Търговията със захар – една сладка стока за инвеститорите

Според някои изчисления хората произвеждат и консумират захар от 6000 г. пр. Хр. Португалците са внесли захарта в Бразилия и през 1540 г. там вече има 2 000 захарни фабрики. През 18 век европейците изграждат захрани плантации по карибските острови. От лукс за богатите, захарта бързо става любим продукт на всички. Днес тя се търгува на стоковите борси като всяка друга суровина, но с това се изчерпват всички сходства, пише Investopedia.com. Захарта се добива от захарна тръстика или от захарно цвекло. Захарното цвекло се отглежда предимно в САЩ и някои други държави с нетропически климат. Захарната тръстика расте при тропически климат – Бразилия е една от страните, в които се отглеждат най-големи количества. По-голямата част от суровината за производство на захар не се търгува на отворения пазар. Във всяка държава правителствата до голяма степен се играят роля в производството на захар. Експерти изчисляват, че едва около 20% от захарта се озовава на т. нар. „пазар на излишъка“, където производителите продават излишното си количество, на цени далеч от производствените. На този пазар не се отчитат разходите за рафиниране, доставка, транспорт и съхранение. За да се разбере един пазар, трябва да се разбере търсенето и предлагането. Тъй като захарта зависи от реколтата, за сектора има лоши и добри сезони. Най-важните фактори са времето и болестите. Други са вредителите, качеството на почвата и пр. Най-много търсене на захар има в производството на други хранителни изделия. За 2008 г. най-големи вносители са Русия, САЩ и ЕС, следвани от Япония и Китай. В последните години захарта се търси и за производство на гориво под формата на етанол. Лидер в това е Бразилия. Политиката на САЩ е да субсидира цената на захарта, като използва предимно два метода в това. Така наречената тарифна квота (TRQ) – определено количество захар може да влезе в страната на по-ниско мито, с цел да се осигури достатъчно количество за производителите и за консуматорите на справедлива цена. Другият е програмата за поддържане на цената – производството на захар в страната се подпомага от американската корпорация за кредитиране на сектора на стоките, която дава заеми на преференциални условия на производителите на захар – те получават заем за срок от девет месеца, като захарта е гаранция по заема. Ако те не успят да продадат захарта на цена по-висока от стойността на заема, правителството я иззема. Захарта може да бъде търгувана на фючърси, които са стандартизирани, което е добре, като се има предвид, че почти всяка държава произвежда захар. Най-разпространеният тип контракт е фючърс #11 тъгуван на NYMEX. Месеците за този контракт са март, май, юли и октомври, а количеството е 112 000 паунда. Минималната цена е 1/100 цента за паунд или около 11.20 долара за контракт. Търгуват се и опции за фючърси. Както и при търговията с акции, при тях има две предимства – едното е, че инвеститорът ограничава евентуалните си загуби, защото не може да загуби повече от това, което е платил за опцията. Освен това опциите по принцип са по-евтини от фючърсите, които са и доста рискови за начинаещи инвеститори в тази област. Друг начин да се тъгува със захар е с акции на компании от тази индустрия. Много инвеститори залагат на индексни фондове, обвързани с Dow Jones AIG Sugar Total Return Sub-Index например, който е подиндекс на Dow Jones AIG Commodity Index Total Return и следи представянето на фючърсите на захарта. В заключение, Investopedia.com напомня, че за начинаещи инвеститори е по-добър вариантът за търговия са опции или акции на компании от сектора, тъй като поради непрекъснатата държавна намеса, цените на фючърсите на захарта са изключително нестабилни.