Чорни се споразумя с Дерипаска, взел $250 млн.

 
„Нека си спомним времената. Това не бяха просто лесни пари. Рушаха се всички институции. Цялата идея за държавност се разруши за няколко седмици. Никой не успя да премине гладко през преходния период“. Така Дерипаска описва ситуацията в началото на 90-те, когато започва да гради своята алуминиева империя в Русия. През октомври в лондонски съд трябваше да се гледа знаковото дело – искът на Чорни срещу Дерипаска , което да покаже пред света как се натрупаха милиардните състояния в Русия. Чорни искаше обезщетение за 20% акции от 66% от „Юнайтед къмпани Русал (13,2% от алуминиевия холдинг), а също така дивидентите по този пакет. Вчера на борсата в Хонконг, където се котира „Русал“, този пакет струваше 1,1 милиарда долара. Съдебният процес е прекратен, съобщи снощи представител на Дерипаска. „Нито една от страните няма да коментира допълнително съдебния процес или въпросите, които са засегнати от него“, се казва в изявлението. „Дерипаска е доволен от условията, реакцията на Чорни не е известна. Споразумението слага точка. Съдът повече няма да разглежда претенциите на страните“, заяви юристът Иля Рачков. Това не е отказ от иск и не е признание за поражение, а компромис, допълва той. Три източника разкриват, че посредник в преговорите между двамата бизнесмени е бил бившият им партньор Искандер Махмудов – основен собственик на Уралската рудодобивна и металургична компания. Твърди се, че Чорни е получил от Дерипаска компенсации между 250-300 милиона долара. Разговорите за извънсъдебно споразумение започнаха още от самото начало на процеса, но едва сега бяха съгласувани всички условия. Федерален чиновник съобщи, че информацията, че страните искат да сключат споразумение се е появила няколко дни, след като Лондонският съд е отклонил иска на Борис Березовски срещу Роман Абрамович.

„Стана ясно, че Чорни също ще загуби, по тази причина той предложи сделка. Властите не са оказвали никакъв натиск върху Дерипаска, за да се помири с Чорни“, твърди чиновникът. „Това е руска традиция – всичко да се преписва на решенията или препоръките на президента Владимир Путин. Президентът няма отношение към посочените по-горе бизнесмени и още повече към техните съдебни спорове“, потвърждава и говорителят на държавния глава Дмитрий Песков. „ЮК Русал“ беше създадена през 2008 г. в резултат на сливането на „Руски алуминий“ на Олег Дерипаска, „СУАЛ“ на Виктор Векселберг и Ленард Блаватник и глиноземните активи на „Гленкор“. Половин година преди това става ясно, че Чорни иска компенсации от Дерипаска за принадлежащите му 20% от „Руски алуминий“. Искът беше внесен през 2006 г. в Лондонския съд, през 2007 г. той отказа да го разглежда, но през 2008 г. отново се върна към него. Според версията на Чорни той се е запознал с Дерипаска в началото на 1994 г. Те са станали съдружници и заедно с трейдъра TWG започват да изкупуват акциите на Саяногорския алуминиев завод. Чорни подчертава, че Дерипаска е започнал изкупуването с неговите пари и тези на TWG. Половината, която е била купена, е принадлежала на двамата бизнесмени. Така Чорни се е смятал за собственик на 20% от „Сибирски алуминий“ („Сибал“ обединяваше Саяногорският и Новокузнецки заводи – б.р.). През 2000 г. Дерипаска реши да обедини „Сибал“ с алуминиевите активи на Роман Абрамович и на 10 март 2001 г. подписа договор с Чорни, според който той трябваше да получи 250 милиона долара за своя дял в „Сибал“. В допълнение към договора се фиксираше задължението на Дерипаска в течение на пет години да започне да продава акции на „Русал“ на трети лица и да изплати на Чорни „сумата равна на Z*20 — 250 млн долара, където Z е стойността на 1% акции на „Русал“. Чорни представи именно тези документи в съда. Впоследствие Дерипаска изкупи дела на Абрамович в „Русал“ и обедини тази компания с активите на „Ренова“ и „Гленкор“. Чорни така и не получил парите си. Дерипаска обаче има друго обяснение на събитията – Чорни не е бил негов партньор и съсобственик на активи, а му е осигурявал „бизнес чадър“. „Нещата стоят така: или имаш „чадър“, или излизаш от бизнеса. Беше ми неприятно, но нямах друг избор… Знаех, че това не може да продължава вечно. Това беше средство за постигане на целта“, обяснява Дерипаска. Изплатените 250 милиона долара той свързва с отказа от този „чадър“. А подписаното на 10 март 2001 г. споразумение и допълнение към него са били „понятийка“, т.е. записка за договорка, която не възнамеряват да изпълняват и няма никаква юридическа сила, обясни представител на Дерипаска в съда.

Финанси