Стабилността е самозалъгване, което ще ни излезе скъпо

Първан Симеонов е политолог, директор на „ББСС Галъп интернешънъл“. Работил е като редактор, телевизионен водещ и продуцент, консултант на предизборни кампании. Част е от Института за социални ценности и структури „Иван Хаджийски“.

– Г-н Симеонов, какво според вас се случи с т.нар. исторически компромис за конституцията?

– Ако това беше някакъв исторически компромис, случващото се е безкомпромисност от страна на онова, което за кратко наричаме ДПС. Виждате, че те успяват да наложат поне до този момент волята си и всъщност това означава известно намаляване на периметъра на историческия компромис. Разбира се, означава и това, че онзи исторически компромис е бил леко наужким. Край него имаше една голяма историческа пакетна сделка и тя не предвещаваше някакви красиви последващи развития. Така че случва се нещо, което не е неочаквано на фона на това, че историческият компромис е някак си постигнат с порочно зачатие.

– С какво ДПС държи премиера и правителството?

– Надявам се да го държи само политически, т.е. да има само политически зависимости.

– Бъдете по-конкретен, моля.

– Трудно ми е да бъда по-конкретен, защото политическата зависимост е нещо, което подлежи на политически анализ. Докато икономическите зависимости подлежат на друг тип анализ, който не мога да направя. Но на базата на видимото, на базата на това, което се случва, ми се струва, че (правителството и премиерът – б. р.) бяха в политическа зависимост от ДПС, което означава, че в някои гласувания ДПС се оказва доста важно. А в гласувания като това за конституционната реформа ДПС упражни натиск. Имаме опит от правителството на Орешарски, в което ДПС беше ключов фактор, то постепенно отсмука част от кабинета и накрая май се отърва от него. От една-две години движението леко захожда на дясно, има аналогии, които сочат, че и този кабинет ще последва съдбата на кабинета „Орешарски“. Като казвам ДПС, нямам предвид буквално партията ДПС, а обобщения образ на това нещо, в който мнозина привиждат и прокуратура, и сараи, и медии. Тук не разсъждаваме за класически партийни понятия, а за властови центрове.

– Боянските сараи ли диктуват политиката в България?

– Не знам със сигурност, но логиката на политическия анализ сочи, че ДПС има незаменима роля. Анализът сочи, че ДПС има своето олицетворение във въпросните сараи. Но не знам повече от това, мога само да гледам нишката на политическите събития и да предполагам.

– Има ли нова тройна коалиция между ГЕРБ, АБВ и ДПС, за каквато намекват реформаторите?

– Не. Няма нова тройна коалиция просто защото нещата в този управляващ конгломерат са много повече. Второ, по-скоро имаме някакъв римейк на предния мандат на Борисов, отколкото на тройната коалиция, защото в предния мандат на Борисов нещата изглеждаха по сходен начин. На едни места се пишеха едни неща, пак се чудеха откъде да намерят пари, никакви реформи не правеха, говореха колко е стабилно правителството. Пак Цветанов е силен, както и сега. Министър-председателят Бойко Борисов говореше фриволно, както бяхме забравили последните месеци да говори, и пак се мъчеше да балансира между международните фактори, което се опитва и сега да прави. Борисов си е същият като през 2010-а. Така че аз смятам, че аналогиите са с първия кабинет на Борисов.

– Премиерът Борисов многократно е заявявал, че няма да прави съглашателство с ДПС, но виждаме, че по ключови въпроси той може да разчита на движението. Приключи ли изолацията на ДПС, или по-скоро имаше ли изолация?

– Години наред ДПС автоматично бе причислявано вляво. По-скоро това е приключило, защото от 2 г. ние напомняме, че едно от основните неща, които трябва да се следят по политическата карта, е как ДПС постепенно, неотклонно и натрапчиво се долепя до ГЕРБ. В това отношение конкурент на ДПС са реформаторите. Но често се случва конкурент на ДПС да са и патриотите. Отдавна говорим, че ако някой от реформаторите тръгне да напуска и да предпочете красотата пред властта, съвсем не е ясно колко от другите реформатори ще го последват. Така че не се случва нищо непредвидено.

– Казвате, че ДПС се натрапва. Но то може да бъде отблъснато, ако има воля за това. Очевидно е, че тук става въпрос за желание…

– … или за невъзможност да се направи друго.

– Защо невъзможност?

– Поради ред политически зависимости. И поради доста шарения парламент – просто някои неща няма как да минат без ДПС.

– Не е така – в този кабинет има още двама участници.

– Да, има как, но явно е по-сложничко, казано с усмивка. Казвам натрапва, защото ДПС не е желан партньор, защото носи имиджови загуби. Но тъкмо за това и ДПС, и Борисов съзнават, че няма нужда от видимо участие на движението във властта. Невидимото е достатъчно. Знаете, че в ред гласувания се прокрадна идеята, че всъщност са се случили приятните за ДПС неща. Пак ще повторя, че казваме ДПС за краткост. Има един цял политически лагер в България, който едни наричат „ДПС“, други „Кой“, трети с лични имена, четвърти се сещат за КТБ. Но работа на политическия анализатор е да анализира не криминалните проявления или потайните изражения, а политическото, доколкото го има.

– Христо Иванов жертва на тези потайности ли стана?

– Христо Иванов бе човек, който пробва да направи нещо, явно не успя да го постигне и си тръгна. Достойно поведение. Нещата са прости – той се опита да разбута един модел, а моделът оказа отпор. Картината е удивително проста – едните надделяха. Борисов балансираше между тези две неща – в началото на годината той много говореше за реформи, а в края на годината взе да говори много за стабилност. През целия си мандат балансира – реформи, стабилност, реформи, стабилност. Сега вече май за никакви реформи не може да става дума. Говоренето за стабилност победи. А това означава седмици, месеци без прочистване на обществените системи, където има неефективни харчове. Чиста загуба на национално време. Тази стабилност може да ни излезе скъпо в бъдеще, защото този тип стабилност е леко самозалъгване. Да, има някаква стабилизация на политическо ниво, но на икономическо, на ниво справедливост в обществото, даже на ниво доверие в Европейския съюз има разколебаване. Всичко това означава, че българите няма за какво да се хванат, имам предвид добрите новини. Тази стабилизация е много тънък лед, който може да се пропука всеки момент.

– Има ли някакви индикации, че това правителство няма да изкара пълния си мандат?

– От самото начало има такива възможности. Имайте предвид, че сега идват президентски избори, така че ще се говори още повече и за възможни парламентарни избори. Но те трудно могат да поставят ГЕРБ в изгодна позиция, пак ще трябва да се търсят някакви политически сътрудничества и пак ще се очертае факторът ДПС.

– Каква според вас ще е съдбата на Реформаторския блок?

– Сега първо ще има битка кой е РБ, кой да се асоциира с названието РБ, защото марката носи позитив. Радан Кънев и други край него ще се опитат да привлекат РБ като своя марка, а останалите като нещо, което колаборира с властта. Докато не дойдат парламентарни избори, на практика няма чак такова значение дали в РБ си говорят. В РБ все пак вероятно си дават сметка за това какво представлява блокът. Преди година и половина тях ги нямаше на политическата карта. Сега са тук благодарение на блока. На всичкото отгоре чрез преференциалното състезание по избори те превръщат огорчението, да не кажа ненавистта си, един към друг в електорална енергия. Съревновават се и това вдига общия им резултат. Парадоксално, нали. Струва ми се, че те ще се опитат да намерят някакъв път за запазването на единството на блока.