Шест причини САЩ да се разделят с мита за свободната търговия

„Блумбърг“ Упоритият отказ да бъдат осъзнати клопките на системата за свободна търговия ще проточи борбата на Съединените щати с рецесията, тъй като голяма част от вътрешното търсене изтича зад граница през търговския дефицит, вместо да бъде рециклирано на собствена почва. Страната ще продължи да губи ключови промишлени сектори – не само позициите в остарелите индустрии, от които една развита икономика би трябвало да се освободи, но и високотехнологичните работни места на бъдещето. Теорията на Дейвид Рикардо Сериозната дискусия за свободната търговия изисква развенчаване на лансираната от Дейвид Рикардо през 1817 г. теория за сравнителното предимство. С неговата история за английските дрехи и португалското вино са запознати поколения студенти по икономика. Според мита, в чийто плен са както лаиците, така и твърде много професионални икономисти, тази теоретична постановка доказва, че свободната търговия е най-добрият вариант винаги и навсякъде независимо от това, дали търговските партньори на съответната страна споделят същия принцип. За съжаление на последователите й тя е пълна със съмнителни допускания, част от които дори Рикардо признава приживе. Ако тези предположения бяха верни, хипотезата щеше да е приложима в реалния свят, но тя не е. Ето защо: Първото спорно предположение е, че търговията може да бъде поддържана. Само че, когато една страна внася толкова, че да е с търговски дефицит, тя или продава активи на чуждестранни правителства, или се превръща в техен длъжник. Тези процеси са гъвкави, но не до безкрайност. Точно в тази ситуация се намират САЩ днес – не само че рискуват в даден момент да се сринат, но междувременно всеки долар под формата на актив, който продават, и всеки долар дълг, който натрупват, намалява нетното състояние на страната. Второто издишащо схващане е, че производствените активи, използвани за генерирането на стоки и услуги, могат лесно да бъдат пренасочвани от индустрии в спад към сектори с ръст. Съкратените работници и затворените заводи в автомобилния сектор обаче рядко се преместват плавно към производството на хеликоптери например. Помощните плащания могат да притъпят болката, но тези разходи би следвало да бъдат приспаднати от предполагаемите ползи от свободната търговия и я превръщат във фактор за разрастване на държавния апарат. Третото подозрително твърдение е, че свободната търговия не задълбочава икономическото неравенство. В действителност тя свива заплатите на обикновените американци, тъй като увеличава предлагането на чуждестранна работна ръка, която може лесно да се преориентира от оризищата към заводите, при това с по-високо темпо от това на наличния капитал, чието натрупване отнема десетилетия при преобладаващите проценти на спестяван доход. Така свободната търговия засилва значимостта на капитала спрямо труда. Няма и гаранции, че изгодата на средностатистическия гражданин от по-евтиния внос ще надвиши загубата от понижените възнаграждения. Четвъртото съмнително становище е, че капиталът не е мобилен в международен мащаб. Ако това е истина, свободната търговия (при верни останали постановки) ще го насочи към най-доходното му приложение в собствената ни икономика. Ако обаче капиталът може да се движи между страните, тогава свободната търговия вероятно ще покаже, че същият този капитал може да бъде използван по-добре на друго място. Това ще облагодетелства страната, към която мигрират парите, и активността в световната икономика изобщо, но невинаги ще е добре за нас. Петата нестабилна теза е, че свободната търговия няма да превърне добрите търговски партньори в опасни конкуренти. Реалността често е много по-различна, както сочи опитът на Китай, чийто растеж в огромна степен зависи от износа. Особено голяма опасност от подобен неприятен обрат има, когато търговските сътрудници изповядват меркантилизма – 400-годишна стратегия за умишлено премятане на търговската система с методи като валутни манипулации и скрити мита. Шестото колебливо твърдение е, че краткосрочната ефективност води до дългосрочен растеж. Той обаче произтича по-скоро от съзидателното разрушение, иновациите и натрупването на капитал. Всички развити нации, включително САЩ (които упражняваха протекционизъм от времето на бащите основатели до Втората световна война), се индустриализираха с помощта на протекционистки политики, които не бяха ефикасни в краткосрочен план. Какъв е изводът от всички тези пробойни в теорията на Рикардо? Търговията е полезна за САЩ, но свободната търговия (която е нещо съвсем различно) е много опасна игра. Компенсаторни мита върху вноса А всъщност има и адекватен политически отговор. Най-напред САЩ трябва да наложат компенсаторни мита върху вноса, субсидиран от валутна манипулация. Тази идея тръгна от Американския търговски и индустриален съвет и наскоро бе прокарана от Камарата на представителите. Изключително важно е и въвеждането на граничен данък, който да компенсира отстъпките за чуждестранния износ, произтичащи от различните ставки по ДДС. САЩ се нуждаят също от тарифи върху чуждестранните стоки и услуги, които се конкурират със съществуващите и тепърва стартиращи вътрешни производители. Въвеждането им е необходимо, макар и само като разменна монета, с която да накарат останалите да играят честно. През 1971 г. американският президент Ричард Никсън въведе едностранни тарифи срещу Япония, Германия и други страни, които не позволяваха поскъпване на валутите си. Без да предизвиква търговска война, това все пак убеди въпросните нации да се включат в общите усилия за ребалансиране на световната икономика. Има сериозни изгледи за подобен развой и днес. Колкото по-дълго бездействаме с идеята, че световната система за търговия сама ще се препрограмира, толкова по-голяма е опасността тя да се разпадне по непредвидим и разрушителен начин.