Турската лира с ново историческо дъно спрямо долара

Турската лира отслабна под нивото от 8 лири за долар за първи път в историята си, на фона на задълбочаващия се скептицизъм по отношение на усилията на централната банка да укрепи валутата в момент на нарастващо геополитическо напрежение.

Лирата падна с 1.3% до 8.0667 за щатски долар, преди да се търгува с 0.9% по-ниско към обяд в Истанбул. Това беше най-големият спад сред валутите на развиващите се пазари в понеделник и удължи деветседмична поредица от загуби, което е най-дългият път от 1999 г. насам, информира .infostock.bg.

Турската централна банка разтърси инвеститорите миналата седмица, като неочаквано задържа лихвените проценти – ход, който спря краткото възстановяване на валутата преди решението. Регулаторът вече изразходва валутните резерви по-бързо от всяка друга голяма развиваща се икономика, за да се опита да подкрепи лирата. Чуждестранните инвеститори са продали 13.3 млрд. долара турски акции и облигации тази година, най-много от поне 2005 г. насам.

Интересът на чуждестранните инвеститори към турските активи допълнително се изчерпва от поредица от геополитически рискове. Правителството на президента Реджеп Тайип Ердоган е изправено пред възможни санкции от страна на САЩ заради закупуването на ракетна система от Русия и участва в териториални спорове в Източното Средиземноморие и Кавказ.

Държавни заемодатели са продали поне 400 милиона долара в понеделник, според двама души, запознати с въпроса, които поискаха да не бъдат идентифицирани, тъй като подробностите не са публични.

Държавните банки не коментират интервенции на валутния пазар. Междувременно централната банка отпусна 5 милиарда лири (623 милиона долара) чрез традиционния си репо-търг на 14.75%, което е в по-високият край на нейния лихвен коридор, се казва в изявление на паричната власт.

Продажбата на лирата може да бъде преувеличена, според Пьотр Матис, стратег на развиващия се пазар в Rabobank в Лондон. Индексът на относителна сила за двойката долар-лира се е преместил над 70 за първи път от седмица, ниво, което предполага, че валутата може да промени своя ход.

И все пак, „пазарът беше оставен дълбоко разочарован след срещата от миналата седмица“ на централната банка, каза Матис. „Пътят на най-малката съпротива все още е изкривен нагоре поради нарастващите опасения относно санкциите и геополитическото напрежение.“

В неделя президентът Ердоган предизвика САЩ да санкционират страната заради закупуването на руски системи за противоракетна отбрана С-400. Той също така засили критиките към европейското отношение към мюсюлманите, като повтори атака срещу френския си колега Еманюел Макрон, като предположи, че се нуждае от психиатрична помощ.

Лирата е загубила над 25% тази година, най-лошо представящата се валута на развиващите се пазари след бразилския реал. Индексът на банките Borsa Istanbul се търгуваше с 1.9% по-ниско.

преди 18 часа

Турските проблеми не са от вчера

„Анкара е поставена в затруднено положение и няма лесен изход от нито един от конфликтите, в които се оказва въвлечена от страх да не изглежда слаба в страната или в международен план“, каза Агате Демараис, глобален директор по прогнози в Икономическото разузнавателно звено .

„Следователно има малък шанс Турция да се стреми да смекчи напрежението във всеки от конфликтите, в които е основен играч. На свой ред това означава, че е налице по-нататъшна волатилност за лирата“, смята още Демараис.

Американските санкции срещу Турция „стават очевидна възможност“, предупреди Демараис, отбелязвайки потенциалните противоположни ветрове пред Турция, ако демократът Джо Байдън спечели президентските избори в САЩ. „При администрацията на Байдън САЩ също би трябвало да заемат по-твърда позиция срещу Турция. Ако САЩ продължат със санкциите, повторение на финансовата криза на Турция през 2018 г. изглежда възможно и би провалило икономическото възстановяване след коронавируса.“

Геополитическото напрежение е само част от историята

Но геополитиката е само една част от историята, каза Ерик Мейерсон, старши икономист в Handelsbanken Macro Research в Стокхолм.

„Финансовите проблеми на Турция са по-дълбоки и са свързани с промените в политическите институции – с други думи степента, в която страната е станала по-авторитарна“, каза той пред CNBC. Това се прояви под формата на по-голяма намеса в изготвянето на политиките на централната банка от президента Реджеп Тайип Ердоган и по-малка независимост на финансовите институции като цяло, което силно натежа върху доверието на инвеститорите.

financebg.com