ФИСКАЛНА ПРОГРАМА 2008: БЪЛГАРИЯ СЕ ЛИШАВА ОТ ВЪЗМОЖНОСТТА ДА СЕ ДОБЛИЖИ ДО ДРУГИТЕ СТРАНИ В ЕС

Публикувано в сп. „Финанси“ – бр. 4, 2007 г.
Фискалната програма за 2008 г. е първата, която България подготвя като пълноправен член на ЕС.
Тъй като България е най-бедната страна в ЕС, фискалната програма би следвало да гарантира нетен трансфер на публични финансови ресурси от ЕС към България. Това е първото и задължително условие фискалният сектор да подпомага, а не да задържа икономическото развитие на страната. Бюджет 2008 обаче не преминава дори този най-елементарен тест.
Съвсем други са задачите, които си поставя финансовата политика на правителството. Първо, генериране на излишък, който за пръв път фигурира като открита цел на бюджетната политика, и второ, въвеждането на пропорционално облагане на личните доходи, известно като плосък данък.

За да оценим ролята на фискалния излишък, е необходимо да проследим динамиката на външния дълг на България, както и да отчетем механизма на натрупване на фискални излишъци.
На Графика №1 е отразена динамиката на нетния външен дълг на правителството. Този дълг е изчислен като разликата между брутния външен правителствен дълг и размера на фискалния резерв в Управление „Емисионно” на БНБ. Последният е част от валутния резерв на страната.
Както се вижда от графиката, от края на 2007 г. България, и по точно българското правителство, се превръща в нетен кредитор на останалия свят и в частност на държавите от еврозоната и ЕС. При това тенденцията е особено ускорена през 2006-та и 2007-ма година, когато правителството дори влезе в тежък социален конфликт с учителите, позовавайки се на недостиг на пари в бюджета. При това, ако отчетем не само правителствения валутен резерв, но и резерва на БНБ, то нетните чуждестранни активи на публичния сектор стават още по-големи.
Погасяването на външния дълг, между другото, никога не е фигурирало като цел на фискалната политика и никога не е обсъждано и одобрявано от парламента. Както е добре известно обаче, резките колебания на държавния дълг както нагоре, така и надолу, са свързани обикновено с тежки социални конфликти.
Правителствените депозити в БНБ са инвестирани главно в държавни ценни книжа на другите европейски държави. Получава се така, че най-бедната страна в ЕС финансира най-богатите, при това, за сметка на своите най-бедни граждани, предвид предвидливото въвеждане на плосък данък без необлагаем минимум. Това е заслуга именно на тройната коалиция, която успя също така за периода на управлението си успешно да премести България от предпоследното, на последното място в ЕС по БВП на глава от населението.
Фискалните излишъци не позволяват на България да реализира предимствата от влизането на страната в ЕС и възможността да използва реално структурните фондове на ЕС. Ще илюстрираме това с цифри от бюджета.
Според фискалната програма се очаква България да получи около 1 млрд. и 852 млн. лева от фондовете на ЕС. Същевременно нашата страна трябва да внесе 660 млн. в колективния бюджет. До тук нетният приток на финансови средства е положителен в размер на 1 млрд. и 192 млн. лева. Същевременно обаче, фискалният излишък се планира в размер на 1 млрд. 225 милиона. Това са финансови ресурси, които ще бъдат инвестирани в ЕС чрез валутния резерв на страната.
Следователно, България предвижда балансът на официалните финансови потоци да бъде негативен за нас в размер на 33 млн. лева. Ако вземем предвид обаче, че правителството официално декларира, че ще преизпълни фискалния излишък и, вземайки предвид, че почти сигурно няма да можем да усвоим планираните средства от структурните фондове в пълния им размер, то през 2008 г. най-вероятно ще кредитираме ЕС с около 2 млрд. лева. При това тук не става въпрос за временно забавяне на използването на средствата от ЕС, а за дългосрочна стратегия.
Тази стратегия фактически циментира нашата позиция на най-бедна страна в общността.
Официалното обяснение на политиката на правителството е в необходимостта да се противодейства на нарастването на дефицита по текущата сметка.
Едва ли е възможно по-погрешно твърдение. Фискалните излишъци се инвестират извън страната. Те биха могли да намалят дефицита по текущата сметка само и единствено, ако останат на разположение на българската банкова и финансова система и бъдат използвани за финансиране на вътрешните инвестиции. Следователно, фискалният излишък не само не подпомага намаляването на дефицита по текущата сметка, но със сигурност допринася за неговото увеличаване, тъй като изземва вътрешен финансов ресурс.
Това може да се види от следната графика. Както става ясно от нея, дефицитът по текущата сметка и фискалният излишък нарастват паралелно. При допълнителни анализи данните от графиката показват, че увеличаването на фискалния излишък с 1% от БВП води до нарастване на дефицита по текущата сметка с около 2,7% от БВП. Фактът, че фискалният излишък се мултиплицира не е случаен, а отразява свойството на паричната система да мултиплицира първичните парични спестявания.

По такъв начин, увеличаването на излишъка от 3,3% от БВП през 2006 г., до над 6% през 2007 година по предварителни оценки, е допринесло за влошаване на показателя външен дефицит/БВП с поне 6 процентни пункта. Към приноса на правителството трябва добавим и този на БНБ, която с увеличаването на нормата на задължителни резерви от 8 на 12% провокира намаляване на нетните чуждестранни активи на банковия сектор (казано просто, затрудняването на вътрешното финансиране пренасочи търговските банки към търсене на пари отвън), с което допринесе за още по-голямо влошаване на текущата сметка.
Като цяло, рязкото повишаване на дела на дефицита по текущата сметка от 15,7 през 2006 до очакваните 21 на сто от БВП през 2007 година, е почти изцяло заслуга на правителството и БНБ. Другият фактор е забавянето на нарастването на износа, вследствие закриването на част от ядрените реактори на АЕЦ „Козлодуй”.
Втората идея-фикс на новия бюджет са плоските данъци. Въвеждането на тази псевдолиберална доктрина се извършва на фона на нарастващото разочарование и натрупването на социално-икономически напрежения във всички страни, прилагащи стратегията на плоските данъци. В повечето случаи това са държави в трудно икономическо положение, опитващи се чрез крайни мерки да стимулират шоково своите икономики – това се отнася до държави, като Албания, Македония, Сърбия, Грузия, Молдова и дори Румъния. В нито една от тези страни целите на плоското облагане не са реализирани. Ако някой се интересува от обективните резултати от прилагането на плоските данъци, може да прочете съответните разработки на МВФ.
Ние ще отлежим само поучителната история на Грузия. Съвсем наскоро в тази бивша съветска република беше въведен 12% плосък данък. Тъй като, както можеше да се очаква, приходите в държавния бюджет намаляха, от 2008 година там се въвежда изключително тежък 25% плосък данък без необлагаем минимум. Новият плосък данък е по-висок от сегашното прогресивно облагане у нас и ясно показва посоката, в която ще се развият неизбежно нещата и в България.
В друга група страни, към които се отнасят държавите от Прибалтика, плоското облагане е част от изключително тежко данъчно бреме, което има за задача да мобилизира фискален ресурс за инвестиране в държавния сектор. В Прибалтика плоските данъци са от порядъка на 22-27% и като правило се съчетават с висок необлагаем минимум. Шампион по високо плоско облагане е Исландия с 35,7%.
България не се отнася към нито една от тези групи и въвеждането на плоско облагане е продукт на тотално икономическо объркване, подобно на политиката на фискални излишъци.
Ще обърнем внимание на следното. Макар че плоското облагане у нас се обосновава с геостратегическа необходимост поради въвеждането на подобно облагане в съседните страни, истината не е точно такава.
Първо, във всички съседни страни, в т.ч. Румъния, Македония и Сърбия, плоският данък не само е по-висок, но практически навсякъде се прилага необлагаем минимум. В Сърбия например, облагането всъщност не е плоско, а се използват две скали за различните видове доходи.
Българският вариант на облагане се приближава единствено до практиката на страни като Монголия и Киргизстан. В бъдеще може би ще имаме възможността да бъдем рамо до рамо още с Албания и Източен Тимор, който дори вероятно ще ни надмине с плосък данък от рекордните 5%.
За да въведе плоския данък (съществуващото сега облагане също е практически плоско, но с необлагаем минимум и отделни социални елементи), България жертва две относително успешни икономически политики. Първата е семейното подоходно облагане, целяща да обвърже решаването на демографските проблеми на страната със стимулиране на икономически активните млади семейства. Втората жертва е фискалната децентрализация – с въвеждането на плоския данък отпада възможността за преотстъпване на част от подоходния данък на общините.
Плоското облагане няма да намали общото данъчно бреме – нарастват местните данъци и такси, увеличават се акцизите, нарастват осигурителните тавани. Това означава, че дори част от данъкоплатците да реализират печалба под формата на по-малки плащания на подоходен данък, те ще бъдат повече от компенсирани от нарастването на косвените данъци и другите плащания към централната и местната власт. Допълнителният резултат е прехвърлянето на данъчното бреме във все по-голяма степен върху хората със средни и ниски доходи, тъй като правителството е решително против прилагането на необлагаем минимум.
Разбира се, във фискалната програма има и положителни елементи. На първо място това е нарастването на публичните инвестиции, което е добре, предвид тоталната декапитализация на публичната инфраструктура и влошаването на екологичната обстановка в страната. Вторият положителен елемент е известното увеличаване на средствата за наука и образование.
Не трябва да забравяме обаче, че тези положителни моменти не са заслуга на правителството. Увеличаването на публичните инвестиции е единственият начин да използваме остатъците от предприсъединителните и структурните фондове на ЕС. Нежеланието на фиска да финансира тези проекти се вижда дори в това, че необходимото вътрешно кофинансиране се разглежда като „разход” за България в полза на ЕС.
Що се отнася до образованието и науката, то увеличението беше извоювано на практика от българските учители, а не е следствие от реализирането на някаква програма на правителството.
Трябва да се има предвид, че всички обявени от правителството приоритети са главно на думи. Измененията в структурата на приходите и разходите са минимални, а очакваните грешки и корекции са такива, че може да изменят коренно съотношенията в приходната и разходната част. Тези корекции са свързани с подценяване на инфлацията и БВП, нереалистични очаквания от подоходните данъци, занижени приходи от ДДС и акцизи, необосновани инвестиционни разходи и т.н. С голяма вероятност изпълнението на почти всички заложени параметри ще се отличава от планираното с поне 5-6% нагоре и надолу.
Следователно, бюджет 2008 ще продължи да възпроизвежда ускорено всички основни диспропорции в българската икономика, а именно – диспропорцията между динамично нарастващия частен сектор и декапитализираната публична инфраструктура; диспропорцията между потребностите от висококвалифицирана работна сила и изоставащото образование и наука; нарастване на структурния външен дефицит, вследствие неуместните мерки по ограничаване нарастването на ефективните вътрешни спестявания; утвърждаване позицията на България като най-бедна страна в ЕС поради абсурдната политика на превръщане на българското правителство в нетен кредитор най-богатите европейски държави и т.н.
Последният важен въпрос е политическата цена на бюджет 2008. В икономическата теория е прието тази цена да се измерва със загубените избиратели. В този смисъл позицията на трите партии от управляващата коалиция е различна.
БСП няма да пострада непосредствено, тъй като основната част от нейните избиратели, пенсионерите, не плащат подоходен данък. Избирателите на НДСВ може да реализират известни облаги в краткосрочен план. Големият губещ е ДПС, тъй като хората, подкрепящи тази политическа сила имат доходи, поне формално, около необлагаемия минимум. Практически целият електорат на партията на Ахмед Доган влиза в категорията на губещите от плоския данък.
Това обаче не е основната грешка на тристранната коалиция. Стратегическият проблем за тези партии, и особено за БСП, е в това, че линията на изплащане на държавния дълг и въвеждане на плоски данъци не само отблъсква избирателите и ги пренасочва към нови политически сили, но фактически създава изключително благоприятни условия за бъдещото ново парламентарно мнозинство.
Причината е елементарна. Едно бъдещо дясно управление ще наследи държава без дълг. То ще получи възможност, и дори ще бъде принудено, да увеличи дълга вследствие необходимата икономическа логика – България не може да си позволи да кредитира ЕС, а ще трябва да инвестира в публичния сектор, за да спре изоставането си от другите европейски страни. Следователно, бъдещата администрация ще може да си позволи високи разходи при ниски данъци и бързо нарастване на доходите. Това й гарантира дълго и спокойно управление.
Следователно, гласуването на бюджет 2008 е една твърде скъпа победа за управляващата коалиция.