Старият финансов модел все още се надява на възкресение

Голямата трагедия на науката, казва Томас Хъксли, английски биолог от 19-и век и пламенен защитник на Дарвин, е когато екзекутира една красива хипотеза с някой грозен факт.
От миналата есен чак до тази година политици, умници, регулатори и банкери в един глас обявяваха края на стария финансов свят и началото на нещо ново. Преосмисляхме всичко – от ролята на банките до инвестиционните теории. Тоест, грозните факти на финансовата криза смазаха старите хипотези за ефективните пазари и другите любими модели.
Но почти година след колапса на Lehman Brothers – най-грозния от всички факти, се забелязват все по-малко сигнали за ново мислене или дори за желание да му се даде шанс. По-миналата седмица председателят на британската Служба за финансов надзор (FSA) лорд Търнър бе сгълчан, че се осмелява дори да предполага, че не цялата банкова дейност е обществено полезна и че трябва поне да обмислим начини за възможно съкращаване на тази активност. Той има основание да настоява за обществен дебат. Но явният отказ от преосмисляне на цялостния регулаторен модел е очевиден в инвестиционния свят.
Миналата седмица пазарите се чувстваха в период на застой, предшестващ прилива или отлива. С водовъртежи и турбуленция, но не и ясна посока. След шестмесечния ход нагоре на фондовите пазари почивката за глътка въздух бе очаквана, поне докато инвеститорите се попитат: „А сега накъде?“
Както винаги, фокусът бе върху прогнозите, че следващата година ни очакват икономически растеж и корпоративни печалби въз основа на хипотезата, че двете са свързани и заедно стимулират акционерната възвращаемост.
Вероятно именно от тази хипотеза трябва да започне преосмислянето на инвестиционния свят. Според дългосрочните данни връзката между възвращаемостта на фондовите пазари и икономическия ръст не е особено очевидна – някои от страните с най-слаб ръст имат най-добрата (съобразени с инфлацията) възвращаемост на пазарите.
Пол Марсън от швейцарската частна банка Lombard Odier казва: „Проблемът с ортодоксалната хипотеза е пренебрегването на факта, че растежът се нуждае от финансиране и е важно как ще бъде осигурено то.“
Това е по-скоро преосмисляне, отколкото ново мислене, тъй като Марсън защитава завръщането на добрата стара инвестиционна стойност, при която възвращаемостта зависи не от това, къде очаквате да се озовете (планирания ръст), а как ще правят инвестициите ви с парите (реинвестиране, разпределяне към служители, мениджъри и акционери).
С други думи, инспектирате и надзиравате инвестициите индивидуално.
Това все пак не отдалечава на милиони километри подхода, защитаван от Джером Буут от Ashmore, който призовава инвеститорите да вложат до половината от портфолиото си в развиващите се пазари, като разпределят отделните си залози или според оценката на БВП (която ще ви отведе до ръст от 35%), или според еквивалентната покупателна сила, която би била по-близо до 50%.
Това обаче не е очевидно за бизнеса. Според Буут предпочитанието на инвеститорите да разпределят фондовете въз основа на пазарната капитализация и стремителността на индексите е било късогледо и е създало балоните.
Намалете ролята на индексите и ще промените целия модел на инвестиране. Индексите с техния набор от граници и измерватели помагат за дефиниране на класовете активи и подобно на модните гурута задават тенденциите с избора си какво да включат. „Индексите обаче улавят не инвестируемите вселени, а онези, в които инвестициите са лесни – доста съществена разлика, казва Буут. Пазарните граници предпочитат икономиките, в които фирмите са финансирани предимно чрез публично оферирани акции и облигации. Но има много различни форми на капитализъм.“
Обща тема за двата подхода е, че правят крачка назад от стадното мислене, което преследва пазарния импулс, изостри пазарните колебания в последните две години и стимулира кредитния балон в годините на бума.
Разбира се, имаше причина индексите да бъдат развити. Те предоставят удобни референтни точки и измервателна система, която всеки може да ползва. Проблемът е, че подобно на публичните кредитни рейтинги те имат някои ограничения, които лесно биват пренебрегвани в добри години.
„Известен мързел цареше в инвестиционния свят, обяснява Марсън. Хората обичат разказите, особено онази привидно интуитивна история, че бързо растящите икономики са добре дошли за пазарите.“
Другият общ момент, споделен от двата подхода, е, че се нуждаят от доста повече предварителна работа. Този стил на активно, ангажирано инвестиране не е по вкуса на всеки. Но всички инвеститори, пасивни или не, се изправиха пред грозните факти и ще трябва да се постараят да изработят нови хипотези.

Дженифър Хюз, ФТ