Сложната реалност около продажбата на Сибанк

Това може да изглежда като пряк вот на доверие за банковия сектор в България, но реалността е по-сложна – пише Керин Хоуп в блога на Financial Times във връзка на покупана дела на Цветелина Бориславова в Сибанк от страна на белгийската KBC.

Белгийците придобиха 100% дял в 10-тия по размер кредитор в България, след като председателят му, Цветелина Бориславова, продаде дела си от 16%. Бориславова е дългогодишен партньор на българския премиер Бойко Борисов. Още веднага след триумфа на Борисoв на изборите преди 18 месеца, Бориславова се опитва да се освободи от акциите си, Хоуп се позовава на нейни „близки хора от софийския бизнес и политически елит“.
Освен че Бориславова отнася 70 млн. евро от сделката, което затвърждава позицията й на може би най-богатата жена в България, тя се освобождава от сложната ситуация да ръководи голяма банка, докато партньорът й е премиер. Българските медии бяха възмутени от конфликта на интереси, когато Сибанк спечели обществената поръчка за събиране на пътния данък, след като Борисов взе властта. Сибанк оспори да има конфликт на интереси, заявявайки, че е предложила с 30% по-ниска оферта по сравнение с всички останали участници в търга.
Сибанк по-рано се наричаше Стопанска и инвестиционна банка. Тя е основана от Емил Кюлев. След убийството на Кюлев през 2005 г., акциите на банката преминаха в следните ръце: 25.48% в Бориславова, която е важна клечка в българския банков живот; 25.77% в Светослав Божилов – неин близък, още 12% в две компании, управлявани от Бориславова, и 34% в исландския фонд Novator. Белгийците купиха през 2007 г. пакет от 75% за сумата от 295 млн. евро.
Останалите важни акционери продадоха дела си, но по една или друга причина, Бориславова си задържа около 22%. През мината година тя продаде 6% на първоначалната цена, а сега реализира и последните си 16%, пак по цената от 2007 г. Сега в плановете на KBC е да де-листва Сибанк от заспалата Българска фондова борса – уточнява авторът на FT.
Журналистът още е научил, че Бориславова сега няма планове да влиза в някоя друга банка, а да основе зелен инвестиционен фонд, който да купува дялове в проекти за възобновяеми енергийни източници, в сектор, който ще се развива силно в България.
Общо за банковия сектор в България, блогърът на FT обобщава: чуждестранните банки, които се изсипаха в България в средата на 2000-те години, в момента преминават през деливъридж /т.е. намаляване обема на дълговете/, докато най-бедният член на ЕС се бори да излезе от рецесията.
Същото се случва и на Сибанк: банката едва успява да остане на печалба в кризата, като за първите девет месеца на годината отчита печалба от едва 1 млн. евро, заради голямо увеличение на провизиите. Но KBC, които контролират и ДЗИ, не се смущават от това: за тях България е стратегически важен пазар.

tmp = Get_Cookie(„article_fontsize“);
if(tmp != null && tmp > 9) {
document.getElementById(„contenttext“).style.fontSize = tmp + „px“;
document.getElementById(„contenttext“).style.lineHeight = (parseInt(tmp) + 4) + „px“;
}

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *