанските им дейности. Различието касае най-вече начина, по който се извършва комбинирането на дейността на двете фирми.
При сливането две или повече фирми се обединяват и създават изцяло нова фирма. Като правило сливащите се фирми притежават приблизително еднакви дялове от бизнеса в отрасъла. Обединението на фирмите чрез сливане е двустранен акт на свободна воля на собствениците и генерира максимална взаимна изгода.
Поглъщането е един праволинеен процес на покупка на „набелязана” компания, поради което широка гражданственост е получило понятието „придобиване”. При поглъщането придобиващата фирма запазва името и идентичността си, а поглъщаната фирма изчезва като самостоятелна единица. Принципно актът на поглъщане предполага наличие на пазарна мощ от страна на придобиващата фирма и извличане на по-голяма изгода за сметка на изгодата на придобиваната фирма.
Като правило сливането става или чрез закупуване на акции или чрез закупуване на активи.
При първия начин придобиващата фирма купува акции с право на глас от поглъщаната фирма, като заплаща или чрез пари в брои, акции или други ценни книжа. Сделката по придобиването започва с частно предложение между управляващите. По късно предложението се внася на вниманието на акционерите на придобиваната фирма чрез т.нар. публично предложение – tender offer, което се прави чрез публично изявление или по пощата.
Една фирма може да погълне или придобие друга фирма чрез закупуване на всичките активи. Това предполага смяна на правата на собственост върху активите.
Поради факта, че процесите на сливане и поглъщане предполагат наличието на транзакционни разходи, в теорията и особено в практиката се обръща специално внимание на данъчните и счетоводните аспекти на сделките с цел намаляване на разходите за сключването на съглашенията.
Данъчни форми на поглъщане. Когато една фирма А купува друга фирма В, транзакцията от фискална гледна точка може да бъде данъчно облагаема или необлагаема. В случай, че купуващата фирма А придобива акциите на В чрез заплащане на пари в брой, транзакцията по придобиването подлежи на облагане. Приема се, че акционерите на придобитата фирма са продали своите акции на фирма А, налице е увеличаване на паричната стойност на капиталовите активи, което е данъчно облагаем факт. При необлагаемото поглъщане продаващите акционери се третират като разменили своите стари акции за нови със същата стойност, което не изменя капиталовата стойност.
Счетоводна форма на поглъщане. Когато една фирма А придобива друга фирма В е необходимо предварително да има решение на въпроса дали придобиването се третира като покупка или като обединяване на балансите на фирмите в баланса на придобиващата фирма А перо по перо. От гледна точка на данъците облагаемото поглъщане се отразява като покупка, а необлагаемото като събиране на баланси.
При придобиване като покупка е необходимо активите на фирма В да бъдат надлежно отразени в счетоводните книги на фирма А по тяхната „справедлива пазарна стойност”. Това позволява на придобиващата фирма А да установи нова разходна база за придобитите активи. При покупката поради особеностите на счетоводното отчитане възниква феномен, определен като „търговска репутация” или goodwill. Количествено това е разликата между „справедливата пазарна стойност” (цената/стойността на фирмата като цяло) и счетоводната цена (цената на реалния основен капитал). Така заплатената при покупката премия се осчетоводява като актив, наречен goodwill. В теорията и практиката се утвърждава разбирането, че наред с величината на материалните активи, за пазарната стойност на фирмата важно значение има величината на нематериалните активи, представени чрез престижа на търговските марки, устойчивата клиентела, опита от деловите връзки. Следователно доброто име на фирмата или „търговската репутация” представлява своеобразна „цена” на натрупаните нематериални активи на фирмата. Неговата стойност може да бъде не само положителна величина, но и отрицателна.
При използване на метода за събиране на балансите при поглъщането, активите на придобиваната и придобиващата фирми се оценяват със същите стойности, по които те са били вписани в счетоводните книги на двете фирми. Така общите (сумарни) активи след поглъщането не променят стойността си.
Всяка от счетоводните техники има определени предимства и недостатъци. Изборът на счетоводен метод зависи от особеностите на конкретната ситуация. В практиката методът на покупка се използва, когато придобиващата фирма А предлага пари в брой или облигации за придобиване на активите или акциите на придобиваната фирма В. Методът на събиране на балансите се предпочита, когато придобиващата фирма А емитира акции с право на глас в замяна най-малко на 90% от котираните акции с право на глас в придобиваната фирма В. При него се избягва оценяването и изчисляването на „търговската репутация” или goodwill.
Специално трябва да се отдели т.нар. принудително (враждебно) поглъщане. Това подчертано враждебно отношение между фирми е налице, когато една фирма придобива контрол върху друга фирма без съгласието на нейните управляващи и собственици. Агресивната фирма или лице закупува болшинството от акциите с право на глас на „набелязана” фирма. След придобиването купувачът може да смени мениджърите на фирмата и да разпродаде част от нейните активи. Собствениците или акционерите на придобитата фирма не са задължени да продават акциите си. Те го правят по „свое желание”, когато цените на акциите на фондовата борса падат. Определението „принудително или враждебно” поглъщане характеризира отношенията с мениджърите на придобиваната фирма, които очакват да загубят работата си след неговото осъществяване и се отнасят враждебно към подобни сделки, правейки всичко възможно да ги предотвратят.
Чрез сливания и поглъщания фирмите успяват да създадат или комбинират наново своите активи:
· физически активи – машини, съоръжения, сгради, земя, оборудване, складови наличности и др.;
· финансови активи – пари в брой, вземания, дългове, инвестиции, основен капитал;
· активи, свързани с клиентите, в т.ч. клиентски връзки, търговски марки, дистрибуционни канали;
· активи, свързани с доставчиците и партньорите;
· активи, свързани с човешкия капитал;
· организационни активи – организационна структура, организационна култура, системи и процеси, интелектуална собственост, познания и иновационни способности.

ІІ. Мотиви за сливане и поглъщане

Процесът на сливания и поглъщания е широко разпространена практика, която в края на двадесети и началото на двадесет и първи век достига пикови стойности. Фирмите в съвременните условия използват поглъщанията главно като инструмент за растеж и развитие на своята специализирана дейност и иновационни способности.
От гледна точка на същностните процеси в основата на сливанията и поглъщанията стои т.нар. синергичен ефект. Синергизмът е следствие от комбинирането на отделни преди това физически, финансови и интелектуални активи, при което постигнатият краен резултат има по-висока стойност от стойността на активите поотделно. В предходната глава подробно бяха обсъдени синергичните ефекти известни по конкретно като ефект от мащаба на производството и ефект от сферата на производството. Именно синергизмът е предпоставка, която мотивира стопанските субекти за създаването на големи както отраслови, така и многоотраслови (диверсифицирани) фирми.

Повишаване на ефективността на фирмените дейности като мотив
Очакванията за намаляване на средните разходи, които ще настъпят след сливането на фирмите, е възможно най-рационалният и социално отговорен мотив за поведението на фирмите, насочено към обединяване. В резултат на промяна на мащаба на производството вследствие на сливането възникват ефект от мащаба и/или ефект от сферата на производството.
Когато една фирма придобива допълнителни производствени единици с голяма вероятност ще се постигне намаляване на средните разходи на равнище произвеждан продукт и на равнище фирма. Нарастването на мащаба на дейността на придобиващата фирма позволява реализиране на икономии от мащаба като реални и парични. Когато се обединяват множество предприятия в едно може да се постигне ефективна специализация на дейностите в новообразуваната фирма. В случай, че придобиващата фирма произвежда няколко продукта в едно предприятие, тя регистрира значителни загуби, произтичащи от необходимостта от пренастройване на оборудването. Сливането или придобиването на нови фирми може да бъде мотивирано с възможността за специализиране на производството на различните продукти, което ще осигури реални икономии на време и снижаване на разходите за единица продукция.
Като вероятен ефект от сливането е повишаване на производствената ефективност. При сливането на фирми, произвеждащи еднородни продукти, е възможно закриването на най-неефективните единици и укрепване или даже разширяване на най-ефективните. При това изгода след обединяването на фирмите може да бъде извлечена и от търговската репутация на продуктите и контрола върху каналите на реализация на закриваната фирма.
Реални и парични икономии от мащаба на производството по линията на пазарната /маркетингова дейност при сливане на фирмите могат да възникнат чрез обединяване на усилията и постигане на гъвкавост при реализацията на продукцията, чрез разширяване на асортимента на продуктите, предлаган на дистрибуторите, чрез използването на общи рекламни послания и получаване на отстъпки от цените.
Взаимно допълване и икономии от мащаба могат да възникнат и по отношение на научноизследователската и развойна дейност на сливащите се фирми. Например, едната фирма може да притежава ценни изследователски кадри, но не и дистрибуторска мрежа, необходима за извличането на икономическа изгода от новите продукти, разработени от тези специалисти.
Не на последно място съществува възможност при сливането да бъде постигнат мениджмънт от по-висока класа. Да допуснем, че мениджърите на фирма В не работят ефективно от гледна точка на получаваните печалби от собствениците. Например, фирмата получава голяма по обем не разпределена печалба, която управляващите инвестират в не печеливши проекти както и в повишаване на персоналните си възнаграждения. По такъв начин до акционерите/собственици достига под формата на дивиденти малка част от генерираната стойност.
За удовлетворяване на интересите на собствениците на фирмата са възможни две алтернативи. Първата, пряк контрол от Изпълнителното ръководство на фирмата върху дейността на мениджърите, което е трудно постижимо и малко ефективно предвид факта, че на практика част от мениджърите са и членове на изпълнителното ръководство. Втората, акционерите да станат инициатори за привличането на сериозен опитен инвеститор А, готов да осъществи сливане или да присъедини фирмата В. В резултат на сливането или поглъщането фирма А ще премахне неефективните мениджъри на фирма В, ще оптимизира управлението и ще реализира икономии от мащаба и/или от сферата на производството по линията на разходите за управление. В крайна сметка вероятно ще бъде постигнато нарастване на дивидентите на акционерите. В практиката в определени моменти потенциалната заплаха от сливане или поглъщане по инициатива на акционерите, може да послужи като стимул за реално подобряване на мениджмънта на дадена фирма, намираща се в управленска криза.

Монополен мотив
Основополагащ мотив за сливане или поглъщане на фирмите, който в съвременните условия старателно се прикрива, е възможността за засилване на монополната власт. Чрез сливане или придобиване реално монополно влияние се получава, когато се създава доминираща чрез размерите си фирма в даден отрасъл. Или чрез целенасочено трансформиране на пазарната структура така, че да се възпре ценовата конкуренция, която преди това подтиква фирмите в бързо променящи се пазарни условия да намаляват цените.
Когато достатъчен брой фирми в даден отрасъл преминат през процес на сливане, новата фирма ще има по-малък брой конкуренти и ще придобие допълнителна пазарна мощ. Пазарната мощ е индикатор за пазарния дял в предлагането на конкретна фирма в рамките на даден пазар. Колкото по-голям е този дял, толкова по-широк е потенциалът за въздействие върху резултативността на пазара на отделната фирма. Доминиращата пазарна позиция на фирмата, позволява тя да функционира на пазара , без да е необходимо да се съобразява с поведението на своите конкуренти, доставчици и клиенти. Доминиращата фирма има възможност да повишава цената на произвежданата продукция над цената на останалите участници на пазара, без да губи от печалбата, като по този начин намалява степента на конкуренция в отрасъла и благосъстоянието на обществото като цяло.
Чрез сливанията и придобиванията заинтересованите фирми получават
· достъп до дистрибуторските канали на придобиваните фирми,
· достъп до нови продукти и технологии,
· достъп до нови пазари, принадлежащи на придобиващите фирми.
Провежданите изследвания сочат, че промяната на пазарната структура в резултат на сливания и придобивания се извършва по посока на олигопола, където се налага съглашателско поведение между фирмите вътре в отрасъла, чрез което се постига минимизиране на конкуренцията и осигуряване стабилност на печалбите. Сговорът между фирмите при олигопола се проявява и чрез провеждането на ценообразуване, ограничаващо проникването в отрасъла на нови конкуренти.
Специфично проявление на пазарната мощ в резултат на окрупняване на производството са мултинационалните корпорации, които се нареждат сред най-мащабните в световен план. Статистиката сочи, че в началото на двадесет и първи век мултинационалните корпорации от челната петица на световната класация реализират продажби, еквивалентни по своята парична стойност на стойността на БВП на повече от сто държави, заемащи опашката от класацията на 192 страни-членки на ООН. Мултинационалните компании доминират съответните пазари благодарение на своя размер, достъп до финансови ресурси, контрол върху върхови технологии или притежание на специфични продукти. Сливанията и поглъщанията в между национален план дава възможност за постигане на баланс между глобалните предимства и чувствителността към местните пазари.

Спекулативен мотив
Наред с монополния и спекулативния мотив (реализиране на доход чрез разлика в цената) мотивира фирмите да се сливат или поглъщат. В исторически план спекулативният мотив е доминирал голяма част от сливанията през първата половина на миналия век. Както е известно пазарната стойност на обикновените акции на фирмите в даден момент зависи от очакванията на инвеститорите за бъдещите печалби. В случай, че конкуренцията в един отрасъл може да бъде намалена или изключена посредством сливания, вероятно очакваната печалба от новата фирма ще нараства. Придобиваната пазарна мощ чрез обединяването на фирмите прави акциите на новата фирма, възникнала след сливането, по-скъпи, отколкото е сумарната стойност на акциите на конкуриращите се преди това фирми. Относително самостоятелното функциониране на фондовия пазар създава предпоставка за извличане на печалба не от реалната производителност след обединяването на фирмите, а от курсовите разлики на акциите преди и след сливането. По тази причина един от мотивите за сливанията и придобиванията на фирмите е постигане промяна в оценките на основния капитал и отслабване на конкуренцията.
Първоначално при сливанията и придобиванията, когато не е съществувал ефективен контрол върху функционирането на фондовите борси от гледна точка на информационните процеси, става възможно елементарно спекулиране с очакванията на инвеститорите за получаване на бъдеща печалба. Инициаторите на дадено спекулативно сливане, чрез генериране и разпространяване на невярна информация за състоянието на възникналата фирма, манипулират избора на инвеститорите. Създавайки фалшиви очаквания, инициаторите получават възможност да продават акциите на новата фирма по цена, много по-висока от реалната им (икономическа) ценност. Тази практика е известна като „разводняване на капитала” (stock watering). Както и при реалните обединения на фирми, инициаторите на сливането получават своя дял акции от новата фирма. Но тяхна първостепенна цел е срочната продажба на акциите на невнимателни аутсайдери преди да е разкрита манипулацията. Статистическите данни сочат, че от 325 сливания, осъществени за десетилетието преди 1905 година в САЩ, 141 са приключили с финансов крах, а 53 са се разпаднали малко след образуването си.
Тревогата от подобни злоупотреби при сливанията и поглъщанията намира израз в приемането на първите Закони за ценните книжа през 30-те години на миналия век в САЩ. Чрез тях се затяга контрола върху емитирането на ценни книжа, върху характера на борсовата информация и защита на интересите на инвеститорите. В настоящия момент в развитите икономики процесите на финансовите пазари и в частност на фондовата борса са надлежно законодателно регулирани, и въпреки това спекулативния мотив продължава да привлича инвеститорите.

Склонността на фирмите към сливания и поглъщания зависи от това в какъв момент от своето развитие (жизнен цикъл) те се намират. Практиката сочи, че младите фирми, които нямат все още утвърдена търговска репутация, трудно биха набавили необходимите финансови средства за финансиране на някакво сливане. Финансовите пазари по отношение на младите фирми изискват висока рискова премия, което прави скъпо ползването на заеми. По тази причина те по-рядко участват в подобни сделки, за разлика от фирмите, намиращи се в развитие или зрялост. Обикновено желанието за разрастване се свързва с недостиг и търсене на управленски специалисти. Като правило младата фирма разполага с възможности за експанзия и без да прибягва до сливания. Нейният мениджмънт е мотивиран да се посвети изцяло на вътрешното разрастване и завоюване на стабилна позиция на пазара. След като една фирма се е утвърдила и завоювала пазарен дял и репутация, отговаряща на нейните възможности за развитие, тя ще разполага с достатъчно парични потоци. В този момент от нейното развитие съществува най-голяма вероятност за използване на сливанията и поглъщанията като алтернатива за експанзия.

Поведението на фирмите, насочено към сливане или поглъщане с други фирми, се натъква на двустранна мотивирана съпротива. Заплахата за загуба на работата на мениджърите на поглъщаната фирма е силен мотив за тяхната съпротива срещу придобиването. Реализират се някои „отбранителни тактики”. Например, да се манипулира общественото мнение на потенциалните инвеститори, така че фирмата да се представи като непривлекателна за поглъщане. Благоприятна за мениджърите би била и алтернативата за намиране на друг купувач, настроен положително към тях и гарантиращ запазването на работните места след поглъщането.
Процедурна пречка за осъществяване на сливане или поглъщане е въвеждане изискването смяната на управлението да бъде одобрено от повече от 50% от акционерите. Мениджърите, които в повечето случаи притежават акции от фирмата, могат да постигнат споразумение с останалите акционери, според което за получаване на контрол над фирмата е необходимо съгласието на супер мнозинство от акционерите.
Като своеобразна съпротива на мениджърите на поглъщаната фирма срещу обединението е намаляването на ликвидността на активите на фирмата. Широко разпространена практика е присъединяващата фирма при финансиране на сделката със заемни средства да гарантира получените заеми чрез активите на присъединяваната фирма. Това може да бъде реализирано само, ако поглъщаната фирма разполага с достатъчно ликвидни активи. В случай, че нейните средства са инвестирани в ниско ликвидни активи – недвижимо имущество, то са налице най-малко две трудности. От една страна, за продажбата на имуществото и набавяне на ликвидни средства е необходимо време, което може да бъде доста продължително предвид икономическата конюнктура. От друга страна, трудно предвидима е и бъдещата стойност на имуществото, което или намалява интереса на кредиторите, или съществено повишава изискуемата лихва. Като цяло това съществено намалява привлекателността на фирмата и значително снижава интереса към подобни сливания.
Сделките по сливане и поглъщане могат да загубят своята привлекателност и за придобиващата страна предвид трудностите при получаване на контрол върху придобиваната фирма. Как изглежда проблемът, създаван от мениджърите на придобиваната фирма, за закупуване на 50% от акциите за получаване на контрол върху фирмата? Ако акционерите на придобиваната фирма решат да не продават акциите си, за да се справи с проблема придобиващата фирма може да направи т.нар. двойно обвързващо предложение. Например, да допуснем, че акциите на придобиваната фирма струват 100 парични единици. Придобиващата фирма предлага да плати по 120 парични единици за акция докато събере 51% от дяловия капитал. След което фирмата може да се откаже от предложението си и да върне цената на равнище 100 парични единици. Това действа силно мотивиращо акционерите на придобиваната фирма да побързат да продадат акциите си на по-високата цена.

ІІІ. Видове сливания

Сливанията и поглъщанията се превръщат в значимо явление и предизвикват научен интерес едва след 30-те години на миналия век. В исторически план от гледна точка на стойността на присъединяваните активи могат да бъдат отделени няколко вълни. Първата значителна вълна на сливания се наблюдава в края на 19 и началото на 20 век, свързана със съществени промени във фундаменталните пропорции в икономиката поради изменения в транспорта, съобщенията, преработващите технологии и правните институции. Най-съществени са промените в САЩ, Великобритания и Германия. Статистическите изследвания сочат, че за пръв и последен път се наблюдава масово сливане на множество фирми. За периода 1895 – 1904 година за САЩ е посочено изчезването на 3000 фирми в резултат на сливания. За 75% от случаите става дума за сливане най-малко на 5 фирми, за 26% от случаите в сливанията са участвали 10 и повече фирми. В съвременните условия сливането на повече от две фирми е изключително рядко явление.
Най-ярък е примерът за доминиране на пазара чрез сливане на компанията Стандарт ойл (Standard Oil). Регистрирана през 1870 година, за следващите две десетилетия тя придобива конкурентите си на територията на САЩ и концентрира 90% от мощностите за преработването на нефт. Друг гигант е Обединена щатска компания за производство на стомана (United States Steel Corporation), определяна като „обединение на обединения” с обединяването на 785 предприятия и контрол върху 65% от мощностите за производство на стомана. В този период води началото си и друг американски гиганта Дженерал Моторс (General Motors), който в резултат на сливания в края на първото десетилетие на 20 век контролира 22% от пазара на автомобили в САЩ.
За периода на третото десетилетие на 20 век до 1930 година според статистиката изчезват 12000 фирми. Основно се обединяват фирмите в сектора на общите услуги за населението като електроснабдяване и газо-снабдяване и възникват пирамидални холдингови компании.
Според направените анализи на процесите на сливане и поглъщане за тези два периода се изтъква същественото различие в мотивите за подобно поведение на фирмите. Сочи се, че първата вълна на сливанията в началото на двадесети век е целяла получаване на „монополна власт чрез монопол”, докато втората вълна в края на двадесетте е целяла получаване на ”монополна власт чрез олигопол”.
След втората световна война до края на миналия век особено активни са били сливанията и поглъщанията през 60-те и 80-те години. Характерна особеност е утвърждаването на подобно поведение не главно в направление нарастване на размера на фирмите, а в направление диверсификация на бизнеса. Обогатяване на продуктовото разнообразие, навлизането на нови пазари едновременно създава устойчивост и вероятност за монополно влияние. В исторически план сливанията и поглъщанията през 80-те години са рекордни по абсолютното равнище на активността. Качествена специфика на този период е, че той съвпада с борсова криза, а не с бум както е било при предшестващите вълни. В началото на 80-те години цените на акциите са толкова ниски по сравнение с разходите за възстановяване на машините и оборудването, че не рядко се оказва по-изгодно да бъде купена друга фирма, а не да се изгражда ново предприятие. Даже и след безпрецедентния крах на курса на акциите 19 октомври 1987 г. активността на сливанията и придобиванията не намалява. Друга особеност през този период е нарастване на т.нар. враждебни сливания.
През първото десетилетие на 21-ви век пикови моменти на сливания и поглъщания са началото и средата на периода. Характерна особеност на тези процеси в съвременните условия е тоталното излизане от националните рамки и утвърждаването на мултинационалните корпорации. Глобализацията като обща характеристика на стопанската дейност в съвременните условия е следствие от навлизането по същество в епохата на нова индустриална революция, предизвикана от фундаменталните открития в сферата на информационните, комуникационните, био- технологиите. За това най-активно поведение към сливания и придобивания се наблюдава в секторите на комуникациите, информационния бизнес и финансовия сектор.

Сливанията и поглъщанията между фирмите могат да бъдат класифицирани в две направления: интеграционни (хоризонтални и вертикални) и диверсификационни (конгломератни).

Фиг. 7.1 Три основни вида сливанния

Интеграционни сливания
Интеграцията представлява обединяване на две или повече фирми, които са свързани помежду си в технологично отношение, в една фирма.
Интеграцията, като форма на нарастване размера на дейността на една фирма чрез сливане или поглъщане, може да протича в две направления – хоризонтално и вертикално. Хоризонталната интеграция обединява фирми от един и същи технологичен етап на отрасловото производство или произвеждащи еднакъв продукт, като например обединяването на двама или повече производители на цимент, на захар и т.н. Вертикалната интеграция свързва фирми, които се отнасят към последователни в технологично отношение етапи на отрасловото производство. Като типичен пример може да бъде посочено сливането на фирмата, произвеждаща ресурси и фирмата, използваща тези ресурси за производството на готов продукт.

Хоризонтални сливания
Хоризонталната интеграция при сливането на фирмите е предпочитана най-малкото поради две съображения.
Първо, обединяването на фирми във фирма с по-голям размер вероятно ще позволи да се реализират икономии от мащаба на производството или да се повиши ефективността, свързана с размера на фирмата и по този начин да се намалят средните разходи. Този мотив за развитие на фирмите чрез използване на външни източници беше разгледан подробно в предходната глава на темата. Като правило това е и най-често афишираният пред публиката очакван ефект при оповестяване на подобна сделка.
Второ, има значителна вероятност голямата фирма да упражнява определено пазарно влияние. Тези мотиви подтикват фирмите да се обединяват, като по този начин се деформира пазарната структура, един от признаците на която е броят на фирмите в отрасъла. Стремежът към пазарна мощ е основен мотив за хоризонталните сливания. На практика не рядко в даден отрасъл чрез поредица от хоризонтални сливания се утвърждава доминираща фирма, която има водещо положение при ценообразуването в отрасъла.
Очевидно реализираните резултати при хоризонталните сливания на фирмите са противоречиви от обществена гледна точка. От една страна, се постига намаляване на средните разходи за производството на продукцията, което означава по-ефективно използване на ограничените ресурси в икономиката. Този ефект, свързан с промяната в структурата на отрасъла и поведението на фирмите, се изразява не само в повишаване равнището на производствената ефективност, но и предпоставя възможност за снижаване на пазарните цени. От друга страна, при хоризонталната интеграция се създава монополна сила за една или група фирми, която води до производство на по-малко количество продукция и повишаване на продажната цена.
Практиката показва, че като правило в резултат на хоризонталните сливания и придобивания не се постига съществено съкращаване на средните разходи, което да компенсира величината на загубата на ефективност от монополното положение на новата фирма.

Вертикални сливания
Вертикалната интеграция може да протича в две различни посоки.
Налице е вертикална интеграция назад, когато дадена фирма се обединява с фирма, произвеждаща на предходния етап от производствения процес. Например обединяването на автомобилна фирма с фирма, производителка на стомана или на фирма за производство на захар с производителите на захарна тръстика (или захарно цвекло).
Мотивите за този тип интеграция са също няколко. От една страна, това дава възможност фирмата да се осигури със снабдяването на жизнено важни суровини или да се постигне по-добър контрол върху качеството на използваните при производството суровини. Ако фирмата използва уникални фактори на производството, малки промени на пазара на тези ресурси, могат да предизвикат съществена непредвидена промяна в разходите на фирмата. Така фирмата получава сигурност и гъвкавост, която е невъзможна на открития пазар.
От друга страна, фирмата получава възможност да увеличи печалбите си, защото присвоява и печалбата на предишния си доставчик. Оптимизиране на връзките със снабдителите принадлежи към един от сериозните мотиви за вертикалните сливания назад. В тези взаимоотношения на практика може да се прояви ефекта на асиметрия на информацията, когато доставчикът на ресурси представя вярна, но непълна информация на партньора си. Чрез сливането снабдителите се превръщат в служители на фирмата, което осигурява тяхната лоялност.
И не на последно място контролът върху важните суровини може да осигури на фирмата конкурентни предимства пред другите фирми, на които сега е отказан достъп до този източник на суровини. Чрез вертикалните сливания с доставчиците на суровини се създават предпоставки за повишаване на разходите за производството на конкурентите или на разходите за проникване в отрасъла на нови фирми.
Вертикална интеграция напред се осъществява, когато дадена фирма се обединява с фирма, която произвежда на етап от производствения процес, следващ производството на фирмата. Например обединяването на нефтопреработващо предприятие с предприятие, произвеждащо пластмаси и полимери. Както и при другия тип вертикална интеграция, при обединението на фирмите се увеличава печалбата на новосъздадената фирма. Наред с това вероятно ще се подобри реализацията на крайния продукт, като се увеличат продажбите. И не на последно място, фирмата има възможност да получи контрол върху реализацията на продукта, да не допуска конкуренти да ползват създадените канали за дистрибуция и така да получи монополно влияние.
Вертикалната интеграция създава известни предпоставки за съкращаване на производствените разходи, например, като позволява суровината директно да се трансформира в готов продукт или като съкращава транспортните разходи, които обаче не са толкова значителни, за да покрият загубите на обществото от получаването на пазарно влияние.

Диверсификационни сливания
Определят се като резултат от сливане или поглъщане на фирми, производствените дейности на които не са директно свързани. Диверсификацията е процес, получил широко разпространение във втората половина на двадесети век. Публичните мотиви за подобно обединяване на фирмите се аргументират с възможността за реализиране на икономии от мащаба, които обаче не са толкова забележими както при интеграцията. По съществени са възможностите за получаване на икономии от полето на производството. Две фирми може да не са свързани помежду си в технологично отношение, но те могат индиректно да зависят от един и същи пазарен или финансов мениджмънт. При обединяването им вероятно би се повишила ефективността на управлението и в крайна сметка ще се стигне до по-ефективно използване на фондовете на фирмата.
Ако икономиите от мащаба и полето на производството са съмнителен резултат от диверсификацията, то безусловно е нарастването на концентрацията на собствеността върху ресурси в икономиката, оттук получаване на монополно влияние и повишената възможност за неговото използване.
В икономическата литература понякога се прави разграничение между понятията диверсификация и конгломерация. Конгломерацията се определя като обедняване на фирми, между които отсъства каквато и да е връзка. От юридическа гледна точка подобна ситуация се наблюдава във фирмите от холдингов тип. В съвременните условия това разграничаване все по-често се игнорира и тъй като за целите на обучението по индустриална икономика то не е значимо, ще употребяваме понятията диверсификационни и конгломератни сливания като синоними.
Конгломератните сливания не са точно определено понятие поради множеството особени случаи в практиката. Едно примерно определение гласи: конгломератните сливания не са нито вертикални нито хоризонтални, а следва да бъдат класифицирани като такива според конкретните условия. Като феномен те възникват през 60-те години на двадесети век. Фирмите, които се появяват в резултат на конгломератните сливания, могат да бъдат охарактеризирани като мулти-отраслови или мулти-пазарни компании с разностранни интереси и продуктова диверсификация.
В практиката условно се обособяват три варианта на конгломератни сливания. Сливания за разширяване на продуктовата линия (product line extension mergers), които обединяват не конкуриращи се продукти, канали за реализация и производствени процеси, които си приличат. Като пример може да се посочи обединението на фирма за производство на миещи средства и фирма, произвеждаща белина за дрехи. Сливания за разширяване на пазара (market extension mergers), например, придобиване от фирма-търговец на дребно на верига магазини в нов географски район. Чисто конгломератни сливания (pure conglomerates), които не предполагат такива специализирани допълнителни ефекти. Например, компания за производство на храни диверсифицира дейността си в производство на куфари и резервни части за автомобили.
Като правило пазарно ориентираните сливания завършват с монополизация на пазара. Това може да стане директно чрез сключване на съглашения между фирмите в даден отрасъл или чрез провеждане на политика за поетапно изтласкване на конкурентите от пазара. В случай, че даден олигополен пазар в следствие на конгломератните сливания се концентрира или стеснява, това е аналогично на монополизация на пазара, защото води до засилена координация на стратегиите и политиките между фирмите.

Последици от конгломератните сливания

Изгоди, свързани с оптималния размер на фирмата
В науката за управлението съществуват теории за оптималния размер на фирмата, който се намира в пряка зависимост от особеностите на производствения процес. Твърди се, че силно диверсифицираните фирми е препоръчително да бъдат с голям мащаб. При тези условия се реализират икономии от мащаба като се постига увеличаване на обема на производството при запазване на същото ниво на разходите или запазване на нивото на производството при намаляване на разходите. Икономиите от сферата на производството на голямата фирма, произвеждаща много и различни продукти, са най-често свързани с икономиите по линията на дистрибуцията на тези продукти.
Изгоди, свързани с управлението на фирмата
В съвременния свят управлението на фирмата, в т.ч. управляващите, има ключово значение за нейното оцеляване и развитие. При определени условия мениджмънтът се превръща във фактор, задържащ растежа на фирмата. След като управляващите достигнат равнището си на компетентност в бързо развиващата се бизнес среда, те стават неефективни, стремят се да минимизират риска като избягват иновациите и се налага обновяване на мениджмънта на фирмата.. Ограничеността на професионалните мениджъри като важен ресурс за дейността на фирмата и намирането на нови подходящи управляващи, често се превръща в значителен проблем за дадена фирма. Проведените изследвания сочат, че разходите за управление достигат до 10% от всички разходи на фирмата. По тази причина очакванията на собствениците/акционери за ефективно управление са изключително високи. Работата на мениджърите не се свежда само до контрол и ръководство на основните процеси във фирмата. Ефективният мениджър следи за новостите в областта на приложението на произвежданата продукция, новостите в производствената технология, научните изследвания в областта на производствените ресурси и т.н. При диверсификацията си фирмите имат възможност да намерят оптимално равновесие между мащаба на фирмата и ефективния мениджмънт.
Изгоди, свързани с капиталовите инвестиции на фирмата
Големите конгломератни фирми имат възможност да получат изгоди в движението и използването на инвестиционните средства най-общо в три насоки. От една страна, в рамките на голямата конгломератна фирма е възможно трансфериране на паричните потоци между отделните предприятия. В определени критични моменти при крайна необходимост това създава значителни възможности за самокредитиране на фирмата. От друга страна, голямата и добре диверсифицирана фирма се ползва с високо кредитно довери на финансовите пазари. От тук следват изгодите за относително по-лесен достъп до заемни фондове и по-ниска цена на заемния капитал. От трета страна, съществено предимство на конгломератната фирма е възможността за пренасочване на финансов ресурс от по-малко печеливши звена към по-печеливши звена и обратното. Може да се твърди, че възможността за кръстосано субсидиране е един от основните мотиви за сливанията като цяло. Възможността за пренасочване на финансови ресурси между предприятията на фирмата, в комбинация с ефективен мениджмънт, може да доведе до изключителна рентабилност на конгломератната структура като такава.
Изгоди, свързани с маркетинговата дейност на фирмата
Голямата диверсифицирана фирма получава възможност да получи изгода по линията на съвместната рекламна дейност на предприятията в конгломерата, което, както беше изяснено, рефлектира в реални икономии по линията на средните разходи. При придобиване на предприятие с утвърдена търговска марка, се печели актив, наречен „търговка репутация” и се създават предпоставки за развитие и ефективно използване на каналите за дистрибуция и клиентската мрежа. На базата на диверсификацията на продуктите фирмата има сериозни стимули за изграждане на едно високо обществено мнение и престиж на търговската марка или фирмения знак. От потвърденото и/или създадено добро отношение на клиентите към фирмата биха произтекли значителни икономии от по-нататъшната рекламна дейност на конгломерата.
Изгоди, свързани с намаляване на риска от фалит
Конгломератната фирма дава предимства за снижаване на риска от разоряване на собствениците, в резултат на прекратяване дейността на фирмата. Изследванията сочат, че диверсифицираната фирма, заета в няколко насоки на дейност, има ниски колебания в рентабилността (нормата на печалбата), измерена като средна за предприятията във фирмата, за разлика от една специализирана в една дейност фирма. Това е така, защото ниската рентабилност в една или няколко насоки, може да бъде компенсирана от висока рентабилност в друга насока. Добре диверсифицираните компании снижават риска от фалит, свързан с цикличното развитие както на отрасъла, така и на икономиката като цяло.
Изгоди, свързани с научноизследователската и развойна дейност
След сливането на фирмите могат да бъдат постигнати изгоди, обобщени в две направления. От една страна, се реализира обединяване на бюджетите на съответните изследователски звена на предприятията, включени в конгломерата. Нарасналите по такъв начин финансови средства позволяват реализирането на по-мащабни проекти в областта на иновациите. Концентрацията на ресурсите за изследователска и развойна дейност е сериозна предпоставка за повишаване на ефективността на тази ключова за фирмата дейност. Изследванията показват, че голяма част от конгломератните сливания се мотивират от получаване на позобна изгода. От друга страна, изследователската и развойната дейност и получаваните резултати, са обект на ревниво охранявана фирмена тайна. При сливанията на фирмите се получава безплатен трансфер на знания между отраслите в икономиката, което е изгода не само от гледна точка на частния фирмен интерес, но и от позицията на общественото благосъстояние. Обединяването на идеите и парите за изследвания чрез сливане най-често се реализира като придобиване от голяма фирма на малки, ориентирани към изследване предприятия.

Отрицателни ефекти от сливанията
Сливанията могат да повишат ефективността на дейността на обединяващите се фирми, но могат и да засилят бюрокрацията при управлението и да влошат резултатите от текущата производствена дейност. Преди сливането или придобиването е много трудно еднозначно да се предвиди да ли ще се постигне баланс между положителните и отрицателните ефекти и до колко значителни ще бъдат предизвиканите промени. В практиката на САЩ и ЕС са проведени десетки мащабни изследвания за измерване на чистия ефект от сливанията. Най-разпространени изследователски методи са методът за определяне изменението на борсовата цена на акциите и методът за оценка на дейността на компанията чрез показателите норма на печалба, обем на продажбите и пазарен дял.
По отношение на анализа на цените на акциите се предлага хипотезата за „стойностното несъответствие”, която отразява ползите за всяка от страните – придобиващата и придобиваната. Предвид управлението на процесите от поглъщащата фирма по отношение на набелязаната за поглъщане „целева фирма” с цел поощряване на акционерите да продадат акциите си или да гласуват за сливането, за кратък период от време собствениците на тези акции извличат значителни печалби от борсовия курс на акциите. В същото време положението на собствениците на акции от фирмата инициатор на придобиването не се променя. След сливането акциите на целевата фирма се изтеглят от пазара. Заключенията от наблюдаваните резултати звучат по следния начин. След като нарастване е добавено към нула, то се получава плюс или обобщената пазарна оценка на компанията се е увеличила. Пазарната оценка вероятно е нараснала и поради очакването, че сливането ще осигури на новата фирма монополна позиция. Повишаването на пазарната стойност на акциите в крайна сметка се разглежда като свидетелство за очакваното нарастване на рентабилността на обединяващите се фирми и, ако се изключат монополните ефекти, то в резултат на сливането се повишава ефективността.
Изследванията, проведени по метода на оценка на дейността на компаниите преди и след сливането, схематично могат да бъдат обобщени в следните направления. След придобиване почти половината компании в последствие се продават отново. Относителният дял на продажбите за конгломератните сливания е по-голям по сравнение с вертикалните и хоризонталните сливания.
За придобитите и непродадени впоследствие предприятия се наблюдават следните особености. Ако активите са били обявени предварително има умерено намаляване на рентабилността, в значителна степен свързано със счетоводното преоценяване на активите и в по-малка поради реалното влошаване на ефективността. Ако активите не са били обявени предварително има значително намаляване на рентабилността.
В реалността данните, свидетелстващи за повишаване на рентабилността и ефективността на фирмите след сливания и поглъщания, са малочислени. В действителност фактите свидетелстват за противното – средните оценки за ефективността след сливането имат тенденция да намаляват. Това е често наблюдаван ефект при придобиването на малки предприятия от крупни фирми с подчертано бюрократична управленска структура. Липсата на управленски опит в голямата фирма по отношение на сферата на специализацията на малката поражда сериозни противоречия и предпоставки за неефективност.
Към отрицателните ефекти от сливанията в обществен план може да се посочи напреженията на трудовия пазар, породени от значителните съкращения на заети във връзка със стремежа за реализиране на икономии от дублиращи се работни места. Получаваните монополни позиции от фирмите след сливане и поглъщане често води до промяна на конкурентните условия на пазара с негативи за потребителите и обществото като цяло. В тази връзка изключително активна е позицията на правителството за изработване на „правилата на играта”, в рамките на които се осъществяват сливанията и придобиванията. Правителството използва разнообразни политики, най- важните от които са антимополната данъчна политика и регулирането на фондовия пазар.

Политика по отношение на сливанията и придобиванията
Съединените Американски Щати са първата страна, предприела мащабна антитръстова политика по отношение на сливанията. Приетият през 1890 г. Закон на Шерман гласи, че всяко обединение под формата на тръст или нещо подобно, което ограничава търговията, е незаконно. Първите в историята тръстове са възникнали главно по пътя на сливанията, за това до голяма степен законът е насочен против сливанията. Пропуските в закона на Шерман по отношение на сливанията до голяма степен се преодоляват в приетия през 1914 г. специален Закон на Клейтън. Цел на неговото създаване е да се противостои на създаването на тръстове, тайни съглашения и монополии още в стадия на тяхното зараждане и до осъществяването им. Законът забранява прякото или косвено придобиване като цяло или частично на акционерен капитал или фондове на друга корпорация, в резултат на което съществено се намалява конкуренцията или възниква монопол.
Традиционното разбиране за защита на конкуренцията се свързва с антитръстовото законодателство на САЩ, основаващо се на теорията на благосъстоянието. Общоприето е, че основната роля на антитръстовата политика е да насърчава и защитава конкуренцията в името на благосъстоянието на потребителите, което се свързва с по-ниски цени на купуваните продукти и по-ниски печалби за производителите. Антитръстовото законодателство се прилага при сливанията и поглъщанията, в резултат на които компаниите получават доминираща пазарна позиция.
В теорията и практиката се приема, че една компания притежава доминираща пазарна позиция, когато има възможност да функционира на пазара без да е необходимо да се съобразява с поведението на своите конкуренти, доставчици и клиенти. Проява на доминиращата пазарна позиция е повишаване на цената на произвеждания от фирмата продукт над цената на конкурентите, което не намалява нейната печалба. Пазарният резултат е снижаване равнището на конкуренцията в отрасъла и загуба на обществено благосъстояние. Всички участници на пазара, освен доминиращата фирма, възникнала в резултат на сливане или поглъщане, губят, защото ефектът е заплащане на по-високи цени при по-малък избор на продукти.
В България от началото на 90-те години действа Закон за защита на конкуренцията, за изпълнение на който следи учредената Комисия за защита на конкуренцията. Според законодателството (както в САЩ и в ЕС) компаниите, които имат намерение да се концентрират, трябва предварително да уведомят за намеренията си. От разрешение имат нужда само тези фирми, които заемат повече от 20% дял от пазара и имат годишен оборот над 15 мил. лв.
Приема се, че може да има господстващо положение, когато едно предприятие има пазарен дял над 35 % от съответния пазар, а групово господстващо положение, когато група от предприятия имат общ пазарен дял над 50 %. В рамките на ЕС тази граница е в интервала на 25 – 75%. Монополното влияние на фирмите на практика се определя чрез използване на индекса на Херфиндал – Хиршман, който се изчислява като сума от квадратите на пазарния дял на всеки участник на пазара. Той позволява опосредствено чрез измерването на степента на концентрация на отрасъла (пазара) преди и след сливането или поглъщането да се прецени възможността за получаване на доминираща позиция. На практика този индекс трансформира данните за пазарните дялове на фирмите в по-удобна форма. По правило индекс, равен на 1000 отговаря на такава пазарна структура, при която четири фирми владеят между 45 – 55% от даден пазар. Според законодателството се разрешават всички сливания, при които индексът не надвишава 1000. Ако значенията му са между 1000 и 1800, сливането или придобиването се разглежда като опасно за конкуренцията и като правило се забранява. Ако стойността на индекса е над 1800, се счита, че пазарът е силно концентриран и че сливането ще засили пазарната мощ или съществуващо господстващо положение, а сливането категорично се забранява.

ІІІ. Сливания, поглъщания и динамична ефективност.

Според класическата икономическа теория ефектът от сливанията и поглъщанията е противоречив. От една страна, нарастването на размера на фирмата позволява да се реализира производствена ефективност, изразяваща се в икономии от мащаба и икономии от сферата на производството. От друга страна, е налице и отрицателен ефект, свързан с намаляване на конкуренцията чрез нарастване на пазарната мощ на фирмите и загуба на благосъстояние за потребителите и обществото. Идеалната пазарна структура е съвършено конкурентната и всяко отклонени от нея генерира неефективност. От тук държавата зорко следи пазарните процеси и чрез законодателството се противопоставя на тенденциите за монополизация.
В съвременните условия на рязко ускоряване на икономическото развитие, се проявява един съществен недостатък на съвършената конкуренция – невъзможност за постигане на динамична ефективност. Моделът на съвършената конкуренция е статичен, базира се на предположението, че икономическите субекти – фирми и домакинства са налице и функционират, а когато са изпълнени определени условия, пазарният резултат е оптимален – постигната е ефективност при алокацията на ресурсите, при мотивацията на икономическите субекти, при разпределението на благата.
От гледна точка на дългосрочната перспектива на функционирането и развитието на икономиката е важно постигането на динамична ефективност, т.е. да се създадат предпоставки за оцеляване и разрастване на предприятията, което в условията на ограниченост на ресурсите изисква създаване на потенциал и мотивация за иновации и технологичен прогрес.
Отчитането на динамичните аспекти на функционирането на икономическата система намира от отражение в усъвършенстване на методологията на индустриалната икономика. Традиционният подход, известен като парадигмата „структура – поведение – резултати (ефекти)”, се допълва от анализ на факторите, осигуряващи конкурентни предимства на фирмите, и стратегиите, осигуряващи и поддържащи пазарната мощ. Проведените анализи дават основание да се твърди, че сливанията и придобиванията са един от начините за стимулиране на инвестициите, иновациите, конкурентоспособността и икономическия растеж.
Един от авторите, апелиращ за ново отношение към сливанията и поглъщанията на базата на преосмисляне на разбирането за конкуренцията във връзка с икономическия растеж е Майкъл Портър. Според него ролята на конкуренцията е да повиши жизнения стандарт и благосъстоянието на потребителите в дългосрочен план. По тази причина политиката за защита на конкуренцията трябва за е насочена преди всичко към гарантиране на по-висока производителност в икономиката, а не предимно към намаляване на разликата между цената на предлаганите продукти и разходите за създаването им, т.е. към намаляване на печалбата за производителите. Поддръжниците на тези разбирания препоръчват промяна на негативната оценка за доминиращото пазарно положение като следствие от сливане или поглъщане, защото едновременно с това се постига по-висока производителност и икономически растеж.
Сливанията и поглъщанията в съвременните условия се превръщат в една от корпоративните стратегии за развитие на фирмите. До момента на базата на направени практически изследвания и анализи се налагат следните изводи.
Първо, в резултат на сливания и придобивания (главно хоризонтални) намалява броя на конкуриращите се фирми в отрасъла. Възниква риск за потенциално намаляване на конкуренцията на пазара поради снижаване на конкурентния натиск между фирмите в отрасъла, потенциално намаляване на продуктовото разнообразие, намаляване броя на използваните подходи за иновация на продуктите и процесите както и внедряване на по-малко иновации. Въпросът е колко голям е рискът и вероятността потенциалните негативи да се превърнат в реалност?
Второ, сливането и придобиването изисква преди всичко наличие на финансови ресурси, а не прилагането на нова фирмена стратегия. Не съществува причинно-следствена зависимост между сливането и повишаването на ефективността във възникналата след това структура.
Трето, не малко емпирични данни показват, че сливанията и придобиванията са малко успешни. Преобладаващата част от тях не отговарят на очакванията и от обществена гледна точка относително по-голяма е печалбата за производителите, а не за потребителите.
Четвърто, вероятността при поглъщането на малки фирми производителността да нарасте е по-голяма, отколкото при сливането на големи фирми. Когато една голяма компания придобие една малка компания и я интегрира в своята бизнес-стратегия, се очаква производителността и рентабилността да се подобри. При сливането на големи фирми подобен резултат по-рядко се наблюдава, въпреки че се постига намаляване на разходите и елиминиране на основните конкуренти от пазара.
Пето, сливанията и придобиванията като стратегия за растеж на фирмата се ползват с изключителен интерес от страна на финансовите пазари. Както беше посочено, това налага за защита на конкуренцията държавата да предложи специални закони за регулиране работата на фондовата борса.
Шесто, прилаганите счетоводни техники при регистрирането на сливанията и придобиванията могат да изкривят очакваните резултати и да го представят по-привлекателно, отколкото в действителност то е. Така счетоводните правила се превръщат в стимул за обединение на компаниите.
Предвид изтъкнатите факти се налага разбирането за прилагането на нов начин за оценяването на резултатите от сливанията и поглъщанията. Въвежда се т.нар. „стандарт за нарастване на производителността” (productivity growth standard). Според М. Портър за да бъде преценено влиянието на дадено сливане или придобиване върху конкуренцията е необходим задълбочен анализ в следната последователност:
първо, анализ на значимостта на сливането и фундаментален анализ на растежа на производителността;
второ, анализ на ефекта от сливането върху конкуренцията чрез изследване на въздействието и взаимодействието на петте конкурентни сили в отрасъла (пазарна сила на купувачите, пазарна сила на доставчиците, заплахи от нови потенциални конкуренти, заплахи от заместители на продуктите, интензивност на съперничеството между съществуващите в отрасъла конкуренти) и четирите елемента на бизнес средата (стратегията на компанията, условия на търсенето, производствените фактори, свързаните и поддържащите отрасли);
трето, анализ на риска и възвращаемостта от сливането.
Според класическото разбиране за конкуренцията резултативността на пазара се оценява в следната йерархична последователност. Най-голямо внимание се обръща на алокативната ефективност, т.е. генериране на по-ниска печалба за производителите или по-малка разлика между цената на продуктите и разходите за производството им. На следващо място се поставя постигането на производствена (технологична) ефективност, т.е. гарантиране на по-ниски разходи за производството на продуктите или по-ефективно производство. Най-малко е вниманието, отделяно на динамичната ефективност, т.е. внедряването на иновации, които повишават производителността и конкурентоспособността на дадена икономика.
Съвременният подход в индустриалната икономика обръща традиционното йерархично подреждане на целите на конкуренцията. На първо място се поставя постигането на динамична ефективност, която предполага иновации в продуктите, производствените и управленските процеси. Тъй като иновациите оказват директно положително влияние върху производителността, а следователно и върху доходите и жизнения стандарт на хората, те трябва да се разглеждат като най-важния фактор при оценяване на влиянието на дадено сливане или придобиване върху конкуренцията. Това е от особена важност в съвременния етап на развитието, когато конкуренцията е преди всичко в сферата на знанието.
На следващо място в модерния подход се поставя стойността (ценността) или качеството на продуктите. Съществен елемент при оценката на стоките и услугите е тяхното разнообразие, което осигурява възможност на потребителите да задоволят по-добре своите специфични индивидуални потребности. Ако след сливанията или поглъщанията се повишават цените на продуктите, но крайният резултат е по-качествено задоволяване на нуждите на всеки отделен потребител, това е по-скоро положителен, а не отрицателен ефект.
Привържениците на съвременния подход в индустриалната икономика по отношение на сливанията и поглъщанията изтъкват следните основни предимства по сравнение с традиционния.
От една страна, налице е доказано директно положително влияние на по-високата производителност върху конкурентоспособността на икономиката, жизнения стандарт на населението и дългосрочната изгода за потребителите, докато връзката „ниски печалби и технологична ефективност – по-висока конкуретоспособност на икономиката и по-висок жизнен стандарт” се определя като теоретично необоснована.
От друга страна, съвременната икономика на знанието изисква динамичен поглед на конкуренцията и изгодите от динамичната ефективност върху потребителите, компаниите и обществото като цяло. Въвежда се понятието „неизбежна замяна” (inevitable trade-off). Ако в резултат на сливането или придобиването производителността се увеличи, то потребителите могат да получат по-качествени стоки и услуги и/или по-ниски цени на стоките и услугите, компаниите могат да получат възвращаемост на капитала и работещите могат да получат по-високи възнаграждения.