Цифровизацията на Европа

Кое е най-горчивото чувство, което може да изпита един интернет потребител от Европа? Надписът „Тази услуга не е достъпна във вашата страна“. Докато Европейският съюз успя да изгради единен пазар, в който хора, капитали и стоки се движат свободно, както и единни правила по редица ключови въпроси, донякъде парадоксално именно безграничното дигитално пространство се оказва сфера, където продължава да има невидими, но осезаеми бариери. И те дори стават по-високи и непреодолими. Причината е, че дигиталният пазар в ЕС е съставен от 28 отделни парчета, като всяка компания трябва да навлиза във всяко едно от тях поотделно. Затова американските, а напоследък дори и китайските интернет компании успяват да постигнат по-големи мащаби от европейските си колеги. От това страдат както предприемачите на Стария континент, така и потребителите.

Европейската комисия реши да промени това статукво и представи в сряда дългоочакваната стратегия за формиране на единен цифров пазар. Тя включва 16 мерки, които имат за цел да хармонизират правилата в страните, членки на ЕС, при е-търговията, разпространението на дигитално съдържание и др. Стремежът на Брюксел е да позволи на европейските интернет компании да се развият и да постигнат мащабите, които имат техните американски конкуренти като Amazon, Facebook или Google. В един идеален свят, в който всички тези мерки действат според обявения замисъл, един български потребител ще може да гледа филми от платформи за споделяне на видео като Netflix, ако те са достъпни в някоя друга страна от ЕС. Или пък да поръчва маратонки или техника от Amazon на цените, които плащат всички от Европа.

Стратегията беше посрещната със смесени чувства. От една страна, тя ще помогне наистина за формирането на истинска единна дигитална бизнес среда, но от друга може да доведе до рестрикции към вече утвърдените играчи от САЩ. Освен това все още има доста недоизяснени моменти, чиято практическа реализация стои под въпрос. Последният фактор е, че подобно на много други европейски стратегии, най-вероятно и настоящата за единния цифров пазар може да се проточи с години, докато бъде въведена и дотогава да бъде разводнена от лобистки корекции. Така своеобразната „цифровизация“ на европейския пазар може да заприлича на злополучния едноименен процес при телевизията в България – бавно, с много преговори и малко ефективност.

Едни единни 28 пазара

Основната причина ЕС да бъде много труден регион за реализиране на дигитални услуги и продукти е, че той е много фрагментиран. Има 28 държави, всяка от които разполага с различни правила и закони, които регулират предоставянето на съдържание, начина за защита на потребителите, авторските права, облагането с данъци и др. Всичко това налага онлайн компаниите да хвърлят много ресурси и време, за да могат да навлязат във всеки поотделно. Брюксел предлага да се наложат хармонизирани правила при покупката онлайн (независимо дали става дума за виртуални или физически стоки). Предвижда се и уеднаквяване на законодателството за защита на потребителите. Така ще важат едни правила при покупка онлайн в целия ЕС. По този начин, ако закупите нещо през интернет, правата ви като потребител ще бъдат защитени независимо къде се намират в рамките на съюза или откъде пазарувате.
Много важен елемент в стратегията е забраната за геоблокирането в рамките на Европа. Това представлява ограничаване на функционалностите на интернет сайтове, услуги или продажбата на продукти на базата на географски принцип. Например, ако сте абонат на платформата за стрийминг на видео Netflix във Великобритания, плащате си абонамента, но като дойдете в България, няма да можете да я ползвате, защото тук тя не е достъпна. Подобна е ситуацията при поръчване от Amazon или iTunes например.

В някаква степен това се дължи на различните правила за авторски права. За да може ефективно да се забрани геоблокирането при предлагане на онлайн услуги, ЕК планира да ревизира и да позволи съдържанието да може да бъде достъпно в целия ЕС, а не само в някои определени държави.
„Искам хората да могат да купуват от чуждестранни сайтове, все едно са си вкъщи, както и компаниите да продават своите стоки и услуги на чуждестранни клиенти, все едно го правят на националния пазар“, обяви зам.-председателят на ЕК, отговорен за единния цифров пазар Андрус Ансип при представянето на стратегията.

Ако бъдат приложени тези мерки е много вероятно да повлияят положително върху е-търговията между отделните държави в ЕС. В момента едва 4% от онлайн услугите са трансгранични в Европа, 42% са национални и 54% са американски. Близо 15% от европейските потребители купуват от друга страна-членка, а 44% от местни компании. Едва 7% от малките и средните предприятия в Европа предлагат трансгранични услуги и доставки. Това показват данни на ЕК относно цифровия пазар в момента.

Спорните моменти

Стремежът за хармонизиране на правилата за е-търговия може да достигне и до интересни последствия за физическия свят. За да може да се уеднаквят условията, комисията предлага и преоценка на пазара за куриерските доставки. Различията в ценообразуването при пратките между две държави могат да бъдат фрапиращи. Така например доставката на колет от 2 кг от Белгия до Австрия струва 32.4 евро, докато в обратната посока цената е 14.4 евро. Същевременно същата пратка се предава за 6.4 евро в рамките само на Белгия и 4.5 евро в Австрия. Макар все още да не се говори за директна намеса на цените за куриерските услуги, Брюксел обмисля да се направят по-ясни и прозрачни правила при тяхното формиране. Предвид липсата на достатъчно инструменти за тяхното уеднакяване, много е възможно комисията да прибегне и до този вариант под някаква форма. Макар, че най-вероятно ще има силна съпротива подобно на премахването на роуминга при мобилните оператори. Защото регулация на цените може да навреди върху приходите на куриерските фирми. От друга страна, подобно действие ще направи разходите за доставка доста по-предсказуеми както за потребителите, така и за клиентите.

Друг спорен момент е начинът за облагане с ДДС. ЕК вече обвърза начисляването на този данък при купуването на дигитални стоки или услуги, то да става на база къде се намира потребителят, а не както беше досега – спрямо локацията на търговеца. Тази мярка влезе в сила от 1 януари тази година и вече предизвика недоволството на много интернет компании. В страни с висока ДДС ставка те бяха принудени да увеличат цените, за да компенсират по-големия данък. Идеята на комисията е да продължи да реформира данъчното облагане, в някаква степен може би и за добро. Новите идеи включват опростени и единни принципи за регистрация по ДДС, както и общ фиксиран праг.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *