Тъмното бъдеще на каспийското черно злато
Военните действия в Кавказкия регион ще имат не само политически, но и сериозни икономически последици. Под въпрос са плановете за разширение на южнокавказката система от тръбопроводи, по които трябва да потече петрол и газ от Азербайджан и Казахстан към Турция, а оттам към Европа и САЩ, пише Interfax. В момента доставките по трите тръбопровода на територията на Грузия, намиращи се на няколко километра от въоръжения конфликт, са прекъснати. Компанията-собственик обещава, че ще ги възобнови, веднага щом ситуацията в страната се нормализира. Първи пресъхна още преди началото на военните действия в Южна Осетия Баку-Тбилиси–Джейхан. Поводът бе взрив на 6 август в турския участък на тръбата. Отговорност пое Кюрдската работническа партия (ПКК). По-късно от Грузия обвиниха руските ВВС в целенасочени бомбардировки на магистралните далекопроводи. От руския Генщаб опровергаха категорично подобни нападки. „С цялата си отговорност заявявам, че сред целите за поразаване никога не са фигурирали тръбопроводи,“ заявил на пресконференция в Москва заместник-началникът на Генщаба генерал-полковник Анатаолий Ноговицин. Той подчерта, че в Русия осъзнават напълно възможните катастрофални последици от обстрелването на петролопроводите и затова „ние никога не сме нанасяли удари по тях.“ Според Ноговицин, Тбилиси разпространява недостоверна информация, „преценявайки реакцията на Турция, която е заинтересувана от доставките на енергийни ресурси.“ Трябва да се отбележи, че от доставките на каспийски петрол по тръбопоровода Баку-Тбилиси-Джейхан е заинтересована не само Турция. Коридорът е с мощност 1 млн. барела на денонощие, за което построяване първоначално са вложени британски и щатски капитали. Целта му е да създаде независимо от Русия трасе за транспортиране на петрол на световния пазар. Петролът тече през 450 км. на територията на Азербейджан, 235 км. през Грузия и 1 059 км. по територията на Турция и от Баку достига турското пристанище Джейхан. Оттам с танкери той се транспортира до САЩ и Европа. За в бъдеще се предвижда разширение на тръбопровода до източното крайбрежие на Каспийско море, откъдето да се прихване и петролът от Казахстан. Двете страни, Казахстан и Азербайджан горещо поддържат проекта и са готови да инвестират значителна сума в неговото развитие. С включването на доставки от находището Кашаган капацитетът на тръбата трябва да достигне 1.8 млн. дневно. Турските специалисти обещават, че ще ремонтират щетите от взрива в рамките на 15 дена. Въпреки това от BP, притежаваща тръбопоровода в консорциум, все още не са обявили пусковата дата. „Не е изключено, откриването му да се отложи заради въоръжения конфликт в Грузия,“ се казва в съобщение на Би Би Си. На 12 август пресъхва и петролопроводът Баку-Супса, предназначен за 150 хил. барела на ден. Грузинското пристанище се намира на 25 км. от Поти, където се провеждаха военни действия. От съобръжения за сигурност доставките през тръбата са спрени. Компанията BP-Azerbaijan поясни, че до нормализирането на ситуацията в региона, експортът на суров петрол от находищата Азери-Чираг-Гюнешли ще става през алтернативни маршрути, основният който е петролопровода Баку-Новороссийск. На Запад има сериозни притеснения и за съдбата на южнокавказкия газопровод Баку-Тбилиси-Ерзурум, на който Европа гледа в качеството му на своя „четвърти коридор“, заедно със съществуващите магистрали от Русия, Норвегия и Северна Африка. Към днешна дата газопроводът пренася 8 млрд. куб.м. газ от Азербайджан на година. Голяма част от доставките се купуват от Турция и частично от Гърция. За в бъдеще броят на потенциалните потребители трябва да нарасне с Израел, Италия, Македония и страни от Южна Европа. Планира се капацитетът на тръбата да достигне до 2014 г. 20 млрд. куб.м. годишно. Обсъжда се и присъединяването на Туркменистан към проекта. Доколкото обаче между Туркменистан и Азербайджан няма действащ газопровод, първоначално доставките от Туркменистан ще стават посредством плавателни съдове. През април от ЕС се договориха с ръководителите на тази страна за доставка на 10 млрд. куб.м. газ още през 2009 г. Въпреки това от 12 август Южнокавказкият газопровод не функционира. Газ, добиван от находището Шах Дениз, се прикачва на територията на Азербайджан до границата с Грузия. От BP-Azerbaijan съобщават, че експортът ще се възобнови, едва когато компанията е напълно убедена в сигурността на тръбопровода. Дългосрочната развитие на проекта в политически нестабилен регион е под въпрос.
profit.bg