Тихата война в НАП – Пловдив не спира

 
На 1 октомври т.г. заместник изпълнителният директор на НАП Христо Костадинов оповести заповедта на Красимир Стефанов на среща с данъчните служители в Пловдив в понеделник и Брънчев зае стола на Сергей Маринов. Досегашният териториален данъчен директор Маринов пък се върна в зам.-директорския кабинет. Рокадата, която изглеждаше невъзможна, се случи.  
Сбогуването с Брънчев – 7 август 2009 г.
Наскоро назначеният финансов министър Симеон Дянков пристигна за среща с пловдивския бизнес в х-л “Империал” на 6 август 2009 г. След като на другата сутрин изпи кафето си в хотела, Дянков посети първо митницата, после НАП-Пловдив. Там събра администрацията и оповести решението си за освобождаване на тогавашния директор на “Обжалване и управление на изпълнението” Георги Търновалийски и на териториалния директор Николай Брънчев. Формата бе “по взаимно съгласие”. Двамата данъчни директори се подписаха и напуснаха. Версията за освобождаването на Търновалийски беше пределно ясна – контактите му с Георги Гергов. Съпругата му Паулина Търновалийска и в момента е един от директорите на Международния панаир. А самият Георги Търновалийски миналата година бе кандидат за кмет на Пловдив на БСП, чийто областен председател е Гергов.
Две бяха възможните причини за изгонването на Брънчев. Едната беше политическа и е базирана на членството на териториалния директор в БСП и близките му връзки с бившия министър на вътрешните работи Михаил Миков (двамата са от едно село – Кулата). Втората причина е по-дълбока и е свързана с източването на 9 милиона лева чрез ДДС измама. Втората причина всъщност е по-известна като аферата “Младо вино”.
Подпис за 9 милиона лева
Аферата “Младо вино” бе разработка на ДАНС и гръмна година преди Николай Брънчев да бъде освободен от директорския пост. ДАНС проведе операцията, след като получи сигнал от спецсекцията за анализи в Националната агенция по приходите. В хиляди публикации след това бе разяснено как е станало източването на 9 милиона лева от хазната. В основата на схемата бе собственикът на Винпром Брезово Радослав Илиев и шефът на избата Ивайло Делчев, който впрочем е бивш данъчен. Измамата на държавата е била замислена чрез продажби и препродажби на сгради, с непрекъснато растяща стойност и съответно ДДС.В хода на разследването бе станало ясно, че вместо за обичайния срок от 30 дни, при законен 45 дни, разрешението за възстановяване на ДДС на играчите е ставало в някои случаи за 3 дни.Според данъчните правила, когато данъкът, който подлежи за възстановяване, е по-висок от 100 000 лева, се изисква подписът на териториалния данъчен директор или на неговия заместник. В случая Брънчев се е разписвал върху актовете за възстановяване, като не ги е получавал със служебната поща, а са му носени на ръка. Тогавашният данъчен директор си е слагал подписа, без да се разпореди за ревизия – практика, която се сочи за нормална дори и при най-слаби съмнения на инспекторите. С всеки подпис Брънчев е кеширал прибирането на все по-растящи суми от ДДС, докато общият им сбор е станал около 9 милиона лева. И тогава ДАНС запали фитила и бомбата гръмна. Напълно възможно е директорът Брънчев да е проспал догадката за далаверата с ДДС. Загубата за държавата обаче си остава факт.След разкритията на агенцията за национална сигурност няколко данъчни инспектори бяха уволнени, други напуснаха сами – общо 7 души загазиха. Самият Николай Брънчев получи административно наказание – последно предупреждение, и си запази поста. Временно – до изборната победа на ГЕРБ.
Административна грешка с фаталните последици
Когато Симеон Дянков реши да се освободи от Брънчев, в НАП са изготвили заповедите на Брънчев и Търновалийски за напускане по взаимно съгласие. Двамата са се подписали и процедурата уж е приключила. Но не съвсем. Тази странно неизпипана процедура завлачи след това 3-годишна опашка. Странна, защото е дело на юридическия апарат на НАП, за който е трудно да се предположи, че допуска подобни елементарни грешки.Според действащите правила, когато държавен служител напуска по взаимно съгласие, трябва да е изпълнено поне едно от две условия. Първото е напускащият да е подал по надлежния ред молба за освобождаване. Ако това не е факт, както е в случая, тогава се прилага вторият вариант – шефът, в случая Красимир Стефанов, е трябвало да изготви мотивирано предложение за освобождаване на съответния служител. В случая с Брънчев това не е било спазено. Той просто се подписал на крайния документ – заповедта за освобождаване. После си събрал багажа, напуснал НАП-Пловдив и завел дело срещу НАП.През октомври 2010 г. Върховният административен съд решил, че Брънчев е освободен неправомерно, и го възстановил на поста, присъждайки обезщетение за пропуснати ползи в размер на 15 000 лева. Принуден от съда, Красимир Стефанов го възстановил като директор на НАП-Пловдив, но за един ден. След което, спазвайки вече процедурите, издал заповед, че го освобождава. В предложението към заповедта той се мотивирал с факта, че от 1 януари 2010 г. структурата на НАП е променена, което е променило и длъжностната характеристика на териториалния директор. Освен това постът “териториален данъчен директор” бе зает след конкурс, в който Брънчев не е участвал.След повторното му освобождаване Николай Брънчев отново завежда дело в Административния съд, в което обжалва заповедта. В първите месеци на тази година ВАС повторно го възстановява като директор. В решението е записано, че образователният му ценз и професионален опит позволяват той да заеме шефското място и че новата структура в НАП не променя условията за поста “директор”.
Красимир Стефанов мълчи
Защо шефът на приходната агенция Красимир Стефанов не е предприел нищо цели 8 месеца след съдебното решение, си остава загадка. Той е бил длъжен да изпълни решението на ВАС до един месец. Брънчев също е кротувал през това време. Малко преди връщането му Сергей Маринов, който в продължение на 3 години е бил териториален директор, подава молба за освобождаване от поста и заемане на предишното зам.-директорско място.От пресцентъра на НАП обясниха рокадата с решението на ВАС и отказаха други коментари.
Един въпрос
Цялата история в крайна сметка опира до един въпрос:Дали управленският апарат на НАП е надигран поради юридическа небрежност? Или се е оставил да бъде надигран?

Надя Петрова, в-к „Марица“

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *