Унизеният рейтинг на САЩ не предвещава спокойна седмица
В понеделник целият свят бе вперил надежди в САЩ, където политиците водиха оспорвана битка за вдигането на лимита на допустимия държавен дълг. Почти в последния момент, часове преди 2 август, когато бюджетът трябваше да извърши плащания към кредитори, за които в хазната пари нямаше, конгресмените гласуваха за допълнително вдигане на тавана с $ 2.4 трлн. Това трябваше да даде успокоение на пазарите, но нищо подобно не се случи.
Неприятни новини дойдоха от Европа, където изказвания на Жозе Мануел Барозу, Жан – Клод Трише и Оли Рен показаха, че институциите са в паника заради държавните дългове на страни от еврозоната. Във вторник обострянето на кризата пролича особено силно на облигационните пазари, когато Италия и Испания бяха подложени на инвеститорски натиск и лихвите по емитираните от тях облигации скочиха драматично.
Ден по-късно Европейската централна банка окачестви случващото се като много тревожно, но недостатъчно, за да насочи паричните си потоци от програмата за изкупуване на активи към облигациите на тези две страни.
Освен това стана ясно, че вторият пакет за спасяване на Гърция няма как да заработи веднага, тъй като правителствата на отделните държави от еврозоната се бавят в промяната на нормативната уредба, по силата на която да се отпуснат нужните средства.
За да е още по-трудно, през седмицата две централни банки – тази на Швейцария и тази на Япония, излязоха на паричните пазари и предприеха интервенции в подкрепа на националните си валути. Скъпият франк и скъпата йена правеха неконкурентен износа на предприятията, които са гръбнака на техните икономики и това бе причината за вземането на мерки. Те бяха повече от успешни, както ще видите от нивото на доларовия индекс DXY, който мери случващото се при глобалната валута спрямо основните й конкуренти.
Той понижи нивото си от 74.925 на 74.592 пункта. Доларът спадна още към еврото, като натиск тази нощ му оказа информацията, че ЕЦБ стартира изкупуването на италиански облигации в понеделник. Обединената валута скочи от $ 1.4184 на $ 1.4269. Спрямо японската йена доларът поевтиня от 79.02 до 78.42.
За капиталовите пазари всички тези драматични събития бяха повод за разпродажби. Толкова голямо бе желанието на инвеститорите да се освободят от инвестициите си в акции и да вземат парите си обратно, че борсите за ценни книжа изпаднаха в шока от 2008 година, когато световната финансова криза уплаши всички.
Ще повторим една статистика, която в DarikFinance.bg вече сме цитирали, тъй като е показателна за силата на разпродажбите от последните седмици. По данни на анализаторската компания Lipper отвъд Атлантика инвеститорите са оттеглили $ 66 млрд. от паричния пазар. Данните са към 3 август и обобщават тегленията за седмица назад. Ако се потвърдят, ще имаме доказателство за второто най-голямо изтичане на кеш от пазарите в историята им.
DOW JONES INDUS. AVG се покачи с 0.54% до 11 444 пункта. S&P 500 INDEX спадна с 0.06% до 1 199 пункта. NASDAQ COMPOSITE INDEX потъна с 0.94% до 2 532 пункта.
На седмична база индустриалният индекс изгуби 5.8%, широкият потъна със 7.2%, а високотехнологичният изгуби 8%. Аналогична е ситуацията на европейските и азиатските борси.
В същото време основната застраховка срещу загуба на стойност при парите – златото – катереше нови върхове по скъпотия, за да завърши седмицата на $ 1 663 за тройунция.
При основните стоки, които обезпечават производствата, седмицата донесе предимно спадове, защото макроикономистите заключиха, че тези сътресения ще донесат до по-слаб растеж и от там до незадоволително търсене.
Сред малкото причини, поради които петролът все пак се задържа около $ 87 за барел, бяха позитивните данни за пазара на труда в САЩ, където са били разкрити нови 117 хил. работни места (при нужни поне 245 хил. месечно). Снощната сесия за основната енергийна суровина приключи на $ 86.88 за барел лек американски с доставка през септември. На седмична база суровината изгуби 9.2%, което е втора поредна седмица на поевтиняване, след спада с 4.2% от предходната седмица.
Финанси