Финансова лабилност. МВФ на хоризонта

Напоследък в публичното пространство върви широка дискусия за необходимостта от сключване на предпазно споразумение с Международния валутен фонд (МВФ), което да гарантира финансовата стабилност на страната.

За спешно подписване на такова и евентуално отпускане на гъвкава кредитна линия при необходимост призовава опозицията. Управляващите обяснимо остават скептично настроени. Единомислие не откриваме и сред икономистите.
Идното правителство трябва внимателно да прецени какви са ползите и евентуалните рискове от подкрепата на фонда.Нуждата от такава става все по-осезаема. Изпълнението на бюджета към края на май говори, че външната подкрепа едва ли ще бъде избегната.
За и против
ГЕРБ и НДСВ смятат, че българското правителство трябва да се обърне към МВФ с предложение за сключване на предпазно споразумение и договаряне на кредит при необходимост. Споразумението с МВФ ще повиши доверието на инвеститорите в икономиката и ще гарантира дисциплина и прозрачност в правителството, аргументират се представителите на въпросните политически сили.
Скептично настроени към такова остават управляващите. От там продължават да изтъкват негативите и усукват околонуждатаот предпазна клауза с фонда. Обяснимо – заявяването на необходимост от външна подкрепа означава правителството да признае, че се е провалило.
Не виждаме необходимост от споразумение с МВФ. Такова споразумение е за държави, които не могат да си плащат сметките,категоричен еРумен Овчаров. Нямаме нужда от намордници, доказахме, че можем достатъчно добре да управляваме икономиката си,твърди шефът на Градския съвет на БСП в София.
Не можем да сключим споразумение с МВФ без плътна координация с Европейската комисия и със съответната дирекция на комисаря Хоакин Алмуня,усуква Пламен Орешарски. Такова не ни е необходимо и заради международно признатия факт, че България е сред малкото страни, които имат шанс да изпълнят фискалните си цели, обяснява финансовият министър.
Споразумението с МВФ е за страни, които не могат да се оправят сами. България може да се справи, ако има разумна политика, гарантираща стабилността, посочва министър-председателят Сергей Станишев, като добавя, чесключването наспоразумение с МВФ ще рефлектира в намаляване на фонд „Работна заплата“ и рязко съкращаване на администрацията.
Аргументи против споразумение с фонда изнасят и някои икономисти. Така например, според Георги Ангелов, старши икономист в Института „Отворено общество“, сключването на предпазно споразумение ще бъде лош сигнал за инвеститорите. Ако МВФ бъде поканен, това ще бъде лош показател за страната. Никоя европейска държава не кани борда, ако не е фалирала, подчерта Ангелов на 30 юни по време на дискусия в столицата по повод 12-ата годишнина от въвеждането на борда.
Има ли шанс България да изпълни фискалните си цели и доколко разумна е политиката на правителството, както твърдят настоящите управляващи? Нима трябва да обявим фалит, за да потърсим външна подкрепа?
На червено
Спад в събираемостта на основните приходоизточници в бюджета и липса на контрол при харча на правителствените разходи. Накратко такова е състоянието на фиска в момента.
Публикуваните вчера данни на Министерство на финансите (МФ) за изпълнението на бюджета към края на май потвърждават тази картина.
Въпреки че към края на месеца салдото по Републиканския бюджет е положително – 105.8 млн. лева, само през май бюджетът е на червено с 281.9 млн. лв. (за периода януари-април салдото е 387.7 млн. лв.). Още по-трагична е ситуация в сравнение с първите пет месеца на 2008 г., когато Републиканския бюджет е реализирал излишък от 2,37 млрд. лв.
Общият размер на постъпленията по републиканския бюджет към края на май е 7.31 млрд. лв., което представлява 34.9% от планираните разчети за 2009 г. Спрямо май 2008 г. се наблюдава изоставане от 8.8%, или в абсолютна сума са събрани 707.5 млн. лв. по-малко.
Съпоставени с май 2008 г. постъпленията от косвени данъци (те формират най-голяма част от данъчните приходи по републиканския бюджет – 66%) са намалели с 683.7 млн. лв. (14.5%), което се дължи основно на свиване при постъпленията от ДДС. Съпоставени с постъпленията за същия период на миналата година през отчетния период са постъпили с 644.9 млн. лв. по-малко, което основно е резултат на по-ниските постъпления от ДДС от внос.
Спрямо май 2008 г. се отчита забавяне от 8.3% и на постъпленията в групата на преките данъци или в абсолютна сума са постъпили 179.1 млн. лв. по-малко.
Към края на май 2009 г. постъпленията в групата на корпоративните данъци отчитат намаление от 20.5% спрямо май 2008 г., поради свиване на печалбите на компаниите в резултат на кризата.
Аналогично е изпълнението и на консолидирания бюджет. Последният освен Републиканския, включва и всички автономни бюджети – общински, осигурителните фондове, ДВУ, БАН, БНР, БНТ, Висшия съдебен съвет, както и извънбюджетни сметки и фондове и други сметки на централно и местно ниво.
Само за май реализираният дефицит по по Консолидирания бюджет достига 120.1 млн. лв. Към края на май 2009 г. общият излишък е в размер на 555.4 млн. лв., докато към края на април 2009 г. положителното салдо достигаше 675.5 млн. лв.
Вероятността тази година държавата да излезе на червено нараства. Според очакванията на икономистите, ако правителството на промени разходната политика, съществува риск дефицитътв Бюджет 2009 да надхвърли 2 млрд. евро.
Публичните финанси на България ще бъдат на червено през тази и следващата година, прогнозира на 23 юни Европейската комисия.
В Последния си доклад Брюксел посочва, че ако правителството не смени курса на макрополитиката, България ще отчете бюджетен дефицит от 0.5% от БВП за 2009 г. и 0.3% за 2010 г.
Цифрите обаче съвсем не са най-единственият повод за безпокойство. Налице е недостатъчен контрол от гледна точка на изпълнението на разходите. Наред с това правителството често си спестява даразкрива публично какви договори подписва и съответно ангажиментите, които поема да ги изплати.
Гореизложените факти ни водят към извода, че първата задача, с която ще трябва да се заеме новият кабинет е съкращаването на разходите и въвеждане на строг контрол върху правителствените харчовете. Бюджетната дисциплина и прозрачност стоят в основата на предпазната програма с МВФ, за която опозицията призовава.
Така неусетно затворихме кръга на настоящия анализ и логично достигнахме до отговора на въпроса защо толкова управляващите настръхват по отношение на финансова подкрепа от МВФ.
Истината е, че воденето на една благоразумна макроикономическа политика, която ни обещават в предизборните си платформи партиите, би ни спестила нуждата от външна финансова подкрепа. Проблемът е, че управляващите, като се докопат до властта, много бързо губят благоразумието си. По тази логика споразумение с МВФ определено няма как да бъде избегнато.
Това прогнозира наскоро и главният икономист на Райфанзен Центробанк Петер Брезинчек пред агенция Блумбърг. Той бе категоричен, че страната ни ще посрещне голямата част от краткосрочните си финансови нужди с помощ от МВФ. На същото мнение е и Световната банка, която твърди, че България, подобно на Латвия и Беларус, не разполага с достатъчно резерви за да покрие дълговете си и през настоящата година вероятно ще прибегне до „официални източници“ за допълнителен капитал.

Малина Дачева, Expert.bg