Съдът в Страсбург се захвана с гражданската конфискация в България

В последния ден на февруари Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург съобщи на българското правителство за шест жалби на български граждани за нарушени права в процедурата по гражданска конфискация срещу тях и семействата им.

Това е първата ударна порция дела по тази тема, а с тях съдът в Страсбург дава ясна индикация, че ключовият въпрос е за връзката между отнетото имущество и твърдяното извършено престъпление. Проблем, който правозащитната общност у нас отдавна очерта като основен при прилагането и на трите конфискационни закона до момента.

Като част от този дебат в началото на декември Общото събрание на Гражданската колегия (ОСГК) на Върховния касационен съд (ВКС) обяви тълкувателно решение, според което не може да се иска конфискация на едно имущество като незаконно придобито, ако наказателното дело, по повод на което е започнала процедурата по конфискация, бъде прекратено. Парламентарното мнозинство светкавично предприе мерки да обезсили това решение, като изрично записа в закона точно обратното – прекратяването на наказателното дело, дори и оправдателната присъда, не са пречка за конфискация, макар нищо да не свързва имуществото с престъпление или нарушение, информира в.Капитал.

Приоритетните въпроси са три

Макар че жалбите са заради процедури, проведени по първия конфискационен закон – Закон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (ЗОПДИППД), действал от 2005 г. до 2012 г., те повдигат въпроси, които и към момента са първостепенни по темата. По всички тези жалби ЕСПЧ задава на българското правителство три еднакво формулирани приоритетни въпроса:

1. Дали конфискацията е в съответствие с чл. 1 от Протокол № към Конвенцията, който защитава правото на собственост? В частност дали е установено в достатъчна степен, че отнетите активи са били приходи от престъпление?

2. Каква е оценката за методиката за изчисляване на приходите и разходите на засегнатите, като се отчете, че става въпрос за придобивки в продължителен период от време, което води до риск от неточност и несигурност?

3. Може ли процедурата по конфискация да се счита справедлива (в контекста на правото на справедлив съдебен процес по чл.6§1); дали засегнатите са разполагали с ефективно средство за защита?

От 2005 г. насам българските власти приеха последователно три закона за гражданска конфискация, различна от конфискацията в наказателния процес. И всеки следващ дава все по-голяма възможност за произвол и избирателна репресия. „Отвързването“ на конфискацията от наказателното производство и откровеният волунтаризъм при изчисляване на приходи и разходи доведе до абсурди, част от които вече са в Страсбург – отнемане на имущество, придобито преди извършване на престъплението или на наследени семейни имоти, конфискация по повод престъпления, които не могат да генерират доходи, като например незаконно държане на шепа патрони, отнемане на имущество, което би следвало да принадлежи на предполагаемата жертва от престъпление, и т.н.

financebg.com