Строга ли е „строгата“ политика на ЕЦБ към банките?

Глобалната икономика сякаш прекъсна рязкото си пропадане към бездната и централните банкери получават възможност да си поемат дъх. Така при последното заседание на Европейската централна банка (ЕЦБ) лихвеният процент остана без промяна за трети пореден месец при ниво от 1 на сто.
Ръководителите на институцията не се изкушават да последват повечето от останалите водещи централни банки и не предприемат нови понижения, които да доближат лихвения процент до 0%. Мотивът – ЕЦБ остава консервативна и няма да си позволи драстично облекчаване на кредитните условия на цената на риск от инфлация.
Този подход на банката, който мнозина определят като строг, може да изиграе негативна роля за доверието в институцията като цяло. Причината за това е, че на практика политиката на ЕЦБ изобщо не е толкова строга, колкото се описва от нейните ръководители, се казва в анализ на The Economist.
Доказателство за това са пазарните лихвени проценти, които показват, че кредитните условия в еврозоната са по-благоприятни от където и да било заради различните програми на ЕЦБ за увеличаване на пазарната ликвидност. От миналата седмица насам овърнайт лихвите в еврозоната са на рекордно ниски нива от под 0,3 на сто, което е по-ниско от овърнайт лихвата във Великобритания и съвсем малко над лихвата в САЩ.
През октомври, непосредствено след колапса на инвестиционната банка Lehman Brothers, ЕЦБ реши да предложи на банките в еврозоната толкова много пари в брой, колкото те пожелаят и то при лихвен птоцент, равен на основната лихва. За обезпечение на заемите беше приета широка палитра от финансови инструменти, а падежът на кредитите беше шест месеца.
В същото време бяха предприети допълнителни тримесечни и шестмесечни програми за рефинансиране, които позволиха на банките да се обръщат към ЕЦБ при всяка своя нужда от налични пари.
Либералните действия на институцията продължиха и през миналата седмица, когато ЕЦБ предложи на банките нови кредити в неограничен размер – този път с падеж чак след една година и лихвен процент от едва 1 на сто. Като следствие от операцията банките от еврозоната получиха колосалните 442 млрд. евро. Именно това отключи пътя на овърнайт лихвите надолу.
Резултатът от действията на ЕЦБ е такъв, че банките могат да заемат кредити в евро при по-ниски лихви спрямо кредитите в паундове, независимо дали става дума за падеж след 3, 6 или 12 месеца.
Тази политика на централната банка на еврозоната може да бъде разкритикувана по няколко основни направления. Първото е, че тя е категорично компромисна – обслужва интересите и на по-агресивно настроените, и на по-пасивните членове на ръководния орган на институцията, което не дава ясна посока за бъдещите намерения на банката. Само чрез изтегляне на ликвидност тя може рязко да повлияе на пазарните условия и да вдигне овърнайт лихвите, което поставя известни рискове пред финансовата институция.
Критика може да бъде направена и от гледна точка на това, че ЕЦБ дава на банките неогрничена ликвидност, но без да се предприемат стъпки за освобождаване на банковите баланси от лошите активи. Така например в САЩ и на Острова централните банки започнаха изкупувания на некачествени активи, с което освобождават на банките свеж ресурс за кредитиране. Това означава, че при изтегляне на ликвидността от страна на ЕЦБ може да се окаже, че банките са в доста незавидно състояние.
Вглеждане в политиката на ЕЦБ показва, че институцията не се намесва и в помощ на европейските правителства. Тя не изкупува държавни облигации, емитирани от правителствата и сякаш по-скоро вреди на пазара. Ако институцията се намеси на пазара на държавни облигации, вместо да излива кредити към банките, то тя би раздвижила значително интереса към облигационния пазар.
Самите правителства пък няма да изпитват голяма трудност при реализиране на емисиите, които като правило са нискорискови, но в настоящия момент се търгуват на ниски цени. Причината е огромната нужда на държавите от пари за запълване на бюджетните дефицити, която сваля значително цената на облигациите и допълнително натоварва бюджетите.
Несъмнено подходът на ЕЦБ има и положителни страни, като например възможността за рязка смяна в курса тогава, когато се появят сигнали за инфлация. Положително е и това, че банките са оставени да се борят с лошите активи и трудностите си сами. Възможно е обаче инфлацията да се забави силно заради проблемите на пазара на труда, а в борбата си за спасение банките да спрат изцяло кредитирането.
Това би означавало провал на Европейската централна банка и нейната политика и несъмнени проблеми за еврото, което и без това не е особено стабилно през последната година.

финанси