Съсипаха “Балкан” в африкански стил

Гад Зееви превърна 50 млн. приходи на авиокомпанията в кредити

Данните от спецслужбите може да превърнат Костов в клиент на прокуратурата

Продажбата на авиокомпания „Балкан“ влезе в историята като най-скандалната приватизационна сделка. Въпреки това досега никой не е изправен пред съда като виновник за нея. Вътрешният министър Румен Петков обаче поиска от НСС, НСБОП и ДНСП всички сигнали по сделката. Ако службите извадят на светло закононарушенията около раздържавяването, клиенти на прокуратурата могат да станат бившият премиер Иван Костов, ексминистрите Муравей Радев и Вилхелм Краус и тогавашният шеф на АП Захари Желязков.

„По-добре късно, отколкото никога.“ Този рефрен от една популярна песен особено приляга на поредното разследване на най-скандалната сделка у нас – тази за раздържавяване на авиокомпания „Балкан“. Защото скандални сделки в най-новата история на България има много. Но такова мащабно източване на милиони долари веднага след продажбата на голяма национална компания, имаща огромно значение за цял един отрасъл от икономиката ни, с последващото й ликвидиране, никога не е имало. И едва ли ще има. Така че усилията на вътрешния министър Румен Петков да разкрие далаверите на бившите управляващи около продажбата и последващата бърза ликвидация на авиокомпания „Балкан“ заслужават най-малкото адмирации. При това тук не става дума само за ровене на архивите от недалечното ни минало. А за сериозен опит

да бъде предотвратено ново източване

на десетки милиони държавни средства по дела, които купувачът и унищожителят на „Балкан“ – Гад Зееви, все още води срещу държавата в София и Париж.

„Балкан“ – най-голямата авиокомпания в бившия източен блок след могъщата „Аерофлот“, бе продадена на 30 юни 1999-а късно вечерта на израелския консорциум „Зееви холдинг“ – „Кнафаим-Аркиа холдинг“. Още преди избирането на купувача и подписването на договора се вдигна шум за незаконни сделки (закупуване и бързо източване на компании) на „Зееви холдинг“ в Африка. Никой не обърна внимание на това и договорът беше сключен. А редно би било Вилхелм Краус като председател на междуведомствената комисия по продажбата на „Балкан“ и министър Муравей Радев – под чието пряко управление беше превозвачът, да се поинтересуват от това.

Само пет месеца, след като купи 75% от акциите на „Балкан“, Зееви посегна на акциите на превозвача в Международната асоциация за въздухоплавателни съобщения SITA. В писмо до тогавашния изпълнителен директор на „Балкан“ Андрю Грей от 7 януари 2000 г. SITA съобщава, че през декември 1999 г. е успяла да продаде 108 432 броя депозитарни сертификати, собственост на „Балкан“, по $87,46 всеки за сумата от $9 484 149. Тези 108 432 депозитарни сертификати са част от общо 320 379 броя, които „Балкан“ е притежавал към датата на продажбата – 30 юни 1999 г. малко преди да приземи „Балкан“ на 14 февруари 2001 г., Зееви

продаде и останалите акции в SITA

Всъщност още преди да започне разпродажбата на акции в SITA, Гад Зееви вече твърдо е сложил ръка върху всичките текущи приходи на „Балкан“. За целта с телекс от 8 ноември 1999 г. дясната ръка на Гад – тогавашният финансов директор на „Балкан“ Йехиам Мар-Хаим, нарежда на представителствата на превозвача в чужбина да превеждат всичките приходи над $500 по сметката на „Болкън еърлайнз холдинг Би. Ви.“ в ИНГБанк, Амстердам. Фирмата е собственост на Зееви. По нейна сметка се стичат огромни приходи. Те се връщат обратно в „Балкан“, но вече като кредити. Така от 5 декември 1999-а до 13 декември 2000 г. между авиокомпанията и мажоритарния й акционер са сключени

осем договора за кредитиране

Заемите са сключени при 10 1/8% месечна (!) лихва и обезпечени 200% (!) с активи на „Балкан“. По-късно, при обявяването на авиокомпанията в несъстоятелност през март 2001 г., благодарение на тези „заеми“ Зееви се опита да се нареди сред най-големите кредитори на „Балкан“.

Делото по признаването им от съда все още тече.

Цялото това източване става под носа на Иван Костов, неговите министри на финансите и транспорта Муравей Радев и Вилхелм Краус и на шефа на АП Захари Желязков. Последният по закон трябваше да осъществява следприватизационния контрол по сделката. За тези и други далавери на Зееви те бяха своевременно уведомявани от Националната служба за сигурност. Но реагираха по схемата „Кучетата си лаят – керванът си върви“.

Белчо ЦАНЕВ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *