Треска за злато

Разцветът на покупките на физическо злато беше в началото на 80-те ,когато кюлчетата достигнаха пикови стойности в реално изражение. Сега бизнесът отново е във възход. Според Световния съвет по златото, търсенето на дребно през четвъртото тримесечие на 2008 г. е било почти 5 пъти от това през същия период на 2007-а. Дилърите съобщават за изблик на интерес от тези, които се безпокоят за сигурността на банките или просто поради липсата на привлекателни алтернативи на нищожните депозитни лихви и колебливите фондови пазари.
Сандра Конуей от ATS Bullion казва, че интересът е нараснал след фалита на Лемън Брадърс през септември. „Хората искат да имат нещо осезаемо в ръцете си като защита”, казва тя. Един от клиентите спестявал всичките си монети от по две лири, докато имал достатъчно да си купи суверен, златна монета, сечена от британската държава. Но монетите се търгуват с надбавка, както заради ценността им поради тяхната дефицитност, така и заради разходите по отсичането; според Конуей крюгерандите, монети от Южна Африка вървят с 13% над тяхната спот цена.
Алтернатива са златните кюлчета, където надценката намалява значително, до около 5%. Едно кило струва около 20 000 лири. Оливър Темпъл, който развива Gold Investments, бизнес, започнат още от баща му, след известно тършуване в чекмеджетата калъп от една тройунция – отломък, който сега струва повече от 900 долара по текущи цени. „Хората предполагат, че, ако всичко друго върви на зле, златото ще запази стойността си”, казва той.
Може да изглежда странно, че хората искат да поемат риска да държат злато в къщи или да плащат за съхраняването му в банка, след като могат да инвестират във фондове от типа ETF, които следят движението на златото. Но Конуей казва, че хората са подозрителни и не вярват, че претенциите им към златото, държано в даден ETF, ще бъдат удовлетворени.
Дали е така или не, но старомодните монети досега бяха силен залог. Конуей например изтъква, че един крюгеранд, купен за около 200 лири през 2005 г., сега струва повече от 700 лири.

По ”Икономист”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *