Цените на суровините са гигантска спекулация
В момента ние преминаваме през много странно и почти необяснимо явление на стоковите пазари. Без никакви реални промени в търсенето или доставките сме свидетели на факта, че повечето земеделски хранителни продукти поскъпнаха до рекордни нива и то наведнъж, а цената на кафето удари 34-годишен връх.
В резултат на игрите на финансови спекулации – хедж фондове, ETF и други, които манипулират пазара – цените на стоките вече нямат нищо общо в търсенето от реалния бизнес. Това принуждава компаниите за кафе да плащат изключително високи цени за суровината.
За съжаление в САЩ не може да се определи кой закупува дадена стока, коментира Шулц. Така че няма никаква прозрачност.
В момент, в света има силна загриженост по отношение на икономиката, безработицата и разходите за храна, да не говорим за цената на петрола, а сме в позиция, където инфлацията на цените на храните не се основава на търсенето и предлагането. Това се случва за първи път за 30-те години, откакто съм в бизнеса с кафе.
Шулц не смята, че подобно покачване на цените може да е устойчиво, и е сигурен, че то вреди на потребителите, като при това е много вероятно земеделските производители да не извличат никаква полза от него.
Наблюденията на Шулц показват, че по подобие на жилищата, храната се превърна в нещо по-голямо от самата себе си. Става въпрос за много повече от препитание. Става въпрос за стоки за търговия, за глобализация, за енергетика, за биотехнологии и за политики на правителства.
Ситуацията с цените на храните е много сложна. В продължение на десетилетие субсидиите за селското стопанство са сред най-големите пречки за прилагане на споразумението за световната търговия, известно като Кръга от Доха.
Земеделските производители и преработвателите на селскостопанска продукция са зависими от държавна подкрепа. Целта на тази политика е да се гарантира стабилността на цените, чрез достатъчно производство. Но механизмът е спрял да работи.
Фючърсните договори на стоковите пазари, включващи брой зърна, плодове и части от животни се търгуват от милиони всеки ден по целия свят. Така ориз, какао и замразен портокалов сок може да бъдат купени по-изгодно от производителите на храни и търговците, отколкото ако се договарят сделки директно със земеделските стопани.
Голяма ликвидност, ниски цени, конкуренция и достъпност, звучи като идеалният механизъм за разпределение на храните в света. И е така, до момента, в който някой голям хедж фонд или ETF не започне да купува храни, само, за да хеджира вложенията си на капиталовите, валутните или дълговите пазари.
А царевицата и захарната тръстика вече не са просто хранителни продукти – те също са биогорива.
Храната е също добър барометър на глобализацията; когато доходите растат, има търсене на повече и по-качествена храна.
Но с изключение на хедж фондовете на пазара, останалите фактори са дългосрочни. Единствено спекулативното търсене може да доведе до такава силна волатилност на цените на храните.
Финанси