Ходим върху диаманти, надяват се в Монтана

Златотърсач открил рубин като орех край Ардино преди години

Наличието на скъпоценния камък край Огоста още не е доказано

Под старите златни мини около река Огоста може да се крият диаманти. Очакването за несметни богатства разбуни духовете в най-бедния северозападен край на България. Това стана след съобщението, че австралийската компания Balkans Gold Limited ще проучва възможностите за добив на диаманти край Огоста.

Компанията е дъщерна на канадската EurOmax Resources Limited, която има разрешение за проучване на полезни изкопаеми в района.

От дружеството съобщиха, че засега смятат да съсредоточат усилията си върху търсенето и разработването на златни находища. Междувременно ще бъдат направени и сондажи на дълбочина от 250 м за наличие на диаманти в района на село Дива Слатина. Жителите в селищата по река Огоста бяха изненадани от новината, че под краката им лежат диаманти. „Никога не съм чувала за такива скъпоценни камъни в региона“, каза геоложката Златка Трашлиева. „Ако това е вярно, районът ще се позлати“ – възкликна минният инженер от „Чипровец“ ЕАД Палма Росенова. Областният управител на Монтана инж. Тони Върбанов също беше изненадан да научи за диамантено находище в областта.

Надеждите на местните за съживяване на бедния край обаче може да останат напразни, защото икономическата изгода от добива на диаманти в България още не е доказана.

От икономическото и екоминистерството са категорични, че заради липсата на залежи досега не е проявяван инвестиционен интерес за добив на ценните минерали в България. Това заявиха и от Българската минна камара. Проф. Рангел Гюров и д-р Харизан Харизанов от Нов български университет обаче са открили скали, от които може да се добиват диаманти в България. Преди три години те са засекли скъпоценните камъни в Кърджалийско. Освен в Родопите залежи от ценната скала има и в още няколко района на страната, каза Харизан Харизанов, но не пожела да уточни къде. В България са открити еклогитни скали, значително по-бедни от кимбарлитните скали, от които се добива скъпоценния камък по света. Преди повече от двайсет години златотърсач открил естествен рубин, голям колкото орех, докато промивал пясък в река край Ардино. Това е най-скъпоценният камък намиран у нас преди откритието на екипа на НБУ.

Злато и сребро обаче има, категорични са геолозите. Още траките са пресявали златоносния пясък на Огоста. До неотдавна златна руда е била вадена от рудниците край селата Копиловци и Дива Слатина. Преработката й ставала в миннообогатителна фабрика в Чипровци. Минни изработки за злато са правени и на други места в района, но в момента няма добив. Злато от река Огоста и едноименния язовир чрез дражиране е вадено до 1992 година. Организацията на производството е била осъществявана от чипровското минно предприятие. То също е преустановено поради нерентабилност на добива. Пресяването на златоносния пясък е ставало чрез трошачно-миялна сортировъчна инсталация. Пясъкът е прекарван през много сита, докато в дъното на най-фините останат златните песъчинки. Месечно са добивани по 2 кг от ценния метал. Следите на този добив още стоят – около язовир „Огоста“ при село Горно Церовене са останали бабуни от пясък. Преди година по време на строежа на депото за твърди битови отпадъци край Монтана фирма „Главболгарстрой“ е ползвала част от натрупания чакъл. Разрешение за това й е било дадено от екоминистерството.

Елена Маркова

Първолета Цветкова