Турция и ЕС – приятел в нужда се познава

И в най-добрите приятелски отношения настъпва момент, когато приятелите си казват директно в очите какво не им харесва в приятелството. Нещо такова се получи между Турция и Европейския съюз на 5 октомври, когато в Брюксел на официално посещение пристигна турският президент Реджеп Тайип Ердоган. Напрежението между старите приятели се виждаше във всички публични изяви с участието на турския президент в Брюксел, като заявките за добрите приятелски отношения не помогнаха да се заличи впечатлението, че двете страни са се отдалечили значително една от друга. Процес, който тече от доста години и очевидно е назрял моментът приятелите да си кажат някои неща в очите. Уви, това беше неприятно преживяване за ЕС, който получи лекция по хуманизъм от страната, за която Европейската комисия сигнализира всяка година в докладите си за напредъка, че нарушава човешките права, че упражнява натиск върху съдебната система и медиите, и че не решава проблема с насилието над жени и деца, и принудителните бракове.

Отношенията между Турция и ЕС захладняха значително през последните години заради стабилния антидемократичен курс, който Реджеп Тайип Ердоган, изкарал три непълни мандата като министър-председател, а сега президент на страната, поведе през десетилетното си управление. Освен завоя към авторитаризъм, проблем в турско-европейските отношения си остава липсата на ясен и категоричен отговор от страна на ЕС и всички негови членки дали приемат Турция да стане един ден член на Съюза. Преговорите на Турция за членство са в застой от много години заради ветото на Кипър и Франция, но извън конкретните причини зад блокадата стои именно колебанието на страните-членки дали Турция с многомилионното си мюсюлманско население може да бъде част от европейската ценностна система. Ситуацията се усложнява допълнително от това, че макар Турция да заявява всеки път, че стратегическият й избор си остава членство в ЕС – нещо, което г-н Ердоган изтъкна и на 5 октомври в Брюксел – всъщност през последните години страната се отдалечава значително от европейската ценностна система, което прави подновяването и успешното приключване на преговорите все по-нереално.

От началото на сирийската криза обаче, ЕС се опитва да смекчи отношениято си към Турция в знак на признателност за хуманитарните усилия на страната и за външнополитическата роля на Турция в региона. Това смекчаване се материализира в отварянето на една-единствена преговорна глава за последните 4 години и размяната на високопоставени посещения. Междувременно, Турция стана силно нетолерантна към менторското отношение на ЕС и направи многократно заявки да бъде третирана като равностоен партньор. На 5 октомври се забеляза нещо повече от това – размяна на ролите. От страна, на която ЕС размахва пръст, Турция се превърна в ментор. ЕС не направи нищо за да помогне на Турция да се справи с бежанския наплив и покачването на напрежението в Близкия изток до момента, в който напливът не достигна европейските брегове.

Шефът на Европейския съвет Доналд Туск беше достатъчно откровен в понеделник, за да признае публично след срещата си с Реджеп Тайип Ердоган, че именно заради бежанската криза е решил преди няколко седмици да засили контактите на ЕС с Турция. Не защото мястото на Турция е в ЕС и Съюзът трябва да помага на своите кандидатки, а защото има нужда от Турция. Той изброи, че само в рамките на месец е имал срещи с президента и премиера Давутоглу. Нещо повече, заяви, че ЕС вече е готов да обърне внимание на дългогодишните искания на Турция, най-вече за премахването на визовия режим. Освен Доналд Туск, готовност не само да чуят, но и да изпълнят някои от исканията на Ердоган демонстрираха и шефовете на Европейския парламент и Европейската комисия Мартин Шулц и Жан-Клод Юнкер.

От изявленията на Доналд Туск и Мартин Шулц лъхаше хлад и неудобство. Приятелство можеше да се усети единствено в отношенията между ветерана Ердоган и европейския му еквивалент Жан-Клод Юнкер, който е също с безпрецедентно дълга биография като премиер на Люксембург и като фактор в европейската политика. Но по време на изявленията на турския президент у всички се усещаше неудобство и дискомфорт.

Не вие, а ние сме застрашените

След срещата си с Доналд Туск турският президент изнесе лекция, която накара бившия полски премиер да се чувства неудобно на мястото си. Г-н Ердоган се целеше в най-слабите места на ЕС и изглеждаше тържествуващ. „Турция е страна, която в продължение на 4 години държи вратите си отворени за всички тези хора, които бягат от конфликта в Сирия и Ирак. И ние сме тези, които им предоставиха помощ и се грижиха за тях на най-високо ниво. Направихме това без никаква дискриминация. Не сме изпращали хората, дошли в Турция, в други държави“, каза той, очевидно в отговор на изявленията на европейски лидери от централна Европа, които изразяваха религиозни предпочитания към бежанците, и насистемата за релокацияна бежанците от най-засегнатите държави към вътрешността на Съюза. Ердоган припомни, че в момента в Турция се намират близо два и половина милиона бежанци, от които 300 хиляди са от Ирак, а останалите – от Сирия. До момента, каза той, Турция е похарчила 7.8 милиарда долара за тях, докато цялата чуждестранна помощ, която страната е получила, е 417 милиона долара.

„И въпреки това, ние продължаваме нашата политика на отворени врати“, натърти турският държавен глава. Той продължи да удря по болните места на Европа като заяви, че от началото на годината турската брегова охрана е спасила 600 хиляди души в Егейско и Средиземно море. „Не ги оставихме да умрат“, подчерта той. Лекцията му продължи с това, че турците са отворили вратите и сърцата си за бежанците. Мнозина турци са отворили домовете си и са споделили вечерята си с бежанците. Реджеп Тайип Ердоган се въздържа да обвини директно европейските си партньори, че не правят същото, като се задоволи да каже само, някак без връзка с останалото, че „Отскоро наблюдаваме как европейските страни се сблъскват лице в лице с търсещите убежище. И нашите европейски приятели полагат усилие да изработят обща позиция по отношение на проблема“.

Отново индиректно Ердоган каза, че не ЕС, а Турция е застрашената отбежанската криза, тъй като споделя 911-километрова граница със Сирия и 350-километрова с Ирак. С демонстратвно превъзходство над домакините си турският президент отправи още една, този път по-директна критика към европейските страни – отношението им към археврага в турското общество – ПКК. Ердоган припомни, че ПКК е терористична организация точно колкото е и Даеш (Ислямска държава). Няма добри и лоши терористи, каза той и припомни, че макар ПКК да е призната като терористична организация от ЕС, все още някои страни не прилагат това на практика. „Искрено се надявам, че нашите европейски приятели ще демонстрират необходимата чувствителност по този въпрос“, каза той.

Отговорът от страна на ЕС беше хладен. Доналд Туск се въздържа от излишни демонстрации на приятелски отношения като строго заяви, че без съмнение Европа трябва да управлява по-добре границите си, но че същото се очаква и от страна на Турция. „Ситуация, при която стотици хиляди хора бягат към ЕС през Турция трябва да бъде прекратена. Не можем да направим това сами, нуждаем се от турската страна“, заяви Туск и припомни, че трябва да се спазват правилата и споразуменията, включително и споразумението за реадмисия, което беше подписано през 2013-а година, а влезе в сила на 1 октомври миналата година.

От медийната свобода до пропагандата

Отношението към и с медиите е особено показателно за нивото на демокрация в дадена държава. По време на посещението си в Брюксел турският президент не остави никакво съмнение, че медиите не са му в дневния ред. По време на нито една от публичните му изяви след срещите му с лидерите на трите европейски институции не бяха предвидени въпроси на журналисти. Само изявления. От изказванията на европейските лидери стана ясно, че единствено председателят на Европейския парламент Мартин Шулц е повдигнал въпроса за свободата на медиите в Турция. Той подбираше внимателно думите си и не изглеждаше въодушевен от срещата си с турския президент. Каза, че тя е била „доста интензивна размяна на гледни точки относно отношенията между ЕС и Турция“. Добави, че е изслушал внимателно позициите на турския президент. „Мисля, че не е изненада за вас, че президентът Ердоган не обърна най-голямото си внимание на темата [за медийната свобода] в нашия разговор, но аз повдигнах въпроса“.

По думите на Шулц, Ердоган е поискал ЕП да проведе балансиран дебат за Турция в сряда и да приеме балансирана резолюция, когато става дума за вътрешната сигурност на страната. Шефът на Европарламента е информирал турския президент за притесненията, които мнозина членове на ЕП имат относно медийната свобода и независимостта на журналистите. Притеснения за медийната свобода има и ЕК, в чийто миналогодишендоклад[на английски език] за напредъка на Турция към европейско членство пише, че свободата на изразяване е била силно ограничена с поправките в закона за интернета. Всеобхватната забрана на YouTube и Twitter е силно притеснителна, се казва в доклада. Тези забрани обаче по-късно бяха отхвърлени от Конституционния съд. Докладът посочва също, че държавни представители на Турция продължават да правят изявления, „които имат заплашителен ефект върху медиите. Това, заедно със структурата на собствеността в турския медиен сектор, води до широкоразпространена автоцензура в пресата, както и до оставки и уволнения на журналисти“.

Въпреки тази тежка оценка на ЕК, шефът й Жан-Клод Юнкер наблегна на приятелските си отношения с Ердоган като многократно спомена думата „приятел“ или „стар приятел“ по време на краткото си изявление. Той заяви, че винаги е подкрепял процеса на реформи в Турция под ръководството на Ердоган. Бившият люксембургски премиер заяви, че силно подкрепя придвижването на въпроса с визовия режим с Турция. Каза го още преди началото на разговорите си с турския президент като си призна, че си дава сметка колко „неинтелигентно“ е това.Същевременно турският президент предупреди да се внимава с „черната пропаганда“, разпространявана в европейските медии от терористични групи. Той имаше предвид основно ПКК.

ЕС се дърпа за буферните зони

Освен добре познатите искания на Турция, Ердоган предложи още няколко неща за решаване на бежанския проблем и сирийската криза. На първо място е искането му да се създадат зони за сигурност в самата Сирия близо до границата с Турция. Според него, зоните за сигурност ще позволят доброволното завръщане на бежанците. Преди две седмици турският премиер Ахмет Давутоглу изпрати до българския премиер Бойко Борисов писмо, в което посочва, че ако не бъдат създадени такива зони за сигурност, в следващите месеци повече от 7 милиона души ще поемат от Сирия към Европа. Българският министър-председател прие тезата като своя и я отстояваше по време на извънредната среща на върха на 23 септември вБрюксел. Тя обаче се приема хладно от европейските институции. Според Мартин Шулц, решение за такава зона може да се вземе само на ниво Съвет за сигурност на ООН.

Върховната представителка на ЕС за външната политика и сигурността Федерика Могерини смята, че е нереалистично да се очаква, че сирийските бежанци може да бъдат убедени да се върнат обратно. Второто нещо, което Ердоган предложи, е обучение и оборудване на силите, които се борят с Асад, защото, припомни, че войната в Сирия е резултат от държавния тероризъм, извършван от самия Асад. На трето място той предложи създаването на зона забранена за полети.

Добър или лош диктатор?

След като си казаха всичко в очите, представителите на ЕС и турския президент се договориха за създаването на съвместна работна група, която ще търси допирателните точки между турските и европейските искания. Тогава ще се види дали доброто приятелство между Турция и ЕС е отстъпило място на прагматизъм в отношенията. Ако е второто обаче, не бива да се забравя, че руският президент Владимир Путин дълго време налагаше прагматизъм в отношенията с ЕС, за да се стигне до днешната ситуация между ЕС и Русия. Съществена разлика е, че Русия никога не е била и едва ли някога ще бъде кандидатка за членство в ЕС. И все пак, приятелството предполага споделяне на общи ценности. Въпросът е дали ЕС е готов да продаде своите в името на спасяването си от бежанския наплив. От лекцията по хуманизъм на турския президент може да се заключи, че ЕС вече веднъж е търгувал ценностите си и то вътре в Съюза в името на запазване на партийно мнозинство. Това поставя въпроса дали ако за Турция няма добри и лоши терористи, за ЕС съществуват добри и лоши диктатори.